ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1095

гр.София, 14.04. 2026 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на 2 април, през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д.№ 454 по описа на ВКС за 2026 година, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца П. М. от [населено място], чрез адв.Л. Ш., срещу определение № 60 от 29.01.2026г. по възз. ч.гр. д.№ 38/2026г. на Апелативен съд - Варна. С него е потвърдено определение № 5771/29.12.2025г. по гр. д.№ 2765/2025г. на Окръжен съд - Варна за прекратяване на производството по делото, образувано по предявените против „Елпром инвест“ ЕООД, [населено място], главни искове, с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателни сключените между страните на 20.06.2025г. два предварителни договора за покупко-продажба на два апартамента, ведно с идеални части от ПИ, в който е предвидена за застрояване сградата, както и идеални части от незастроената част на ПИ, предназначена за паркиране на автомобили, представляващи открити паркоместа.

Поддържаната в частната жалба теза е, че възникването на обектите и възможният прехвърлителен ефект подлежат на установяване към момента на произнасянето от съда, когато е възможно сградата да бъде построена в груб вид, съответно - не касаят допустимостта на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а неговата основателност. В тази връзка частният касатор релевира, че предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не може да бъде поставено в зависимост от завършване на обектите, съответно, не може да има продължителен „гратисен“ период, през който изпълнението на действителен предварителен договор да не може да бъде защитено чрез иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Като не оспорва извода на въззивния състав, че допустимостта на иска...