ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1494

Гр. София, 19.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 2387 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, „Интерактив диджитал медия“ ООД, срещу решение № 53 от 22.01.2024 г. по т. д. № 643/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260202 от 02.06.2023 г. по т. д. № 1908/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Интерактив диджитал медия“ ООД срещу „Аллтерко“ ПТЕ ЛТД, дружество регистрирано в Сингапур, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 840,25 евро, представляваща възнаграждение по договор за доставка на съдържание, сключен на 13.03.2013 г., по фактура № 6601/15.12.2016 г., предявен като част от вземане в общ размер 848,25 евро, и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 9 250 евро - мораторна неустойка по чл. 5.6 от договора; сумата 9 000 евро - мораторна неустойка по чл. 5.7 от договора за периода 25.12.2016 г. - 18.09.2018 г., предявен като част от вземане в общ размер 9 045,01 евро, и сумата 15 000 евро - мораторна неустойка по чл. 5.7 от договора за периода 25.12.2016 г. - 18.09.2018 г. за забава в плащането на сумата 9 250 евро, предявен като част от вземане в общ размер 115 070 евро.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да мотивира съдебния акт и да отговори на всички възражения и доводи по сезиралата го въззивна жалба, както и да извърши анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Сочи, че цитираните процесуални нарушения са довели и до необоснованост на съдебния акт, като неправилно въззивният съд е приел, че страните са се съгласили да продължат действието на договора, но само до изчерпване на авансово заплатеното възнаграждение, а другите клаузи от договора, включително на чл. 5.6 и чл. 5.7, спират да се прилагат. Оспорва последните изводи на съда като очевидно неправилни. Сочи, че въззивният съд неправилно е приложил материалноправните норми на чл. 309 ТЗ, чл. 20 ЗЗД, чл. 26 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. По тези доводи моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си след анализ и оценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?

2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?

3. Имат ли обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция неустойки, предвиждащи при липса на изпратен отчет за ползвано интерактивно съдържание (единствен способ предоставилият съдържанието да получи информация за обема, вида и начина на ползваното съдържание), първо (а) начисляване на наказателна глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) евро за първо нарушение, 1500 (хиляда и петстотин) евро за второ нарушение, 2500 (две хиляди и петстотин) евро за трето нарушение, 5000 (пет хиляди) евро за четвърто нарушение и второ (б) лихва върху всяка сума, която е дължима по договора, която не е платена на падежа до действителната дата на плащане, в размер от 2 % на ден?

4. Следва ли съдът при тълкуване на договора да издири действителната обща воля на страните като приложи всички принципи на тълкуване съгласно чл. 20 ЗЗД?

5. При извършване на тълкуване на договорна клауза, следва ли съдът да изхожда единствено от буквалния й смисъл, без да отчита общия смисъл и структура на договора и другите относими разпоредби?

Поддържа, че решението е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Аллтерко“ ПТЕ ЛТД, дружество регистрирано в Сингапур, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е недопустима в частта, която е насочена срещу въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от „Интерактив диджитал медия“ ООД срещу „Аллтерко“ ПТЕ ЛТД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 840,25 евро, представляваща възнаграждение по договор за доставка на съдържание, сключен на 13.03.2013 г., по фактура № 6601/15.12.2016 г., предявен като част от вземане в общ размер 848,25 евро, и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 9 250 евро - мораторна неустойка по чл. 5.6 от договора, и сумата 9 000 евро - мораторна неустойка по чл. 5.7 от договора за периода 25.12.2016 г. - 18.09.2018 г., предявен като част от вземане в общ размер 9 045.01 евро.

Предвид нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване съдебните решения по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, и до 5 000 лв. за граждански дела.

Съобразно дефиницията на чл. 365 ГПК търговско е делото, по което се разглеждат искове с предмет право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка.

Предвид нормата на чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.

В случая исковите претенции произтичат от неизпълнение на договор, сключен между ищеца търговско дружество „Интерактив диджитал медия“ ООД и ответника „Аллтерко“ ПТЕ ЛТД, търговско дружество регистрирано в Сингапур, във връзка с осъществяваната и от двете дружества търговска дейност по разпространение и доставка на интерактивно мобилно съдържание, които твърдени от ищеца факти определят сделката като търговска, а спора по предявените искове като търговски – чл. 365, т. 1 ГПК. Всеки от обективно кумулативно съединените искове в гореочертаната обжалвана част на въззивното решение е с цена под 20 000 лв., което определя решението в тази му част като неподлежащо на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а подадената от ищеца „Интерактив диджитал медия“ ООД касационната жалба срещу решението в тази част като недопустима, на което основание следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част, с която е отхвърлен предявеният от „Интерактив диджитал медия“ ООД срещу „Аллтерко“ ПТЕ ЛТД иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 15 000 евро - мораторна неустойка по чл. 5.7 от договора за периода 25.12.2016 г. - 18.09.2018 г. за забава в плащането на сумата 9 250 евро, предявен като част от вземане в общ размер 115 070 евро, касационната жалба е допустима и редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният е споделил изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 840,25 евро, представляваща възнаграждение по договор за доставка на съдържание, сключен на 13.03.2013 г., по фактура № 6601/15.12.2016 г., предявен като част от вземане в общ размер 848,25 евро, и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 9 250 евро - мораторна неустойка по чл. 5.6 от договора, и сумата 9 000 евро - мораторна неустойка по чл. 5.7 от договора за периода 25.12.2016 г. - 18.09.2018 г., предявен като част от вземане в общ размер 9 045,01 евро, в която част по гореизложените мотиви въззивното решение като неподлежащо на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е влязло в сила на основание на основание чл. 296, т. 1 ГПК.

С решението в останалата обжалвана част по предявения иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 15 000 евро - мораторна неустойка по чл. 5.7 от договора за периода 25.12.2016 г. - 18.09.2018 г. за забава в плащането на сумата 9 250 евро, въззивният съд се е позовал на неоснователността на иска за неустойка по чл. 5.6 в размер на 9 250 евро, поради което е счел за неоснователна и обусловената претенция за мораторна неустойка за забавеното изпълнение на задължението за плащане на тази сума, по които мотиви е потвърдил като правилно първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 92 ЗЗД, предявен в гореочертания частичен размер от 15 000 евро, като част от вземане в общ размер от 115 070 евро.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в тази обжалвана част.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора първи два процесуални въпроса касаят правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Същите са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Въззивното решение в обжалваната му част е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните по депозираните въззивна жалба и писмен отговор, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващата дейност на съда е ясно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът е посочил защо при така събраните по делото доказателства приема предявеният иск за мораторна неустойка за неоснователен, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК.

Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Третият поставен от касатора въпрос изисква извършване преценка правилността на изводите на въззивния съд за нищожност на клаузите на процесния договор, на които са основани претендираните от ищеца неустойки, включително обсъждане на релевантните към спора факти, която дейност не може да бъде осъществена на етапа на селектиране на касационните жалби.

Останалите поставени от касатора въпроси не са относими към обжалваната част на решението с допустимата част на касационната жалба на ищеца и по същите не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението в тази му част.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът аргументира искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация „Аллтерко“ ПТЕ ЛТД. Не доказва извършването на разноски, поради което такива няма да бъдат присъждани с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. н. 6122/06.03.2024 г. по описа на Софийски апелативен съд от „Интерактив диджитал медия“ ООД в частта срещу решение № 53 от 22.01.2024 г. по т. д. № 643/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260202 от 02.06.2023 г. по т. д. № 1908/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Интерактив диджитал медия“ ООД срещу „Аллтерко“ ПТЕ ЛТД, дружество регистрирано в Сингапур, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 840,25 евро, представляваща възнаграждение по договор за доставка на съдържание, сключен на 13.03.2013 г., по фактура № 6601/15.12.2016 г., предявен като част от вземане в общ размер 848,25 евро, и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 9 250 евро - мораторна неустойка по чл. 5.6 от договора; сумата 9 000 евро - мораторна неустойка по чл. 5.7 от договора за периода 25.12.2016 г. - 18.09.2018 г., предявен като част от вземане в общ размер 9 045,01 евро, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53 от 22.01.2024 г. по т. д. № 643/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.

Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане в едната й част и производството по делото е прекратено в тази част, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.