ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1959
София, 16.04.2026 година
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело 2278 / 2025 година
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 6877 от 12.12.2025 г. по гр. д.№ 3516/2023 г. на СГС е потвърдено Решение № 160/05.01.2023 г. по гр. д. № 63852/2021 г. на СРС, с което е отхвърлен главният положителен установителен иск, предявен от Р. Н. Н. и С. И. Н. срещу „Софийски имоти” ЕАД за признаване за установено, че ищците са собственици на основание правна сделка – договор за замяна, сключен с „В. Б. 2” ООД, ЕИК 175303845, обективиран в нот. акт № 175, том IV, рег. № 17642, дело № 1 690/2008 г. на нотариус В. Г. на поземлен имот с пл. № *** от кв. 8 по плана на [населено място], м. Л. – ц., с площ 374 кв. м., при граници: УПИ ***, имот с пл. № *** и имот с пл. № *** който имот е с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрен със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г., последно изменение от 31.01.2019 г. с площ от 373 кв. м., при съседи: имот с идентификатор ***, ***, ***, ***, ***. Уважен е евентуално предявеният иск, като е признато за установено по отношение на ответника „Софийски имоти” ЕАД, че ищците Р. Н. Н. и С. И. Н. са собственици на основание придобивна давност чрез упражняване на непрекъснато добросъвестно владение в периода 2010 г. – 2015 г.
Касационни жалби са подали и двете страни.
„Софийски имоти“ ЕАД обжалва решението, в частта, в която е потвърдено решението на РС, с което е уважен евентуалния иск за собственост, основан на придобивна давност. В касационната жалба, подадена от „Софийски имоти“ ЕАД се навеждат оплаквания за неправилност поради необоснованост на извода, че ищците са владели процесния имот, защото същия не е бил напълно обособен с ограда, поради не отчитане заинтересоваността на свидетелите, изпълняващи управителни функции във фирма „В. Б. ООД, с което ищците са сключили договор за замяна. Оспорва извода за придоибване на имота от ищците като добросъвестни владелци, като счита, че владението не е било достатъчно изявено и не е несъмнително. Счита, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение, защото е обсъждано владение от 2008 г., а потвърдения диспозитив, постановен от РС е за владение в периода 2010 – 2015 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК към тази касационна жалба е наведено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1.Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, чез да извърши цялостна преценка на всички, установени по делото факти и събрани относими доказателства? 2. При противоречие между свидетелски показания и писмени доказателства по делото, може ли въззивният съд да се позове избирателно на едната група свидетелски показания, без да съпостави в цялост всички гласни доказателства с представените писмени доказателства и без да изложи съображения защо не взема предвид останалите приобщени по делото доказателства? 3.Следва ли въззивният съд да се позове на показанията на свидетели без да извърши преценка за възможната им необективност, предубеденост и заинтересованост от изхода на делото и без съпоставка с писмените доказателства, на които противоречат? 4.Явно и несъбнително ли е владението, без да са извършени действия, противопоставени на действителния собствени? 5.Задължен ли е собственикът на имота да упражнява правото си явно, необезпокоявано и непрекъснато, за да се приеме, че продължава да притежава правото на собственост върху един имот? Шести въпрос обединява три въпроса: Допустимо ли е съдът да определи началото на срока за придобиване на собственост по давност, съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС, съобразно своята преценка на доказателствения материал или е длъжен да се съобрази с посочения в исковата молба период с начален момент – сключване на възмездна сделка, която не е породила вещно правно действие? Допустимо ли е в диспозитива на решението да се определи начален период, различен от посочения в исковата молба начален момент на кратката придобивна давност, който диспзитив да е в противоречие с изложените собствени мотиви на възивната инстанция по отношение на този начален момент? Допустимо ли е противоречие между мотивите на възивното решение, обосновали основателността на ищцовата претенция, съобразно определения в исковата молба начален момент на давностния срок, различен от посочения в исковата молба без въззивния съд да е отстранил тези различиея?.
Ищците Р. Н. Н. и С. И. Н. обжалват решението в частта, с която е потвърдено решението на РС, с която е отхвърлен главният иск за собственост, основан на договор за замяна. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на възивното решение, защото съдът е приел, че процесния имот не е реституиран на праводателите на техния праводател по договора за замяна без да е оспорено правото на наследодателя им към момента на колективизацията. Твърди противоречие със съдебната практика, според която реституционния ефект на решението, с което се реституира имот по ЗСПЗЗ не може да се оспорва, включително и за липса на идентичност от страна, която не противопоставя собствени права върху същия имот, изключващи реституцията.
В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Допустимо ли е въззивният съд да се произнася и/или да обсъжда възражения за липса на идентичност на притежаваният от наследодателят недвижим имот с възстановения им имот, когато възражения са направени на ответници, на които се противопоставя административен акт за възстановяване на собствеността върх земеделски земи, които не са заявили собствени права по отношение на спорния имот към момента на колективизацията му?
Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата и допускането до касационно обжалване.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, подадени са против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът ги преценява за допустими.
Ищците Р. Н. Н. и С. И. Н. са предявили срещу „Софийски имоти” ЕАД главен положителен установителен иск за установяване на правото ин на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на сключен през 2008 г. договор за замяна, както и с евентуален установителен иск за установяване правото им на собственост върху същия недвижим имот въз основа на давностно владение, като твърдят, че са установили владение от деня на сключване на сделката замяна – 17.09.2008 г. и владеят същия до предявяване на иска. Позовават се на добросъвестно владение или на обикновено владение.
По делото е прието за установено следното:
С нот. акт № 175, том IV от 17.09.2008 г. на нотариус В. Г. вписан в Свп – гр. София с вх. рег. № 67810, акт № 14, том CLIXIII /2008 г., ищецът Р. Н. Н. по време на брака си с ищцата С. И. Н. прехвърлят на „В. Б. 2” ООД имот пл № *** от кв. 8 по плана на [населено място], местност „Л.–ц.”, а в замяна „В. Б. 2” ООД им прехвърлило процесния имот пл.№ *** от кв. 8 по плана на [населено място], местност „Л.–ц.”, с площ 374 кв. м., при граници: УПИ ***, имот с пл. № *** и имот с пл. № ***, който имот е с идентификатор *** по КККР и съставлява другата реална част от бивш имот *** от кв. 8. Според т. 5 от нот. акт, владението върху заменяните имоти се счита предадено на заменителите в деня на подписване на договора за замяна.
С н. а. № 76, т.ІІ от 03.04.2008 г., вписан в СВп с вх. рег. № 21693, акт № 170, том LI/2008 г. „В. Б. 2” ООД е купило от Л. Н. Д., О. П. Д. и Л. П. Д. поземлен имот пл. № *** в кв. 8, целия с площ 665 кв. м. Прехвърлителите са се легитимирали с Решение № 041 от 02.05.2007 г. на ОСЗ Н. И. с което на наследници на О. Д. П. е признато правото на собственост върху нива от 1,038 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на [населено място], местност „Л.”, имот № ***, но им е възстановена собствеността в съществуващи реални граници само върху част от имота с площ 0,665 дка, в строителните граници на [населено място], местност „Л.”, съставляваща част от имот № ***, при описани граници, а за частта от 0,373 дка. от същия имот е постановено да бъдат обезщетени. Това решение е издадено въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 1, т. 5 и т. 6 ППЗСПЗЗ, приложени на л. 99 и л. 100 от делото на РС. Въз основа на решението на ПК и скицата и удостоверението към него е издаден констативен нот. акт № 35, т. II/2008 г. на нотариус В. Г. вписан в СВп – гр. София с вх. рег. № 19265, акт № 187, т. XLV/2008 г., с който Л. Н. Д., О. П. Д. и Л. П. Д. като наследници на О. Д. П., починал на 26.04.1980 г., са признати за собственици за възстановената част от имот № ***, с площ 665 кв. м., съставляваща поземлен имот пл. № ***, находящ се в [населено място], местност „Л. – ц.”, кв. 8.
Ответникът „Софийски имоти” ЕАД оспорва правата на ищците върху получения по замяната имот пл. № ***, като се позовава на апорт. С Протокол № 29/28.09.2001 г. на Столичния общински съвет по т. 4.1 е включен в капитал му имот по Приложение № 2 към протокола, № 21 терен, съставляващ парцел *** в кв. 8, местност „Л. – ц.”, извършено е изменение на капитала на дружеството, вписано с Решение № 42/10.12.2001 г. на СГС по фирмено дело № 16757/1995 г. Имотът е деклариран по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ от „Софийски имоти” ЕАД с декларация от 31.02.2002 г.
Установява се, че с нот. акт № 196, том XII, дело № 2133/1971 г. К. К. Л. е признат за собственик въз основа на давностно владение върху две ниви градини, първата от които е с площ от 1000 кв. м., находяща се в землището на О. С.,[жк]. Според СТЕ този имот е пл. № *** В разписната книга към плана от 1065 г. на него е записан имот № ***, а на съседния имот *** не е записан собственик. С протокол от 02.10.1975 г. по гр. д. № 1521/1975 г. на СРС е одобрена спогодба между К. К. Л. и П. Я. Л., от една страна, и ответника С. К. К., по силата на която С. К. К. получава в изключителна собственост имот - дворно място пл. № *** в кв. 38 по плана на[жк], с площ от 1000 метра, при описани съседи. През 1986 г. на С. К. К. са изплатени в брой 5700 лева за имот с пл. № ***, находящ се в местност „Л.”, отчужден с цел изграждане на трамвайна линия съгласно представената по делото Заповед № РД-40-1982 от 28.08.1986 г. Съставен е АДС № 4111/18.10.1988 г. за празно незастроено място от 1000 кв. м., отчуждено от С. К. К. за изграждане на трамвайна линия. Отчужденият през 1986 г. имот е актуван за общински с АЧОС № 2648 от 28.12.1996 г. като празно незастроено място, като е посочено, че бивш собственик на имота, пл.№ *** е бил С. К. К.. Този акт е актуализиран с АЧОС № 5629 от 04.04.2002 г., като е посочено, че същия имот пл.№ ***, бивша собственост на С. К. К. е общинската част от парцел ***, кв. 8 в [населено място],[жк].
Съгласно приетите основна и допълнителна СТЕ, възстановеният имот по ЗСПЗЗ на наследници на О. Д. П., продадена от тях на „В. Б. 2” ООД, прехвърлена от дружеството на ищците по договор за замяна, е частично идентичен /съвпада/ с отчуждения имот ***, за който заедно с други терени е отреден УПИ *** от кв. 8, включена /апортиран/ в капитала на „Софийски имоти” ЕАД. Отчуждена част от УПИ *** в кв. 8 е общо с площ 528 кв. м., образуван от бивши имоти № *** и част от бивша улица, а целия УПИ *** е с площ 962 кв. м. Площта на застъпване между възстановения имот по ЗСПЗЗ и УПИ *** от кв. 8 според приетата допълнителна СТЕ е 374 кв. м.
С Решение № 2924/14.06.2011 г. по адм. д. № 5783/2010 г. на АССГ е отменена Заповед № РД-09-50/11.03.2004 г. на главния архитект на София, с която е одобрено ИПРЗ на УПИ ***, кв. 8 по плана на местност „Л. ц”. Решението е потвърдено с Решение № 820/17.01.2012 г. по адм. д. № 9798/2011 г. на ВАС. В това административно производство като заинтересовано лице е участвал ищеца.
След сключване на договора за замяна от 17.09.2008 г., през 2010 г. е предявен иск по чл. 108 ЗС от „Софийски имоти” ЕАД против „В. Б. 2” ООД за процесния имот. С влязло в сила на 01.06.2015 г. Решение от 04.11.2014 г. по в. гр. д. № 13931/2013 г. на СГС е признато за установено по отношение на „В. Б. 2” ООД, че „Софийски имоти” ЕАД е собственик на реална (общинската) част от УПИ ***, кв. 8, с площ от 528 кв. м., местност „Л. – ц.”, върху който съгласно действащия кадастрален план са разположени имот пл. № *** и имот с пл. № ***. Искът по чл. 108 ЗС, предявен от „Софийски имоти“ ЕАД е отхвърлен в осъдителната му част, защото ответникът не държи и не владее имота. Ищците не са били страни в това производство.
Въз основа на установеното, вззивният съд е приел, че по предявеният сега иск от Р. Н. Н. и С. И. Н. срещу „Софийски имоти” ЕАД за същия имот не е формирана сила на пресъдено нещо, защото имота е прехвърлен преди предявяване на иска по предходното дело и преобрегателите не са били страни по него.
По същество е прието, че ищците не се легитимират като собственици на спорната част от УПИ ***, кв. 8 с площ 374 кв. м., тъй като праводателите им не са били собственици на същия имот, който е отчужден за обществено мероприятие от друг собственик и не е могло да бъде възстановен на праводателите на прехвърлителите на ищците. Затова е отхвърлен главният иск, основан на придобивно основание договор за замяна.
Евентуалният иск е основан на придобивна давност, започнала да тече от деня на замяната. По него са разпитани свидетели.
Свид. Н. М., съседка на процесния имот, установява, че процесният имот е около 300-400 кв. м. и от около две години е ограден с метални решетки, а преди това е имало по-лека ограда, от мрежа. Не си спомня кой е слагал мрежата, но знае, че сегашната ограда е направена от ищеца Р. Н.. Познава ищците Р. и С. Н. от 2010 г., когато заедно изградили ограда между процесния имот и имота на свидетелката (имот № ***). Р. си паркирал колите. Двамата ищци се грижели за процесния имот, направили си алея, а ищцата С. Н. сади цветя в него. От 2010 г. свидетелката не е виждала други хора в имота. На предоставена от съда скица свидетелката идентифицира имота на ищците с № *** и посочва, че до двора е къщата им, в която влизат през двора. Имат три кучета, които се разхождат свободно до къщата им. Свидетелката има ежедневни наблюдения върху процесния имот от 2010 г. насам и сега е разбрала, че има спор за него, а винаги е смятала, че имотът е собственост на Р. Н.. Св. Б. М., съпруг на св. Н. М. и съсед на процесния имот също идентифицира процесния имот № ***. Разказва, че познава Р. Н. със сигурност от 2010 г., когато свидетелят се е нанесъл да живее там. Преди това е познавал бащата на Р. Н.. Сочи, че оградата между процесния имот и имота, на който той е собственик, е правена 2010 г. – 2011 г. съвместно с ищеца Р. Н.. Ищците стопанисвали процесния имот, като го косят, паркират си колите, съхраняват въглища и пелети. Преди имало „мижава ограда”, но от около две години имотът има „стабилна ограда”. Има ежедневни наблюдения върху имота през лятото, а през зимата – ежеседмични. В процесния имот виждал да се паркират коли на гости на ищците Н., като обикновено там са паркирани 3-4 коли на самите ищци. Свидетелят се изненадал, когато разбрал за процесния спор, защото мислел, че от 2010 г. имотът се владее от Р. Н.. Спомня си, че със старата ограда е било оградено цялото дворно място, но не с едно и също ниво. Отпред също е било оградено, но не си спомня как са влизали колите, не си спомня и първата ограда.
Св. Л. П., служител на „Софийски имоти” ЕАД също е посочил на предоставената от съда скица, че процесният имот е № ***. Бил собственост на дружеството, в което работи, но не знае откога. Ежегодно се правели проверки и огледи на всички имоти на дружеството. Според показанията му, процесния имот не е имал ограда, когато той е правил проверки. Последно е участвал в проверка на място през 2019 г. Не помни през 2013 г. да е правена проверка, но мисли, че е имало и че трябва да е съставен протокол за това. Понякога, когато е бил в имота, е имало паркирани коли там. Не си спомня кога за първи път е бил на проверка в имота, но било между 2013 г. – 2019 г. Счита, че за да е имало коли, имотът не е бил запустял, но не би казал, че имотът е изглеждал поддържан. Спомня си, че при огледите е влизал в имота централно, като не помни да е минавал през бариера.
Разпитаният пред въззивната инстнация св. В. В., управител на „В. Б. 2” ООД си спомня, че когато с ищеца Р. Н. извършили замяната през 2008 г., той оградил придобитата част с телена ограда. В притежаваното от дружеството съседно място е имало бариера, през която ищецът Р. Н. преминавал. Спомня си, че ищецът ползва процесния имот от 2008 г., като го поддържа в приличен вид, коси го, държи там кучетата си. Спомня си, че преди пет шест години е направена по-масивната ограда на имота. От 2019 г. има по-чести наблюдения върху имота, тъй като дружеството е започнало наблизо строеж. Преди това, между 2008 г. – 2019 г. е виждал имота по-рядко, около един път в месеца, но през 2013 г. свидетелят си оставил в имота за съхранение колата за около шест месеца. Твърди, че е виждал ищеца Р. Н. в процесния имот да коси, да се занимава с кучета, да си държи колите, което прави и до ден днешен. Според свидетеля, в процесния имот е могло да се мине само през бариерата, която е в имота на дружеството, като достъп дружеството е предоставило само на ищеца Р. Н. още през 2008 г., когато му дали ключ за бариерата. Не е могло да се мине в имота от друго място. Свидетелят обяснил, че преди имот № *** и имот № *** са били един парцел, но дружеството ги е разделило. При замяната ищецът Р. Н. е дал на дружеството имот № ***, а е получил имот № ***. Вратата на ищеца Р. Н. се намира между имот № *** и имот № ***, като бариерата на дружеството се намира между имот № *** и имот № ***. Имот № *** е ограден и откъм трамвайната линия, откъм имот № *** и имот № ***, но не си спомня дали е имало ограда към имот № ***, в който е къщата на ищеца Р. Н.. В хода на въззивното производство е разпитан и свид. А. Д., управител на дружеството „В. Б. 2” ООД, според който след замяната дружеството е поставило бариера, а ищецът Р. Н. си е поставил телена ограда на процесния имот. Оградата е била от всички страни на имота. В процесния имот ищецът Р. Н. е извеждал кучетата си, като свид. Д. твърди, че живее в сграда с директен изглед към процесния имот. Свидетелят си спомня, че преди пет шест години ищецът е заменил старата ограда с нова с фундамент. Процесният имот винаги бил ограден. Спомня си, че дружеството е позволило на ищеца да преминава през имота на дружеството, защото към процесния имот няма достъп от друго място. Между имота на дружеството и процесния имот е имало подвижна врата, за да премине кола, а откъм страната на блока, в който живее свидетеля, е предоставен достъп на ищеца с ключ. Свидетелят имал наблюдения върху процесния имот от 2008 г. Посочва, че бариерата на дружеството е била поставена между имот № *** и имот № ***. Единственият достъп до процесния имот е през имота на дружеството.
Свид. А. П., служител в „Софийски имоти” ЕАД от 2005 г. участвал в периодични обходи на имотите на дружеството от 2009 г. до есента на 2018 г. Посещавал и процесния имот, но според него, имота никога не е бил ограден откъм трамвайната линия. Съседните имоти са имали огради. До процесния имот се стигало по черен път, като може би на имота преди процесния е имало бариера, между имот № *** и имот № ***, но тази бариера е била вдигната. Не се е случвало при огледите да не може да посети имота поради някакво препятствие. Не му е направило впечатление имотът да се поддържа – в едната част е имало коли, а другата част е била обрасла с треви. Годишно свидетелят е посещавал имота два пъти при инвентаризация. Спомня си, че в него имало паркирани коли, не всеки път, но почти винаги е имало в частта от имота, която е като улица. През трамвайната линия не могат да преминат коли. Сигурен е, че при огледите е бил в процесния имот. Когато е посещавал имота, не е имало бариера на трамвайната линия. Знае само за една бариера.
Въз основа на тези показания и пислените доказатества, въззивният съд е приел, че евентуалният иск е основателен, защото са налице предпоставките на добросъвестно владение. Мотивирал се е със следното:
Договорът за замяна от 17.09.2008 г. е действителна сделка, годна да прехвърли право на собственост като придобивно основание, но е нетранслативна, защото заменителят „В. Б. 2” ООД не е бил собственик на процесния имот, тъй като и праводателите му не са били собственици. /Възстановен им е имот, който е принадлежал на друго лице, от което е отчужден през 1986 г./. Към момента на сделката, ищците са били добросъвестни, защото не са знаели, че прехвърилтелят им не е бил собственик. Достатъчно е към този момент да не са знаели, че придоибват от несобственик, за да са добросъвестни. Презумпцията на чл. 70, ал. 1 изр. 2 и ал. 2 ЗС не е оборена. Представените решения от административни производства от 2011 г., в които са участвали страните по настоящото дело са преценени като ирелевантни за добросъвестността на ищците в деня на сключване на договора за замяна.
Владението върху заменяните имоти е предадно по силата на изричната уговорка в в т. 5 от договора за замяна. Въпреки това съдът е изследвал елементите на владението – упражняване на фактическа власт и намерение за своене и признаците на владението. Тъй като ищците са трети лица, установили фактическа власт въз основа на нетранслативна сделка, те се ползват от презумпцията на чл. 69 ЗС, която също не е оборена. Въззивният съд се е мотивирал и с показанията на разпитаните свидетели М. и разпитаните пред въззивния съд свидетели В. и Д., които са установили, че още след замяната ищецът Р. Н. Н. е оградил процесния имот с телена, ажурна ограда и с това действие също е демонстрирано установяването на владението върху процесния имот от ищците. Св. П. също е виждал огради на имота от всички страни, с изключение откъм трамвайната линия и дори да са били огради на съседните имоти, това не опровергава установеното предаване на владението и презумпцията на чл. 69 ЗС, защото е доказано, че ищецът Р. Н. е предприел действия да отдели процесния имот от съседните му такива. Наличието или липсата на ограда по границата на имота с трамвайната линия не е от значение, след като ясно е възприето от третите лица, че фактическата власт върху имота се осъществява само от ищците, че единствено ищците и техни гости да паркират колите си в процесния имот, косили са тревата му, там са били и свободно пуснати кучетата му и не са виждали трети лица, различни от ищците и детето им, да влизат в имота. Владението е било явно, щом е възприето от трети лица – незаинтересованите свидетели М., Д., В.
Показанията на тези свидетели са приети за неопровергани от показанията на св. П. и св. П., които посещавали имота по време на извършване на годишни инвентаризационни проверки - само два пъти в годината, което е прието за крайно недостатъчно, за да може тези свидетели /служители на ответника „Софийски имоти” ЕАД/ да имат трайни и достоверни наблюдения за това ползва ли се непрекъснато процесния имот от ищците или не, а и тези показания установяват, че в при редките посещения в процесния имот почти винаги е имало коли, което кореспондира с показанията на другите свидетели, разпитани по делото.
Допълнително съдът е приел, че от факта, че „Софийски имоти” ЕАД е предявило ревандикационен иск от срещу „В. Б. 2” ООД следва, че акционерното дружество не е било във владение на имота към момента на предявяването му през 2010 г. и в хода на процеса. Същевременно иска по чл. 108 ЗС е уважен само в установителента му част и е отхвърлен в осъдителната, защото е прието, че ответника „В. Б. 2“ ООД също не е във владение или държане на имота. Искът по чл. 108 ЗС не е довел до прекъсване на владението на ищците сем. Н., тъй като последните не са били страна по делото, а не са били и частни правоприемници, придобили права в хода на процеса. Замяната е сключена през 2008 г., а иска по чл. 108 ЗС срещу „В. Б. 2” ООД е предявен през 2010 г. Съдът е посочил, че владението не е прекъснато и от воденото административното производство по обжалване заповедта за изменение на ПРЗ, защото това не е спор за собственост, а с постановеното от АССГ решение се формира сила на пресъдено нещо единствено по отношение на това, че издаденият от главния архитект акт е незаконосъобразен. „Софийски имоти” ЕАД не е предприело никакви действия, за да установи по обвързващ ищците начин, че именно дружеството е собственик на процесния имот, да прекъсне давността им на някое от предвидените в закона основания, а напротив, ищците са поставили масивна ограда. Без значение е на чие име е записан имота в КККР, тъй като те нямат вещно действие.
Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК.
Според т. 1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор.
Въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика по главният иск.
Относно възможността да се извършва косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК за законосъобразност върху административни актове, включително и тези за определяне на застроената и свободната площ в Решение № 195 от 10.11.2016 г. по гр. д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г. о.; Решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр. д. № 5615/2013 г. на ВКС, І г. о. и Решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 4487/2014 г. на ВКС, ІІ г. о. е възприето принципното становище, че такъв е допустим в случаите, когато решението за възстановяване на собствеността се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му или неин правоприемник. Под участници в производството по издаване и обжалване на административния акт, законът има предвид лицата, които са обвързани от административния акт или от постановеното съдебно решение, когато същият е бил оспорен - страните по делото и техните правоприемници. Съдът е длъжен да обсъди възраженията срещу реституцията като проведе инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на акта на реституция при спор за собственост, по който някоя от страните се позовава на земеделска реституция /включително на праводателя си/, когато оспорващата страна заявява собствени права върху този имот, които не произтичат от земеделска реституция - Решение № 250 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 3215/2013 г. на ВКС, II г. о., Решение № 451/2012 г. по гр. д. № 3/2012 г. на ВКС, IV г. о. Решение № 227 от 25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3007/2015 г., I г. о. В случая ответникът „Софийски имоти“ ЕАД оспорва реституцията по ЗСПЗЗ на праводателите на дружеството-заменител, като противопоставя свои права върху имота – апорт от Столична община. По това възражение е установено от основната и допълнителната СТЕ, че спорната част е била отчуждена от трето лице, т. е. придобита е от държавата, а след това, поради отреждането й за общинско мероприятие – от общината и Общинския съвет е включил имота в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД.
Предвид изложеното, въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика. В цитираните от касатора решения се акцентира на това, че когато се оспорва правото на възстановяване следва да се противопоставят права към същия момент. Това е актуално за споровете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с предмет правото на собственост към момента на колективизацията. По тях страни могат да бъдат само лица, които са заявили искане за реституция по ЗСПЗЗ. Настоящия случай не е такъв. Действително ако „Софийски имоти“ ЕАД не противопоставяше свои права – право на собственост, придобито на основание апорт, не би имало право да оспори реституцията и идентичността на възстановения имот. Случаят обаче не е такъв, тъй като акционерното дружество противопоставя свои права върху процесния имот, поради което възивното решение не е постановено в противоечие с цитираните решения. Затова не се допуска касационно обжалване по касационната жалба на ищците.
По евентуалния иск, решението също не е постановено в противоречие със съдебната практика.
Видно от подробно изложените мотиви на възивното решение, то не е постановено без цялостна преценка на всички, установени по делото факти и събрани относими доказателства. Не отговаря на съдържанието на мотивите твърдението за фрагментарно обсъждане на свидетелските показания, за избирателно обсъждане на доказателствата и несъпоставянето на гласните доказателства с писмените такива. Писмените доказателства /договорът за замяна в нотариална форма/ установява предаване на владението. Това писмено доказателство е с обвързваща съда доказателствена сила относно съдържанието на изявленията, напарвени пред нотариуса. Това изявление не е опровергано. Не е установено друг субект да е владял имота. Без значение е дали имота е бил ограден от към трамвайната линия, тъй като няма спор за пространствените предели на имота в тази част. Безспорни са границите му както в тази част, така и границите с останалите съседни имоти, от които е бил ограден с ограда. Владението на ищците е установено и от показанията на свидетели, които не са пряко заинтересовани от изхода на делото, а свидетелите на „Софийски имоти“ ЕАД са служители на дружеството, отговарящи за инвентаризацията на имота. Затова не се установява противоречие по първите три въпроса с цитираната съдебна практика /Решение № 13 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2021 г., I г. о., Решение № 266 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2010 г., I г. о., Решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о./ Свидетелските показания не са се различавали съществено. Различията са само относно това дали имота е ограден към трамвайната линия, но както вече се посочи, този факт не е съществен за извода дали ищците са устанолили владение и са владели целия имот. Отделно от това, показанията на свидетелите, доведени от ответното дружество имат впечатления само от посещенията си в имота два пъти годишно при инвентаризацията, но владението е непрекъснато дори да е упражнявано в различни времена /чл. 83 ЗС/ Затова възивното решение не е постановено и в противоречие с Решение № 176 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 759/2010 г., II г. о. Решение № 65 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4216/2008 г., IV г. о. Тъй като твърдението за противоречие с цитираните решения не кореспондира на данните по делото и на мотивите на съда, и поради това не се допуска касационно обжалване по въпроси първи, втори и трети.
Действията на ищците – косене, направа на пътека през имота, ограждането му, паркиране на колите им и свободното пребиваване на кучетата им в него са публични и служителите на „Софийски имоти“ ЕАД са могли да ги възприемат. Обстоятелството, че стопанисването на имота от ответното дружеството се извършва с двуразови посещения в годината на апортираните имоти не опровергава явността на владението на ищците, нито сочи на това да не са извършени действия, противопоставени на действителния собственик. Да е явно владението означава да не е установено по скрит начин и фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за нея, а не да е научил. /Решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр. д. № 1366/2005 г./, ВКС, ІV г. о. Решение № 106/28.12.2015г. по гр. д.№ 2687/15 г. ІІ гр. о./ Затова не се допуска касационно обжалване по четвърти въпрос. Възивното решение не противоречи на Решение № 70 от 3.XI.1980 г. по гр. д. № 65/80 г., ОСГК, защото в случая владението е получено на основание нетранслативната сделка, при което не се изисква преобръщане на държавнето във владение за себе си чрез явни действия, които да могат да бъдат възприети от сънаследниците или съсобствениците, за да могат да защитят правото си. В този случай се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС. /В този смисъл виж Решение № 80 от 11.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4725/2023 г., I г. о./ Процесният имот не е съсобствен между страните, а владението е получено от ищците по нетранслативен договор за замяна.
Вярно е, че собственика не е задължен да упражнява непрекъснато правото си на собственост, за да се приеме, че продължава да притежава правото на собственост върху имота си. /Решение № 195 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6291/2007 г., II г. о./ Според нормата на чл. 99 ЗС, правото на собственост не се изгубва от неупражняването му, а от това, че друг може да го придобие на някое от основанията по чл. 77 ЗС. В случая ищците не са могли да придобият имота на основание договора за замяна, но са го придобили на основание придоибвна давност и то като добросъвестни владелци. Затова четвърти и пети въпрос не кореспондират на установеното по спора и затова са неопределящи за изхода от него.
