ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1646София, 29.05.2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 8/2025

година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] и насрещна касационна жалба на С. М. К. от [населено място] срещу решение № 98 от 10.05.2024 г. по в. гр. д. № 87/2024 г. на Бургаски апелативен съд.

Касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 157 от 04.07.2023 г. по гр. д. № 517/2022 г. на Сливенски окръжен съд, поправено с решение № 217 от 04.10.2023 г., предявеният от С. М. К. срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 30.11.2022 г., е уважен за сумата 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2022 г. до окончателното й изплащане.

Посоченият касатор поддържа, че в атакуваната от него част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД) и поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липса на всестранна и обективна оценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същото е прекомерно завишено и не съответства на действително претърпените от ответника вреди. Счита, че при определяне на обезщетението въззивният съд не е съобразил съдебната практика по аналогични казуси, вида и тежестта на получените от пострадалата травматични увреждания, критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на произшествието. Релевира оплакване и за това, че решаващият състав не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, по-конкретно – не е обсъдил свидетелските показания, съдебно-медицинската експертиза и медицинската документация. Поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Оспорва също извода на въззивния съд за дължимост на лихва за забава върху обезщетението, както и относно началния й момент.

Като значими за допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 от ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя; 2. При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации относно възприетия за справедлив размер на обезщетение в полза на С. К., въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално правни норми“.

В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС са посочени: решение № 157 от 11.02.2016 г. по т. д. № 3638 / 2014 г. на I т. о. ; решение № 42 по гр. д. № 5488/2013 г. на IV г. о., решение № 42 по т. д. № 799/ 2011 г. на II т. о., решение № 36 по т. д. № 2366/2013г. на II т. о., решение № 197 по гр. д. № 7364 /2013 г. на III г. о., решение № 217 по гр. д. № 761/2010 г. на IV г. о. и решение № 146 по т. д. № 2687/2014 г. на II т. о.

Освен това, касаторът моли за допускане на касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без да излага конкретни съображения в подкрепа на същото.

Насрещният касатор С. М. К., [населено място], обжалва въззивното решение в частта, с която предявеният от нея срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв. Счита, че в посочената част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Релевира оплакване срещу размера на присъденото й обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че е занижено и не съответства на претърпените болки и страдания. Според касаторката, решаващият състав не е съобразил и не е извършил задълбочен анализ на всички значими за случая обстоятелства, а именно – вида и характера на получените увреждания, високия интензитет на търпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, както и лимитите на отговорността на застрахователите.

В инкорпорираното в самата насрещна касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на въпросите: „1. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС № 4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди; 2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценяват и съобразяват, при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт множество телесни повреди с трайно, пожизнено отражение, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 3. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищеца и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите; 4. Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/68 г.; 5. Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди; 6. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите; 7. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2021г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждани за събития години преди това и след това; 8. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия“.

В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, освен на ППВС № 4/1968 г., са посочени множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Ответницата по касация – С. М. К. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 02.10.2024 г. Заявява искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й пълномощник на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Ответникът по насрещната касационна жалба – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 18.12.2024г. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответния застраховател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на обезщетение за вредите от настъпилото на 30.11.2021г. пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на застрахования при него водач Б. И. Б.. Изводът за наличие на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина на дееца е направен въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е зачетено и сключеното по н. о. х. д. № 657/2022 г. на Сливенски районен съд споразумение, с което причинилият произшествието водач се е признал за виновен. Като спорни по делото въззивният съд е счел само въпросите за дължимото обезщетение и наличието на съпричиняване на вредите.

По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав e преценил, че определеният от първоинстанционния съд размер е занижен с оглед възрастта на ищцата, претърпените от нея физически увреждания – съчетана травма със засягане на глава, гръден кош, бели дробове и ляв крак; травматичен шок, от който е последвала хоспитализация; оперативното лечение на счупването на крака и фиксиране с метална остеосинтезираща техника; дългия възстановителен период с нужда от чужда помощ в продължение на три месеца; придвижването й с помощно средство за около 7 - 8 месеца; ограниченията в движението на крака и към настоящия момент; намалената й трудоспособност и негативното отражение на уврежданията върху ежедневието и психиката й.

Що се отнася до възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредите поради неполагане на грижи за възстановяване чрез провеждане на рехабилитации/физиотерапии, същото е счетено за неоснователно, доколкото от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че подобни действия не са били задължителни и липсва лекарско предписание за извършването им. Изводът е подкрепен и с данните от представената по делото медицинска документация, от която е направено заключение, че пострадалата е следяла активно здравословното си състояние.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства.

За първия въпрос изводът за отсъствие на общото изискване за допускане на касационно обжалване следва от това, че е зададен принципно, а не с оглед конкретния случай и че по своята същност съдържа оплакване за допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за несъобразяване на критериите, релевантни за прилагане на принципа за справедливост. Евентуалното нарушение на посочената разпоредба е от значение за правилността на въззивното решение, но не и основание за допускане на касационен контрол.

Освен това, не може да се счете, че по отношение на въпроса е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Напротив, видно от мотивите на обжалвания акт, при преценката за обема на вредите решаващият състав изцяло се е съобразил със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68 г., както и с практиката по чл. 290 ГПК, като е взел предвид и подробно е обсъдил всички специфични за случая обстоятелства. Несъгласието на касатора с тази преценка представлява по своето естество оплакване за необоснованост на обжалвания акт, т. е. основание за касация, но не и за допускането й.

Изцяло относим към правилността на въззивното решение е и вторият въпрос, представляващ по своята същност оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с преценката на доказателствата. Въпросът не кореспондира и с мотивите на решението, видно от които, съдебният състав е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, счетени от него като относими за спора; произнесъл се е по всички доводи и възражения на страните и подробно е аргументирал своите фактически и правни изводи.

Що се отнася до останалите две основания – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – предвид бланкетното им заявяване, без излагане на конкретни аргументи за наличието им, същите не подлежат на обсъждане.

С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че подадената от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане. Поради това и с оглед изричната норма на чл. 287, ал. 4 ГПК, по насрещната касационна жалба на С. М. К., макар и депозирана в срок, не се дължи произнасяне.

При този изход на делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, на процесуалния пълномощник на ответницата по касация адвокат П. К. от Софийска адвокатска колегия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1000 лв., определено съобразно фактическата и правна сложност на спора и обема на осъществената от адвоката правна помощ, обективирана в изготвения писмен отговор.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 98 от 10.05.2024 г. по в. гр. д. № 87/2024 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 157 от 04.07.2023 г. по гр. д. № 517/2022 г. на Сливенски окръжен съд, поправено с решение № 217 от 04.10.2023 г., предявеният от С. М. К. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. М. К. от [населено място] насрещна касационна жалба срещу решение № 98 от 10.05.2024 г. по в. гр. д. № 87/2024 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която претенцията й е отхвърлена за разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия само в частта за оставяне на насрещната касационна жалба без разглеждане. В останалата му част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: