РЕШЕНИЕ

№ 285

гр. София, 30.05.2025 год.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С.

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

при секретаря С. Т. като изслуша докладваното от съдия Р. Б. гр. дело № 1402 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба, подадена от М. Д. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 94 от 16.08.2022 г. по гр. дело № 924/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, IV г. о., в частта, с която е отменено въззивното решение по гр. дело № 160/2020 г. на Апелативен съд – В. Т. и потвърденото с него първоинстанционно решение по гр. дело № 126/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч за отхвърляне на предявения срещу него иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 15000 лева и вместо него е постановено друго за осъждането му да заплати на Б. Т. Б. сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикуване на неверни клеветнически твърдения и обиди в публикации на електронен сайт „Троян прес“ в периода 14.06.2017 г. – 05.03.2019 г., и сумата 7065 лева - разноските по производството.

В молбата за отмяна молителят се позовава на ново писмено доказателство, което твърди, че опровергава авторството на част от процесните публикации, от които като съвкупен резултат е определено и присъдено обезщетението за неимуществени вреди. Позовава се на влязла в сила на 15.11.2023 г. оправдателна присъда от 12.12.2022 г. по НЧХД № 6827/2019 г. на СРС, което е образувано на 11.03.2019 г. по подадена срещу него частна тъжба на Б. Б. - ищец по исковото производство, за извършени престъпления по чл. 148 във вр. с чл. 146 и чл. 147 НК, представляващи квалифицирани състави на обида и клевета, отправени чрез публикуване на 29 статии в електронния сайт „Троян прес“ през периода от 10.09.2018 г. до 03.03.2019 г., на който сайт той е бил главен редактор в посочения период. Излага, че инкриминираните публикации, за които е оправдан с влязлата в сила присъда по тъжбата на Б. Б., представляват част от статиите по исковото производство и са описани в т. 29 – 47 от исковата молба, които като съвкупен резултат с другите са обосновали определяне на обезщетението за неимуществени вреди на Б. Б.. Излага, че постановената присъда, която изключвала авторството му на статиите и която съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, представлявала ново доказателство, съответно основание за отмяна на влязлото в сила осъдително решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата Б. Т. Б. навежда доводи за неоснователност на молбата за отмяна поради липса на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК при отсъствието на тъждество на предмета на исковото производство и наказателното такова, включително и относно публикациите, които в наказателното производство са 29 публикации за периода 10.09.2018 г. – 03.03.2019 г., а в исковото производство - 118 публикации за периода от 14.06.2017 г. до 05.03.2019 г. Претендира разноски.

Тези позиции на страните се поддържат и в открито съдебно заседание.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание и след преценка на изложените твърдения по заявеното основание за отмяна, приема следното:

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК за частта на влязлото в сила решение на ВКС по иска по чл. 45 ЗЗД на Б. Т. Б., поради което с определение № 2466 от 21.05.2024 г. е допусната за разглеждане в тази й част. Със същото определение, влязло в сила на 19.09.2024 г., молбата за частта на решението по иска по чл. 45 ЗЗД на Г. П. Б. е оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част – прекратено.

Разгледана по същество, молбата за отмяна на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на ВКС, в допустимата й част, е неоснователна по следните съображения:

Б. Б. е предявил на 07.03.2019 г. против М. Д. иск по чл. 45 ЗЗД за присъждането му на обезщетение от 75000 лева за претърпени от него неимуществени вреди от статии с клеветнически твърдения и обиди в електронен сайт „Троян прес“, публикувани през периода 14.06.2017 г. – 05.03.2019 г. Искането е обосновано с твърдения за публикувани през посочения период 118 статии в електронния сайт „Троян прес“, чийто главен редактор е М. Д., а негов собственик - притежаваното от последния еднолично търговско дружество „Т. М. Г. ЕООД, и съдържащи обидни и клеветнически твърдения с определянето му като „селски бек“, скандален приватизатор, доносник на ДС, човек за мокри поръчки на ДС, некомпетентен, грабител, извършващ „кърваво клане“, отговорен за миграцията на младите хора от страната, бедността и безизходицата и с приписването му на престъпления и свързване с неверни събития, като пране на пари, ограбване на Българската православна църква и Алфабанк и присвояване на хиляди бонови книжки на работници от „Елма“ – гр. Троян, които статии накърнявали неговите чест, достойнство и добро име, като 52 от същите статии са с удостоверено с нотариален констативен протокол съдържание, а част от тях са възпроизведени и в електронни сайтове „Блиц“ и „Труд“, което ги правило достояние на потребители от цялата страна.

С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 94 от 16.08.2022 г. по гр. дело № 924/2021 г. на ВКС, IV г. о., съобразявайки и направеното изявление от Б. Б. по чл. 233 ГПК за отказ от исковата претенция за сумата над 15000 лева, ответникът М. Д. (сега молител) е осъден да му заплати на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение от 15000 лева за причинени неимуществени вреди от неверни клеветнически твърдения и обиди, съдържащи се в публикации в електронен сайт „Троян прес“, в периода 14.06.2017 г. - 05.03.2019 г., заедно със законната лихва от 07.03.2019 г. За да уважи така предявения иск, съдът е приел за установено извършването на процесните публикации в периода от 14.06.2017 г. до 05.03.2019 г. от ответника М. Д., разпространил ги и чрез електронния сайт „Троян прес“, на който той е и главен редактор, и тяхното съдържание, включващо неверни твърдения за позорни за Б. Б. обстоятелства и засягащи неговите чест и достойнство оценъчни твърдения (квалификации), които не представляват изказани мнения с негативни оценки и израз на правомерно осъществен журналистически коментар, гарантиран от чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България. Изложени са съображения, че при определяне по правилото, установено в чл. 52 ЗЗД, на справедлив размер на обезщетението от 15000 лева за установените неимуществени вреди е съобразено причиняването им от множество противоправни деяния, свързани обективно помежду си и осъществени в непродължителен период от време.

С представената присъда № 20071058 от 12.12.2022 г. по НЧХД № 6827/2023 г. на СРС, влязла в сила на 15.11.2023 г., М. Д. е признат за невиновен по обвинението, че за периода от 10.09.2018 г. до 03.03.2019 г., при условията на продължавано престъпление, с публикуване на 27 броя статии, описани в присъдата с дата, заглавие и изрази, в интернет сайт „Троян прес“ ( „Troyanpress.com“), е казано нещо унизително за честта и достойнството на Б. Б., като същото е разпространено по информационен път - в интернет, в негово присъствие и обидата е нанесена публично, и че за същия период, отново при условията на продължавано престъпление, в същите 27 броя статии, публикувани в интернет сайт Троян прес, са разгласени чрез интернет позорни неистински и неверни обстоятелства за Б. Б., като клеветата е разпространена публично, и същият е оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение за квалифицирани случаи на престъпленията обида по чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 146 и чл. 26, ал. 1 НК и клевета по чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК.

На отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК подлежат влезлите в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно при полагане на дължимата грижа при водене на делото. При посоченото основание е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, установена след влизане на решението в сила и която не е последица от процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Тази непълнота се разкрива и отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е допустима при новооткрити юридически или доказателствени факти, а не нововъзникнали такива, тъй като те (новооткритите) са съществували към момента на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила, или при новооткрити или новосъздадени документи за твърдени през висящността на производството факти, останали недоказани поради липсата на тези документи. Съгласно приетото в т. 3 и 7 на ППВС № 2/1977 г., когато след влизане в сила на решението на гражданския съд, с влязла в сила присъда се установява по надлежния ред недоказано при разглеждането на гражданския спор важно обстоятелство, същата представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, б. „а“ ГПК (отм.), сега чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, макар това обстоятелство да е било известно на страната, защото с признаването му по предвидения законов ред същото е установено. Следователно за да се прецени дали доказателствата са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да се извърши преценка дали те установяват факти, свързани с решаващите изводи на съда, като в производството за отмяна не подлежи на проверка правилността на правните изводи на съда в мотивите на влязлото в сила решение.

В настоящия случай с влязлото в сила решение на гражданския съд е разгледан и уважен деликтен иск по чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди от множество противоправни деяния, обективно свързани помежду си и осъществени в период от време от 14.06.2017 г. до 05.03.2019 г., което е предпоставило и определяне на глобално обезщетение за причинените от същите неимуществени вреди. Следователно от съществено значение за този спор е наличието на противоправни деяния, чрез публикуване на неверни клеветнически твърдения и обиди, осъществени от ответника през релевирания в исковото производство период от време – от 14.06.2017 г. до 05.03.2019 г. Този период и осъществените в него противоправни деяния, обосноваващи исковата претенция на ищеца Б. Б. (сега ответник по молбата), в съществената им част предхождат тези, разглеждани от наказателния съд и предмет на постановена присъда, аргументирала искането на молителя М. Д. за отмяна на влязлото в сила решение по исковата претенция по чл. 45 ЗЗД. Изложеното обоснова и отсъствие на съвпадение на последните с множеството противоправни деяния с неверни клеветнически твърдения и обиди и времето на тяхното извършване, които преценени заедно и в релевирания исков период от време са мотивирали решаващите изводи на гражданския съд за ангажиране на отговорността на ответника М. Д.. При различието в предмета и обхвата на доказване в отделните производства така представената в настоящото производство присъда не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, при което съдът би достигнал до други изводи, респ. не е от съществено значение за разглеждания от него спор. За последния значими са последиците на множество противоправни деяния, които са извън периода на инкриминираните такива, по които само постановената присъда има задължителната сила по чл. 300 ГПК и който в случая е неприложим.

Предвид гореизложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на производството и своевременно направеното искане на ответника по молбата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да му се присъдят претендираните разноски от 2100 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Д. Д. с вх. № 260100 от 08.02.2024 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 94 от 16.08.2022 г. по гр. дело № 924/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, IV г. о., в частта, с която е отменено въззивното решение по гр. дело № 160/2020 г. на Апелативен съд – В. Т. за отхвърляне на предявения срещу него иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 15000 лева и вместо него е постановено друго за осъждането му да заплати на Б. Т. Б. сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикуване на неверни клеветнически твърдения и обиди в публикации на електронен сайт „Троян прес“ в периода 14.06.2017 г. – 05.03.2019 г., и сумата 7065 лева - разноските по производството.

ОСЪЖДА М. Д. Д. да заплати на Б. Т. Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2100 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС за производството по отмяна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.