За да е изгубено владението трябва трайно владелеца да е лишен от имота. Този който твърди, че владението е прекъснато трябва да докаже прекъсването. Решение № 330 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2010 г., II г. о., Решение № 78 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5479/2013 г., I г. о. Ищците са се позовали на придобивна давност както като добросъвестни, така и като обикновени владелци и са доказали придобиване на владение на основание договора в нотариална форма от датата на замяната – 17.08.2008 г. Предпоставките на добросъвестното владение са установени с писмените и гласните доказателства и поради необорване на установените в закона презумпции на чл. 70, ал. 2 и чл. 69 ЗС. Ответното дружество не е доказало да е смутило или прекъснало владението по някои от посочите, изчерпателно предвидени в закона – чл. 116 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС и чл. 81 ЗС.
Поради това, че ищците твърдят владение от 2008 г. до предявяване на иска и защото не е доказано прекъсване на владението в този период от време нито спиране течението на придобивната давност на някое от основанията по чл. 115 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, е без значение това, че съдът е посочил в диспозитива на решението придоибване на собствеността в резултат на владение от 2010 г. до 2015 г. В мотивите на въззивното решение е посочено няколкократно, че владението е установено още от 2008 г., но дори и от 2010 г. периода на владението е достатъчно дълъг до предявяване на иска 2021 г., за да се придобие собствеността. Добросъвестното владение може да започне най-рано от нетранслативното придобивно основание, но владението може да е установено въз основа на това основание и по-късно, например ако страните са уговорили по-късна дата на предаване на владението.
В диспозитива на решението е посочено придоибвното основание – придобивна давност и това е съществено, а периода на владението е елемент, чието посочване не е необходимо да се посочи в диспозитива. Затова е без значение, че е посочен период с две години по-късно от посочения в исковата молба. Въззивният съд е разгледал владението според посочения период в исковата молба. Това, че с възивното решение е потвърдено решението на РС, в което е посочен по-късен период на владението не го прави недопустимо. И в по-късния период ищците са владели процесния имот, а и поради това, че са се позовали и на обикновено владение, и посочения период в диспозитива е включен в твърденията им.
Твърдението за противоречие между мотиви и диспозитив не се споделя от настоящата инстанция, защото не кореспондира на съдържанието на възивното решение, като съвкупност от мотиви и диспозитив и теорията и съдебната практика кога е налице такова противоречие. Отделно от това, при противоречие между мотиви и диспозитив е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, което е порок на решението, отсраним от постановилия го съд, а не основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Затова съдът счита, че не е налице основание за допускане до касация по въпроси № 6.1, 6.2, и 6.3. Съдът не констатира противоречие с Решение № 760 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2634/2023 г., III г. о. и
Не е налице и очевидна неправилност, защото въззивното решение не е постановено в противоречие или при неприлагане на относима императивна правна норма. Съобразени на нормите, уреждащи придобивната давност, които са императивни. Не са нарушени съдопроизводствените правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано с анализ на доказателствата – писмени и гласни, събрани по делото, видно от изложеното по-горе. Изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.
Съобразно този резултат, на Р. Н. Н. и С. И. Н. следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за тази инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 2500 лв., платени в брой, равняващи се на 1278,23 евро. На Софийски имоти“ ЕАД следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсулстко възнаграждение в размер на 500 лв., равняващи се на 255,65 евро.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6877 от 12.12.2024 г. по гр. д.№ 3516/2023 г. на Софийски градски съд по касационни жалби, подадени от Р. Н. Н., ЕГН [ЕГН], и С. И. Н., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и от „Софийски имоти” ЕАД, ЕИК 831835134.
ОСЪЖДА „Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК 831835134, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец“, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 12, ет. 6, да заплати на Р. Н. Н., ЕГН [ЕГН], и С. И. Н., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: в [населено място],[жк], [жилищен адрес] деловодни разноски в размер на 1278,23 евро, равняващи се на 2500 лв.
Осъжда Р. Н. Н., ЕГН [ЕГН] и С. И. Н., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] да платят на „Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК 831835134, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец“, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 12, ет. 6, сумата 255,65 евро, /равняваща се на 500 лева/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: