ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1929

гр. София, 15.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваните от съдия Николаева ч. гр. дело № 826 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. К. срещу определение № 232 от 29.01.2025 г. по ч. гр. дело № 105/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 16202 от 16.10.2024 г. по гр. д. № 4778/2024 г. на Софийски градски съд, с което е върната като недопустима исковата молба по предявения от Г. К. срещу Софийски районен съд иск, квалифициран от ищеца като такъв с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 2б ЗОДОВ, вр. с чл. 4 и чл. 6 ДЕС, вр. с чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 ХОПЕС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от „вредни последици, злоупотреба с право, нарушени основни права, общностно право на ЕС, лъжа и манипулация и бавене на делото“, съставляващи отказ от правосъдие по гр. дело № 202311101171336 пред СРС, и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и като такова моли то да бъде отменено. Счита, че в резултат на отказаната му правна помощ в исковия процес, той е бил лишен от достъп до правосъдие, тъй като не е могъл да изложи искането си към съда, да формулира петитум и да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, а е изложил твърдения и приложил доказателства, но не е уточнил какво ще доказва с тях.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. „Отказът за предоставяне на правна защита нарушава ли правото на защита на страната?“ и 2. „Какви са правомощията на съда по отправената до него молба за правна помощ, ако липсват доказателства в пълен обем относно материалното, здравословно и семейно състояние на молителя?“. Релевира и очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира че частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение, поради което същата е допустима.

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 47329/23.04.2024 г., депозирана от Г. В. К., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в СЦЗ, с която са предявени искове срещу Софийски районен съд за обезщетение за причинени неимуществени вреди, свързани с разглеждането и решаването на гр. дело № 449/2019 г. по описа на ВКС. С определение № 12678/14.08.2024 г. по гр. д. № 4778/2024 г. Софийски градски съд е освободил ищеца от задължението за заплащане на държавна такса в исковото производство и е оставил без уважение искането му за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. В последната част досежно отказа за предоставяне на правна помощ определение № 12678/14.08.2024 г. е обжалвано с въззивна частна жалба и е потвърдено с определение № 2536/09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2589/2024 г. на Софийски апелативен съд, което е окончателно. С разпореждане № 19739 от 14.08.2023 г. по гр. д. № 4778/2024 г. Софийски градски съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в едноседмичен срок да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като конкретизира твърди ли да са накърнени негови лични права от изложените процесуални нарушения на Софийски районен съд; предявен ли е иск за забавено правосъдие, в който случай да посочи по кое дело е налице забава и да посочи период на забавата; в случай, че претендирата сума от 100 000 лв. на основание забавено правосъдие и противоправно деяние, да посочи в рамките на посочената сума размер на всяка от претенциите. Препис от разпореждането е получен от ищеца на 19.08.2024 г., като с определение № 22572/20.09.2024 г. по искане на К. съдът е продължил така даденият срок с две седмици, считано от 20.09.2024 г.. Със заявление с вх. № 105448/03.10.2024 г. ищецът не е направил необходимата индивидуализация на исковата молба и не е отстранил указаните му от съда нередовности. С определение № 16202 от 16.10.2024 г. по гр. д. № 4778/2024 г. на Софийски градски съд, след изтичане на срока с продължението, е върната исковата молба с приложенията към нея и е прекратено производството по делото с мотивите, че липсват твърдения за законоустановен фактически състав по ЗОДОВ или по чл. 49 ЗЗД с наличието на отделни твърдения за деяние, авторство, противоправност, вреда и причинна връзка, което води и до невъзможност за евентуално разпределяне на доказателствената тежест и събирането на релевантни доказателства. Въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд е дал ясни, точни и пълни указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба с разпореждане от 14.08.2024 г., които К. не е изпълнил, при което претендираното право е останало неуточнено. Отделно от това е намерил, че доколкото ищецът не е изложил твърдения за деликт по смисъла на ЗОДОВ или на чл. 49 ЗЗД, а е навел в исковата молба и уточненията към нея обстоятелства за отказ от освобождаване от държавна такса и от предоставяне на правна помощ по горецитираното гражданско дело, съставляващо според ищеца отказ от правосъдие, за него липсва правен интерес от предявените искове, които се явяват недопустими. По тези правни съображения за нередовност и недопустимост на предявените искове, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното прекратително определение.

По основанията за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното:

Двата поставени от касатора въпроси, отнасящи се до отказа на първоинстанционния съд да предостави правна помощ на ищеца по исковото производство, не удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като те нямат обуславящо значение за изхода на спора по настоящата частна жалба, която е с предмет прекратителното определение на СГС, с което исковата молба на К. е върната на основание чл. 130 ГПК. Действително първоинстанционният съд е отказал допускането на поискана правна помощ от ищеца по реда на чл. 94 ГПК с определение № 12678 от 14.08.2024 г. по гр. д. № 4778/2024 г. на Софийски градски съд, което определение обаче е влязло в сила като потвърдено с окончателното определение № 2536 от 09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2589/2024 г. на Софийски апелативен съд по реда на въззивното обжалване. Поради това спорът за наличието или не на предпоставките за предоставяне на правна помощ по ЗПП е разрешен с окончателен съдебен акт и не може да се пререшава в настоящото частно производство. Последното има друг предмет, свързан с предпоставките за допустимост на исковете и за тяхната редовност по смисъла на чл. 129 ГПК. Дори предоставянето на правна помощ, по принцип, да е от значение за привеждане на предявения иск в съответствие с изискванията на процесуалния закон, съдебният акт, с който на ищеца е отказана правна помощ е обжалван с частна жалба и потвърден от въззивния съд, а неговото определение съгласно нормата на чл. 95, ал. 6 ГПК е окончателно. Следователно ищецът е изчерпал способите на инстанционния контрол досежно правилността на отказа да бъде предоставена правна помощ и настоящият съд не може да преразглежда този въпрос. Ето защо поставените въпроси са извън предмета на настоящото дело и нямат значение за изхода на спора по настоящата частна жалба, за който от значение биха били въпроси относно допустимостта на предявения иск и производството по отстраняване на нередовности на исковата молба по чл. 129 ГПК. Поради неосъществено общо основание за допускане на касационния контрол по въпросите на касатора, такъв не следва да бъде допуснат, без да е необходимо обсъждането на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Такива пороци на обжалваното определение нито са наведени от жалбоподателя, нито са осъществени по настоящото дело, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 232 от 29.01.2025 г. по ч. гр. дело № 105/2025 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: