ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2901

София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и девети април, две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Е. Т.

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията ТОМОВ

ч. гр. дело № 1578/2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. А. Д. чрез пълномощник адв. В. Я. от САК срещу определение №179 от 06.01.2025г. по ч. гр. дело № 13003/2024г на Софийски градски съд, с което е потвърдено протоколно определение от 18.10.2024г по гр. д № 17002/2024г на Софийски районен съд за връщане на искова молба по два от предявените за общо разглеждане обективно съединени искове: иск по т. 2 от петитума на исковата молба –да бъде задължен ответникът да изпълни законовото си задължение да преназначи ищеца на академична длъжност асистент като дипломиран доктор с нов безсрочен договор, както и искане по т. 6 от петитума –да бъде задължен ответникът да нанесе в трудовата книжка на ищеца данни за незаконно прекратяване на трудовото му правоотношение и за съдебното решение, като в тази част производството по делото е прекратено. Пред първоинстанционния съд са предявени искове по чл. 244, ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване незаконно на уволнението на ищцата, извършено със Заповед №70/2002.2024г на Ректора на МУ-София от длъжността „асистент” в катедра „Превантивна медицина” на основание чл. 325, ал. 1 т. 3 КТ във вр. чл. 54, ал. 3 от ЗВО; възстановяване на ищцата на предишната работа и обезщетение за периода от 20.02.2024 до 08.04.2024г, с мораторна лихва върху тази главница / чл. 86 ЗЗД/,както е отразено и в доклада по чл. 146 ГПК, приет по делото в о. с.з от 10.07.2024г. Последвали са указания по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК ищцата да обоснове правен интерес от иска по т. 2 от петитума, като посочи на какво основание съдът може да задължи ответника да преназначи ищцата на академична длъжност асистент като дипломиран доктор и по т. 6 от петитума - да бъде задължен ответникът да нанесе в трудовата книжка на ищеца данни за незаконно прекратяване на трудовото му правоотношение и за съдебното решение, доколкото към момента не е налице постановено съдебно решение. В постъпила молба с уточнения, пълномощникът на ищцата обосновава така формулирания петитум на иска по т. 2 от исковата молба с нормите на §5, ал. 4 т. 1 и ал. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ, като освен на националното законодателство (според което лицата се преназначават на академична длъжност асистент) се позовава и на конституционната и международноправна защита на правото на труд и недопускането на дискриминация. Правоотношението трябва да се преуреди по действащия закон, за ищцата е налице гарантиран от чл. 56 КРБ правен интерес да търси съдебна защита на законните си права. Първоинстанционният съд е прекратил частично производството и въззивният съд на свой ред е приел, че исковете по които производството е прекратено/извън приетите за разглеждане по делото/са процесуално недопустими. Искът по чл. 344, ал. 1 т. 4 КТ е самостоятелен и той е на разположение на работника или служителя, когато не е оспорил прекратяването с иск по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ и иска промяна на вписаното основание с твърдение, че е отразено неточно в трудовата книжка, докато в случая при уважаване на предявения иск по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ / по т. 1 от исковата молба /работодателят е длъжен да впише съответните обстоятелства по решението и липсва правен интерес от иска по т. 6 от петитума на исковата молба.По т. 2 от петитума е изтъкнато, че съдът разполага единствено с правомощие да задължи ответника работодател да възстанови незаконно уволнение работник на предишвата му работа, докато заявеното от ищцата искане излиза извън предоставената на съда компетентност, доколкото предполага съдът да внесе промяна в съдържанието на правоотношението между страните, без да има изрично предвидена в закона възможност за това .

В частната касационна жалба въззивното определение се обжалва в частта, с която е потвърдено преграждащото определение по т. 2 от петитума на исковата молба. Излагат се оплаквания за отказ от правосъдие, изтъква се неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на съдебния акт, предвид заявено с този иск незаконо действие, нарушаващо основни права и представляващо дискриминация. В изложението по допускане на касационно обжалване, поради неправилно възприемане на правния спор от съда и неизпълнение на служебното задължение на съда да правораздава, при липса на мотиви на коя правна норма се приема за ограничена «така предоставената на съда компетентност», се сочат всички основания на чл. 280 ал. 1, т. 1-3 ГПК и ал. 2, предл второ и трето ГПК , поставя се процесуалноправен въпрос за съдебната защита на правата като определяща форма на защита в правовата държава / реш.№12012 по к. д№10/2011 КСРБ/,по отношение на основно човешко право, каквото е правото на труд, в основния аспект - достъп до съд ; за правото на защита при реализацията на правото на труд за ищцата да запази трудовото си правоотношение и за ефективно възстановяване на правата си, именно като иска от съда да задължи ответника да изпълни законовото си задължение, на §5, ал. 5 от ПЗР на Законът за развитието на академичния състав в Р. Б. (ЗРАСРБ) да я преназначи на академична длъжност „асистент”.Въпросът за отказа от правосъдие се сочи като основен правен въпрос по делото, изтъква се недопустимостта на мотива, че в действащото законодателство липсва изричен законов текст, въз основа на който съдът да задължи ответник да изпълни законовите си задължения.Изтъква се противоречие с редица решения на КСРБ за дължимата съдебна защита на правата на гражданите, противоречие с практика на ВКС (в решение по гр. д №998/2021г ,Четвърто г. о, решение по гр. д №2378/2019г Четвърто г. о, реш. по гр. д № 5922/2007г Трето г. о и др),сочи се и се обосновава необходимостта съдът да приложи тълкуване, а не да връща исковта молба с мотиви като оспорваните .

В отговор ответникът Медицински университет –София, чрез представител гл. ю.к. К. И. изтъква, че се формулира правен въпрос извън предмета на спора: за това допустим ли е отказ от правосъдие, какъвто отказ не е налице, тъй като действително искането е недопустимо.

Частната жалба е депозирана в срок и следва да се допусне касационно разглеждане, за да се даде отговор на поставения правен въпрос. Съгласно правомощието на Върховен касационен съд да го уточни, въпросът е за правото на съдебна защита на правото на труд със запазане на трудовото правоотношение/за ефективно възстановяване на правата на ищеца /, с иск по чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ, при отправено искане към съда да задължи ответника да изпълни законовото си задължение, на §5 , ал. 5 от ПЗР на Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. (ЗРАСРБ)да преназначи ищеца на академична длъжност „асистент” и за предпоставките съдът да разгледа иска .

По изведения въпрос Върховен касационен съд ІІІ г. о намира следното:

Съгласно чл. 360 КТ трудовите спорове се разглеждат от съдилищата и съгласно легалното им определение (чл. 357 КТ), трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения.

Тъй като редът за разрешаване на трудови спорове е исков, ищецът е длъжен да изложи обстоятелствата, на които основава иска и от които произтича заявеното право, /това съдът изисква по реда на чл. 129 ГПК/ както и да отстрани противоречия в съдържателната част на исковата молба по чл. 127 ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, ако има такива. Съдът дължи служебна преценка по допустимостта на всяко искане на страна по делото, като не всяко отправено искане на ищеца до съда има за последица прилагане на чл. 130 ГПК при десезиране със спорния исков предмет, или налага указания по реда на чл. 129, във вр. чл. 127 ГПК във връзка с него. Искът по чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ за възстановяване на предшина работа е основан на обстоятелствата, свързани с оспорваната от ищеца законност при прекратяване на трудовото му правоотношение, засягаща заеманата преди уволнението длъжност, т. е. кореспондират с изложеното от ищеца по иска за отмяна на уволнението.Спорът е трудов и подведомствен на съда.Съдът го разглежда, като основава решението си върху приетите за установени от него обстоятелства по делото и върху закона.Законът цели възстановяване на трудовоправната връзка такава каквато е съществувала преди уволнението, а не създаване на нова със съдебно решение.Това съдът съобразява при постановяване на своето решение по трудовия спор, когато е сезиран с иск за възстановяване на предишната работа.В трайно установена практика на ВКС ( решение № 1627 по гр. д. № 3072 от 2002 г. на ВКС, ІІІ г. о.,решение №744/2011г по гр. д №347/2010г на Трето г. о и др) е прието, че работникът или служителят може да бъде възстановен само на длъжността, която е заемал по незаконно прекратеното трудово правоотношение, но не и на друга длъжност, което пряко следва от закона (формулировката на законовия текст- “възстановяване на предишната работа”) и се свежда до разрешаване на съдебния спор за предпоставките ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, с произтичащите от това права и задължения за страните по трудовото правоотношение, които в резултат на съдебно решение, в случай че искът е уважен, ще бъдат последващо упражнени от страните съгласно произтичащи за тях права и задължения от силата на съдебното решение и от закона.

В Тълкувателно решение №2 от 23 октомври 2012г , ОСГК на ВКС се подчертава, че закрилата на правото на труд се постига при съвкупността от средства, предоставени на работника или служителя, за да се защити като предизвика признаване на уволнението за незаконно, отмяната му, възстановяването му на работа и обезщетение за причинените му вреди.Един от исковете за защита е този за възстановяване на предишна работа – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Това право на работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване. Възстановяването се извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение - за същата работа трудово възнаграждение, условия на труд. В съдържанието на възстановеното трудово правоотношение се включват и тези субективни преобразуващи трудови права, упражнени от работника или служителя. Именно поради това предпоставките на търсената от ищеца защита в случая, като материалноправни, подлежат на преценка по същество при разрешаването на трудовия спор, така както по същество се съобразяват и предпоставките за изтъкнатото в същото тълкувателно решение изключение, когато срокът на трудовия договор е изтекъл. Прекратяването на трудовия договор за академична длъжност, каквато е и длъжността „асистент”е пряко свързана с трудовата функция на лицето, която я заема.Освен обществените отношения свързани с научните степени и академичните длъжности, действащият Закон за развитието на академичния състав в Р. Б. (ЗРАСРБ)съдържа и множество норми с трудовоправно значение.С понятието „академичен състав” и „акадамична длъжност”си служи и Законът за висшето образование (ЗВО).Искът по чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ за възстановяване на академична длъжност подлежи на разглеждане по същество и при така зададения във въпроса негов петитум. Процесуалните последиците за ищеца заявил петитум, при който в конкретност се настоява за предписания от съда, надхвърлящи формулировката в нормата на чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ, не водят до десезиране с този иск .Съдът следва да съобрази по същество има ли ищцата преобразуващо право като страна в правоотношението, какво обхваща това преобразуващо право при преуреждане на заварените отношения след влизане на ЗРАСРБ в сила, в хипотезите на §5 от ПЗР на ЗРАСРБ и в случай на успешно провеждане на иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

В обжалваната понастоящем част въззивният съд е потвърдил преграждащото определение на първостепенния съд за прекратяване на производството по иска, предявен с т. 2 от исковата молба, иначе правилно квалифициран по чл. 244, ал. 1 т. 2 КТ като иск за възстановяване на предишната работа.По същество въззивният съд е потвърдил преграждащото определение за прекратяване на производството по този иск изцяло, което злепоставя правото на защита на ищцата.В случая въззивният съд неправилно е преценил съдържанието на искането като го е свел до това ответникът да бъде задължен от съда да преназначи ищцата, възприето за искане изцяло отвъд пределите на допустимата съдебна защита.Въззивното определение е неправилно и незаконосъобразно. След като длъжността на която се иска възстановяване съгласно исковата молба е тази, от която ищцата е уволнена –„асистент”,съдът следва да съобрази по същество има ли ищцата преобразуващо право, какво обхваща това преобразуващо право в настоящия случай предвид хипотезите на §5 от ПЗР на ЗРАСРБ при индивидуалните трудови правоотношения.Затова е необходимо съдът да обсъди становщето на страните в трудовия спор, да изясни фактите и приложи към тях закона.Налага се отмяна на обжалваното определение от Върховен касационен съд в тази част.Делото следва се върне на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия .

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска до касационно обжалване определение №179 от 06.01.2025г. по ч. гр. дело № 13003/2024г на Софийски градски съд, с което е потвърдено протоколно определение от 18.10.2024г по гр. д № 17002/2024г на Софийски районен съд за връщане на искова молба по т. 2 от петитума на исковата молба

Отменява определение №179 от 06.01.2025г. по ч. гр. дело № 13003/2024г на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено определение от 18.10.2024г по гр. д № 17002/2024г на Софийски районен съд за връщане на искова молба по т. 2 от петитума на исковата молба, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа.

Връща делото на Софийски районен съд за по - нататъшни процесуални действия .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.