ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1914

Гр. София, 19.06.2025 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т. д. № 969/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЗУУМ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК [ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, против определение № 38 от 08.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 14/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна жалба с вх. № 7233 от 22.11.2024 г. срещу определение № 718 от 07.10.2024 г., постановено по гр. д. № 297/2023 г. на Окръжен съд – Перник, и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение и се моли за отмяната му. Твърди се, че първоинстанционното определение от 07.10.2024 г. прегражда хода на делото, още повече, че спирането на производството в настоящия случай следва и от категоричната разпоредба на чл. 637, ал. 1 ТЗ.

Против частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от К. Г. М., чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за нейната неоснователност по съображения, че в случая разпоредбата на чл. 637 ТЗ не намира приложение и жалбите на дружеството са явна злоупотреба с процесуални права, осуетяваща влизането в сила на постановеното от първоинстанционния съд решение по съществото на спора. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима, като насочена против подлежащ на обжалване пред ВКС акт на въззивен съд, подадена от легитимирана страна и депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по в. ч. гр. д. № 14/2025 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по повод частна жалба на „ЗУУМ“ АД (н.) против определение № 718 от 07.10.2024 г., постановено по гр. д. № 297/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е оставена без уважение молба на дружеството – частен жалбоподател за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 7 ГПК поради постановяване на решение № 44 от 31.07.2024 г. по т. д. 15/2024 г. на Окръжен съд – Перник, с което на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ по отношение на „ЗУУМ“ АД е открито производство по несъстоятелност.

За да остави частната жалба без разглеждане като недопустима, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че с обжалваното определение не се въздейства преграждащо върху развитието на производството (не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), нито в закона изрично е предвидена неговата обжалваемост (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК).

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Определенията на съда, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби, са посочени в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Процесуална възможност за самостоятелно обжалване е предвидена по отношение на две категории определения – такива, които преграждат временно или окончателно по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК).

С подадената пред Софийски апелативен съд частна жалба е обжалвано определение, с което е оставено без уважение искане за спиране на производството по гр. д. № 297/2023 г. на Окръжен съд – Перник. Посоченото определение не попада в нито една от двете категории определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, за които законодателят е предвидил самостоятелен инстанционен контрол. За разлика от определението за спиране, определението, с което се отказва спиране, не препятства развитието на производството и по аргумент за противното от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба. В процесуалния закон няма и изрична разпоредба, която да предвижда възможност за обжалване с частна жалба на определението за отказ да се спре производството по делото, поради което обжалваемостта не може да бъде изведена и от чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. След като не отговаря на критериите по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, обжалваното от „ЗУУМ“ АД (н.) определение не може да бъде обект на самостоятелен инстанционен контрол и подадената срещу него частна жалба правилно е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.

Твърденията на страните относно наличието или не на основанието по чл. 637, ал. 1 ГПК са неотносими към настоящото производство пред ВКС, имащо за предмет единствено проверка относно процесуалната допустимост на сезиралата Софийския апелативен съд частна жалба.

Искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за настоящото производство следва да бъде съобразено при постановяване на крайния акт по делото, в зависимост от изхода на спора.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 38 от 08.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 14/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.