РЕШЕНИЕ

№ 288

Гр. София, 16 юни 2025 год.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. П.

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

В. М.

с участието на секретаря Е. М. и в присъствието на прокурора Н. Л. като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н. д. № 329/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Ю. С. - защитник на подсъдимия В. Д. Т., против решение № 390 от 20.11.2024 г. по в. н.о. х.д. № 782/2024 г. на Апелативен съд – София.

С решението е била потвърдена първоинстанционна присъда по н. о.х. д. № 500/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

С тази присъда подсъдимият Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК – за това, че на 10.09.2022 г., около 23:30 ч., в с. Д. Б. при управление на л. а. „***“, марка „***“ с рег. [рег. номер на МПС] , без съответна правоспособност и в пияно състояние – с 1.89 промила алкохол, нарушил правилата за движение, установени в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на А. И. А., поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено търпимо при общ режим наказание от три години лишаване от свобода, както и лишаване от правоуправление за срок от четири години и шест месеца.

В касационната жалба на защитника адв. Ю. С. са релевирани и трите касационни основания. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е обоснован с твърдение за недоказаност на обвинението. Същественото нарушение на процесуалните правила според защитата е налице, тъй като осъдителният съдебен акт е почивал на предположения. Отделно се сочи, че въззивният съд не е преценил данните за здравословното състояние на подсъдимия и е пропуснал да назначи експертиза, която да установи дали, ако употребилият алкохол пострадал е поел управлението на превозното средство, пътното произшествие би настъпило. В подкрепа на довода по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се твърди, че потвърденото от въззивния съд наказание е явно несправедливо и прекомерно по размера си. Поради добрите характеристични данни на подсъдимия, трудовата му ангажираност и здравословното му състояние, както и предвид продължилия в дълъг период от време наказателен процес се смята, че са налице основанията за приложение на чл. 55, ал. 4 НК. Акцентира се допълнително върху поведението на починалия преди инцидента и върху факта, че подсъдимият е поел управлението на автомобила след като пострадалият – с доказана по – висока от него концентрация на алкохол в кръвта – е поискал да шофира колата. Просителният пункт на жалбата съдържа искане след задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 НК касационният съд да определи на подсъдимия финално наказание от една година лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред ВКС адв. Ю. С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, като акцентира върху довода си за несправедливост на наказанието.

Подсъдимият В. Д. Т. изразява съжаление за стореното и в последната си дума моли наказанието му да бъде намалено.

Представителят на Върховната прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна и пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Смята, че инстанциите по същество вярно са отмерили наказанието на подсъдимия и не се налага неговата корекция в посока на желаното от защитата намаление.

Частните обвинители Д. А. А., Р. Б. Г. – действаща чрез съгласието на своята майка и законен представител Д. А. А., И. А. А. и Т. А. А., редовно призовани, не се явяват в производството пред касационната инстанция.

Пред ВКС адв. Т. Г. – техен повереник, моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна по следните съображения:

1. По касационния довод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – съществени нарушения на процесуалните правила

В настоящото производство касационната инстанция не констатира допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при провеждане на диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК. Личните волеизявления на подсъдимия са направени пред СГС при спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които гарантира, че отразяват свободната му воля и пълното съзнаване на съответните правни последици, като в производството той е бил компетентно защитаван от професионален защитник. Извършена е надлежно и необходимата съпоставка между направеното от подсъдимия признание и годно събрания на досъдебното производство материал, поради което изводът, че самопризнанието не е изолирано, е изведен правилно в процесуален план.

Невярно е посоченото в касационната жалба, че съдът не е положил процесуални усилия и не е изяснил обстоятелствата във връзка със здравословното състояние на подсъдимия. В тази насока са представени, респективно приети и надлежно обсъдени писмени доказателства, относими към здравния статус на подсъдимия. Именно влошеното здравословно състояние на последния е ценено като смекчаващ отговорността му фактор при индивидуализация на наложеното наказание.

Неоснователно защитата смята, че обективната истина в процеса е останала неизяснена, тъй като не е била назначена експертиза, която да установи, ако пострадалият – с по-висока степен на алкохолно опиване от подсъдимия – е поел управлението на колата, би ли бил причинен пътният инцидент и какви биха били последиците от него. В принципен план по дела за автотранспортни произшествия назначаването на експертиза, която да установи механизмите на инцидента, състоянието на пътя и превозното средство, скорост, спирачен път, състояние на водача и пр., е задължително. Исканата от защитата експертиза обаче би разгледала хипотетичен сценарий, който не би могъл обективно да възпроизведе евентуалното поведение на пострадалия и неговата реакция при условията, при които с участието на подсъдимия е настъпил пътният инцидент. Подобна експертиза би изчислила някаква алтернативна реалност, която не може да възпроизведе нито поведението на пострадалия в хипотетичната ситуация, нито дали той изобщо би управлявал автомобила по същото време, място, траектория, скорост и при същите външни фактори. Такава експертиза би почивала на спекулации и множество допускания, които я правят негоден способ за събиране и проверка на доказателства. За пълнота следва да се посочи, че назначаването на такава експертиза не е било поискано, а тя би била недопустима и на процесуално основание с оглед реда, по който производството се е развило – диференцираната процедура по глава двадесет и седма от НПК с признание от страна на подсъдимия на фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в която процедура съдебните инстанции не разполагат с процесуална възможност да събират доказателства за съставомерните факти на деянието.

2. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на закона

Възражението на касатора за нарушение на материалния закон е частично основателно по следните съображения:

Подсъдимият е предаден на съд, респективно осъден от двете съдебни инстанции, за престъпление по чл. 343, ал. 3 НК – причинена по непредпазливост при управление на МПС смърт, реализирана при наличие на два квалифициращи признака: пияно състояние и без да има необходимата правоспособност. Второто квалифициращо обстоятелство неправилно е прието за налично. Това е видно, както от залегналата в обвинителния акт фактология /вж. л. 7, абзац 3 от н. о.х. д №500/24 на СГС/, така и от приложените на т. 2, л. 16 и сл. от д. п. писмени документи, които я потвърждават. От последните се установява, че подсъдимият се води на отчет като водач на МПС в СДВР, за нарушение по ЗДвП той бил лишен от право да управлява МПС по административен ред за 24 месеца /вж. наказателно постановление № АВ 2482/2012 г. на т. 2, л. 17 от д. п./, като след изтичане на това наказание той не е подменил свидетелството си управление на МПС, чийто срок на валидност на 04.03.2013 г. междувременно е бил изтекъл. Неподмяната на свидетелството за правоуправление в случая неправилно е била приравнена на липса на правоспособност. Последната следва да се разбира като съвкупност от придобити знания и подготовка на едно лице, както и успешно положен от него изпит за управление на превозно средство от съответната категория, удостоверени с издадено свидетелство за правоуправление. Управлението на превозно средство от правоспособно лице, което не е имало издадено валидно свидетелство за правоуправление, също представлява нарушение на установения обществен ред, но то има регламент не в наказателния закон – чл. 343, ал. 3 НК, а в чл. 150а ЗДвП и в чл. 81, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД. В тази насока е и Тълкувателно решение № 31/16.10.1969 г., което макар и издадено във връзка с тълкуване на чл. 324 НК, изяснява същността на понятието правоспособност при упражняване на професия или занаят.

Освен това, неясно е защо след като в нарушение на закона съдилищата по фактите и правото са приели, че подсъдимият е неправоспособен са му наложили и кумулативната санкция по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК лишаване от правоуправление. Неспорно в принципен план, а и изводимо от т. 6 от ППВС №1/1983 г. е, че това наказание може да бъде определено само на правоспособен водач, на водач, който притежава свидетелство за правоуправление, макар и не от същата категория, както и на водач, лишен временно от право да управлява моторно превозно средство.

Порокът в дейността на съда би могъл да бъде отстранен чрез оправдаване на подсъдимия за коментирания квалифициращ признак. Подобно решение е процесуално оправдано, тъй като приетата от съдилищата фактология, от която ВКС не може да се отклони, включително и тази, която подсъдимият е признал като факти в производството по чл. 371, т. 2 НПК установява, че той е бил правоспособен водач, който не е подновил свидетелството си правоуправление.

Извън обсъдения по-горе порок в пределите на установените и доказани фактически положения и с отчитане на обстоятелството, че производството е протекло по чл. 371, т. 2 НПК, съставът на САС е приложил правилно и точно материалния закон. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд в мотивите на атакуваното решение изцяло се споделят от настоящия състав.

3. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието

При проверка на атакуваното въззивно решение ВКС не откри релевираното от защитника основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. За да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК за изменение на въззивния акт чрез намаляване на наказанието, касационната инстанция трябва да установи в ущърб на подсъдимия очевидна диспропорция между наложеното от контролирания съд наказание с обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. По конкретното дело такъв извод не би могъл да бъде направен, въпреки че част от изводите на съдилищата по отношение на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства следва да бъдат коригирани. В тази насока бе преценено следното:

Претенцията на жалбоподателя за явна несправедливост на наказанието е мотивирана с твърдения за ниска степен на обществена опасност на личността на дееца заради добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност и здравословното му състояние, а също и заради продължителността на наказателното производство и причината, поради която подсъдимият е поел управлението на автомобила в процесната вечер.

Влошеното здравословно състояние на дееца е факт и то е доказано с медицински документи, приложени на л. 44-53 и на л. 72-73 от първоинстанционното дело. Тези документи са били взети предвид от двете съдебни инстанции, които правилно са преценили здравния статус на дееца като обстоятелство, смекчаващо неговата отговорност.

Липсват обаче данни за положителна характеристика на личността на подсъдимия, нито пък са налични доказателства за негова трудова ангажираност, както твърди защитникът, които на собствено основание биха дали основание за намаление на наказанието. Извън посоченото при снемане на самоличността на подсъдимия, че той е управител на търговско дружество, не са представени доказателства, че последното развива дейност, нито пък чрез гласни или писмени доказателства положителната личностова характеристика на дееца е утвърдена.

Не е налице и прекомерно дълъг срок на протичане на наказателното производство. Деянието е осъществено на 10.09.2022 г., а период малко над две години и осем месеца за приключване на делото на три съдебни инстанции не би могъл да бъде преценен като продължителен, още повече като се отчете спецификата на производството и необходимостта от назначаване на досъдебното производство на различни по вид експертни становища, чието изготвяне обективно изисква време.

Правилно и двете съдебни инстанции са приели, че причината, поради която подсъдимият е поел управлението на превозното средство в процесната вечер, не би могла да бъде преценявана в негова полза. Наистина, доказано е с надлежни доказателства, че пострадалият в значително алкохолно опиянение е искал да управлява автомобила, като подсъдимият – преценявайки себе си за по-малко алкохолно повлиян – е сторил това вместо него. В случая подсъдимият е направил съзнателен избор да наруши закона и да управлява автомобил след употреба на алкохол, като е поел риск, който обективно е висок и наред с допуснатото от него нарушение на правилата за скоростта е довел до фаталния изход. Не бива да се забравя, че управлението на МПС след употреба на алкохол е забранено без значение дали шофьорът е по-малко или повече повлиян от друго лице. Законодателството не предвижда възможност за субективна преценка за по-подходящ водач сред нетрезви лица. Затова и подобна преценка не може да се третира като смекчаващо обстоятелство, а напротив – разкрива липса на необходимата отговорност и пренебрежение към правилата, по които обществото функционира. Следва да бъде отчетено и това, че подсъдимият е разполагал с други възможности, за да предотврати шофирането от страна на пострадалия, без със собственото си поведение да застрашава живота и здравето на участниците в движението – могъл е да извика такси, да вземе ключовете от автомобила от пострадалия, а дори и да сигнализира полицията. Изборът на подсъдимия да шофира пиян не е бил наложителен или извън контрол, а плод на негова лична преценка, която е била погрешна и е завършила с трагичен резултат. Ето защо тази преценка не би могла да бъде отчитана в негова полза на плоскостта на смекчаващо отговорността обстоятелство.

Правилно въззивната инстанция е преценила, че сред обстоятелствата, които отегчават отговорността на подсъдимия, следва да се включи обремененото му съдебно минало - факт заради липсата на реабилитация по отношение на осъждането по н. о.х. д. № 1729/2007 г. по описа на СРС, с което на основание чл. 68 НК е активизирано и предходно отложено изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Неправилно като отегчаващи обстоятелства обаче са били преценявани пияното състояние и липсата на съответна правоспособност на подсъдимия. Простото наличие на пияно състояние е част от предявения на подсъдимия квалифициращ признак по чл. 343, ал. 3 НК, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 56 НК не би могло да има самостоятелно отегчаващо значение. Не може да има такова значение и твърдяната от двете съдебни инстанции липса на съответна правоспособност на подсъдимия, за която подробни съображения бяха изложени по-горе.

Извън посоченото от въззивната инстанция отегчаващо обстоятелство, свързано със съдимостта на подсъдимия, в същата категория следва да се включи значителната степен на алкохолно повлияване: съгласно назначената по делото химическа експертиза в кръвта на дееца е установен 1.89 промила алкохол, което надхвърля близо четири пъти границата от 0.5 промила, при която е налице пияно състояние. С характер на отегчаващо обстоятелство е и значителното превишение на скоростта: при разрешена скорост на управление от 50 км/ч, нощно време, при мокра настилка и в населено място подсъдимият е управлявал колата с близо два пъти по-висока скорост. В тази категория би следвало да се поставят и щетите по пътната инфраструктура, които са причинени по време на пътния инцидент – вследствие на него са разрушени намиращите се на тротоара антипаркинг топки, като „пречупен“ и на практика негоден за използване е останал и бетонен уличен стълб.

При така внесените от касационната инстанция уточнения по отношение на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, въпреки оправдаването за квалифициращия признак „без съответна правоспособност“, наказанието на подсъдимия не следва да бъде снижавано. Във финалния му вид и след задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 НК, обусловена от характера на производството, то е значително под средния размер на санкцията за съответното престъпление.

Условията на чл. 55, ал. 4 НК не са налице. Отсъстват многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до приложението на тази норма. Съвкупната преценка на вече посочените обстоятелства убеждава, че наложеното финално наказание от три години лишаване от свобода, ведно с кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Претендираното от защитата негово намаляване би представлявало проява на неоправдано снизхождение към подсъдимия, която би създала чувство за безнаказаност у него и у останалите членове на обществото.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 2 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 390 от 20.11.2024 г. по в. н.о. х.д. № 782/2024 г. на Апелативен съд – София в частта, в която подсъдимият В. Д. Т. е признат за виновен да е управлявал МПС без необходимата правоспособност, като го ОПРАВДАВА за този квалифициращ признак.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.