РЕШЕНИЕ

№ 342

Гр.София, 19.06.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

При секретаря Д. Н., като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№1108/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Р. Б. Н., чрез процесуалния й представител адвокат Н. М., срещу решение №1306/27.10.2023г., постановено по в. гр. д.№1178/2023г. на Пловдивския окръжен съд.

Състав на Пловдивския окръжен съд е потвърдил решение № 113/28.03.2023г. на Районен съд - Асеновград, II гр. с., по гр. д.№ 1903/2022г., с което е:

- прието за установено по отношение на ответницата Р. Б. Н., ЕГН [ЕГН], че ищецът В. С. Я., [ЕГН], [населено място], [улица], притежава 3/4 ид. ч. от право на ползване върху имот с ИД № ***, находящ се в [населено място], по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-51/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота: [населено място], [улица], вх. ***, ет. 4, ап. 16, който се намира на ет. 4 в сграда с ИД № ***, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, която сграда е разположена в ПИ с ИД ***, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 73.47 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, 1 под обекта: ***, над обекта: ***, прилежащи части: изба № ***с площ от 4 кв. м., при съседи: [улица], коридор и пералня, и 3.63 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж ;

- осъдена е Р. Б. Н., ЕГН [ЕГН] да отстъпи и предаде ползването на В. С. Я., ЕГН [ЕГН], върху 3/4 ид. ч. от описания имот.

В подадената касационна жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.

Ответникът по касация В. С. Я., чрез процесуалния си представител адвокат К. Т., изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

С постановеното по делото определение №598/07.02.2025 година обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния въпрос:

Когато две физически лица при прехвърляне на недвижим имот имат запазено право на ползване, което е безвъзмездно, пожизнено, заедно и поотделно, върху целия имот, ако едното почине – другото има ли право на ползване върху целия имот.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесният недвижим имот е придобит възмездно по силата на нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 612/19.12.1985г., том IV, дело № 1249/1985г. от съпрузите Б. Г. Т. и Д. Н. Т., при режим на СИО. След прекратяването на брака между тях собствеността от бездялова се е трансформирала в дялова обикновена съсобственост при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки поотделно.

Представено е удостоверение за наследници с изх.№ 20-00- 4173/29.07.2022г., изд. от Община – Асеновград, от което се установява, че Б. Г. Т. е поч. на 16.03.2015г., като е оставил за наследници ответницата Р. Б. Н. /дъщеря/ и Г. Б. Т. /син/, които са придобили по силата на наследственото правоприемство по 1/4 ид. ч.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97/26.05.2016г., том 1, нот. д.№ 80/2016г. по описа на Нотариус Е. Н., район на действие РС – Асеновград, вписан под № 56, том 8, дело № 1294/2016г., СВ, дарителят Д. Н. Т. е дарила на Г. Б. Т. собствената си 1/2 ид. ч. от описания недвижим имот, като си е запазила правото на ползване пожизнено и безвъзмездно, а дарителят Р. Б. Н. е дарила на Г. Б. Т. собствената си 1/4 ид. ч. от описания недвижим имот, като си е запазила правото на ползване пожизнено и безвъзмездно.Така, Г. Б. Т. е станал индивидуален собственик на целия недвижим имот, тъй като е притежавал 1/4 ид. ч. по наследство от баща си Б. Г. Т., получил е 1/2 ид. ч. от своята майка Д. Н. Т. по силата на дарение и 1/4 ид. ч. от своята сестра Р. Б. Н. също по силата на дарение.

Представено е удостоверение с изх.№ 20-00-638/02.02.2022г., изд. от Община – Асеновград, от съдържанието на което се установява, че Г. Б. Т. е поч. на 26.09.2020г. и е оставил като наследник единствения си син Б. Г. Т..

Видно от Справка /на л. 75/, Д. Н. Т. е поч. на 05.01.2022г.

По силата на покупко-продажба, оформена с нотариален акт № 53/02.08.2022г., том 3, по описа на Нотариус Е. Н., с район на действие РС - Асеновград, вписан в СВ, с Акт № 198/02.08.2022г., том 12, дело № 2112/2022 г., Б. Г. Т. е продал целия процесен недвижим имот на ищеца В. С. Я..

Въззивният съд е приел, че въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97/26.05.2016г., том 1, нот. д.№ 80/2016г., ищцата Р. Н. е дарила на брат си Г. Б. Т. собствените си 1/4 ид. ч. от жилището, като си е запазила правото на ползване пожизнено и безвъзмездно.Това „запазване правото на ползване пожизнено и безвъзмездно“ може да бъде само до размера на притежаваното от нея право на собственост, преди да бъде дарено на нейния брат, а именно върху 1/4 ид. ч. от имота.

Поради изложеното по-горе е приемо, че предявеният с правно основание чл. 108 от ЗС иск е основателен и следва да бъде уважен.

Решението на въззивния е валидно и допустимо, но по същество е частично неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено.Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограничено вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от възможността да ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друго лице.

От представените по делото доказателства се установява, че към момента на сключване на договор за дарение №97, н. д.№80/2016г. на нотариус Е.Н. собственици на имот с идентификатор № ***са били Д. Т., Р. Н. и Г. Т., като първата от тях е била собственик на 1/2 ид. ч. въз основа на продажба и прекратена СИО, а останалите двама са притежавали по 1/4 ид. ч. по наследяване от техния баща Б.Т..В договора за дарение е посочено, че дарителите Д. Т. и Р. Н. даряват на Г. Т. притежаваните от тях общо 3/4 ид. ч., като всяка една от тях се запазва правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. Изрично в изявлението на надареното лице, с което заявява, че приема извършеното в негова полза дарение, е отразено, че същото се задължава да осигури на прехвърлителите „правото на ползване на гореописания в п.І по настоящия договор недвижим имот, пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно“.

При тълкуване съдържанието на сключения договор за дарение се установява, че запазеното в полза на прехвърлителите право на ползване е неделимо по своето естество/арг. чл. 128, ал. 1 от ЗЗД/, тъй като страните са предвидили изрично, че всеки от ползвателите може да го упражнява изцяло както сам, така и заедно с другия ползвател.Тъй като няма насрещно изявление от надареното лице, че то учредява на дарителите право на ползване върху притежаваната от него по наследство 1/4 ид. ч. върху имота, то следва да се приеме, че правата на ползвателите са в рамките на притежаваните от тях общо 3/4 ид. ч. от правото на ползване върху имота.Това право е противопоставимо на собственика на имота и третите лица като може да бъде ограничено само от правата на другия ползвател и то само доколкото той изяви желание да ги упражнява лично или чрез другиго в рамките на правомощията по чл. 56, ал. 1 от ЗС.

Тази неделимост на правото на ползване означава, че след смъртта на единия от ползвателите останалият жив има право на цялостно, а не на частично ползуване.В този смисъл е и постоянната практика на ВС и ВКС - решение № 1892/11.12.1991г. по гр. д.№ 1272/1991г. на ВС, II г. о. и решение № 347 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011г., II г. о.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че запазеното в полза на Д. Т. и Р. Н. право на ползване е било неделимо и след смъртта на първата от тях, настъпила на 05.01.2022г., останалата е имала правото на ползване върху 3/4 ид. ч. от имота, а не само на 1/4 ид. ч.

Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която предявения иск от В. С. Я. срещу Р. Б. Н. е бил уважен за разликата над ј ид. ч.

В полза на страните по делото следва да се присъдят направените по делото разноски: 244.2лв. в полза на касатора ; 941.01лв. за полза на ответника по касация.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1306/27.10.2023г., постановено по в. гр. д.№1178/2023г. на Пловдивския окръжен съд в частта, в която е:

- прието за установено по отношение на ответницата Р. Б. Н., ЕГН [ЕГН], че ищецът В. С. Я., [ЕГН], [населено място], [улица], притежава право на ползване върху имот с ИД № ***, находящ се в [населено място], по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-51/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота: [населено място], [улица], вх. ***, ет. 4, ап. 16, който се намира на ет. 4 в сграда с ИД № ***, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, която сграда е разположена в ПИ с ИД ***, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 73.47 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, 1 под обекта: ***, над обекта: ***, прилежащи части: изба № ***с площ от 4 кв. м., при съседи: [улица], коридор и пералня, и 3.63 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж за разликата над 1/4/една четвърт/ ид. ч. до 3/4/три четвърти/ид. ч. ;

- осъдена е Р. Б. Н., ЕГН [ЕГН] да предаде ползването на В. С. Я., ЕГН [ЕГН] върху описания имот за разликата над 1/4/една четвърт/ид. ч. до 3/4/три четвърти/ид. ч., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на В. С. Я., [ЕГН] срещу Р. Б. Н., ЕГН [ЕГН] за осъждане на ответницата да предаде ползването върху имот с ИД № ***, находящ се в [населено място], по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-51/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота: [населено място], [улица], вх. ***, ет. 4, ап. 16, който се намира на ет. 4 в сграда с ИД № ***, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, която сграда е разположена в ПИ с ИД ***, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 73.47 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, 1 под обекта: ***, над обекта: ***, прилежащи части: изба № ***с площ от 4 кв. м., при съседи: [улица], коридор и пералня, и 3.63 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж за разликата над 1/4/една четвърт/ ид. ч. до 3/4/три четвърти/ид. ч.

ПОТВЪРЖДАВА решение №1306/27.10.2023г., постановено по в. гр. д.№1178/2023г. на Пловдивския окръжен съд в останалата му част.

ОСЪЖДА Р. Б. Н., ЕГН [ЕГН] да заплати на В. С. Я., ЕГН [ЕГН] сумата от 941.01 /деветстотин четиридесет и едно цяло нула един/лв., представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА В. С. Я., ЕГН [ЕГН] да заплати на Р. Б. Н., ЕГН [ЕГН] сумата от 244.2/двеста четиридесет и четири цяло и двадесет/лв., представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: