7 РЕШЕНИЕ

№ 382

гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАпри участието на секретаря А. К. като разгледа гр. д. № 3589 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на М. Ш. М., със съдебен адрес в [населено място], представляван от адв. М. И., и насрещна касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. чрез К. Г. – прокурор в Апелативна прокуратура София, против решение № 855 от 22 юни 2023 г., постановено по в. гр. д. № 1298/2022 г. по описа на Апелативен съд София, с което се отменя решение № 260136 от 10 януари 2022 г., постановено по гр. д. № 8765/2019 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, в която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена на основание чл. 2б ЗОДОВ да заплати на М. М. разликата над 15000 лева до 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. д. № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане, като вместо него е отхвърлен предявеният от М. М. против Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата от 15000 лева (разликата над 15000 лева до определените от първоинстанционния съд 30000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. д. № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на М. за разликата над 30000 лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 100000 лева.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 3307 от 27 юни 2024 г., постановено по настоящото дело, по въпроса за задължението на съда при определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок да съобрази всички конкретно съществуващи обстоятелства от значение за критерия „справедливост“.

По поставения въпрос в практиката на ВКС, установена в ППВС № 4/1968 г., решение № 60242 по гр. д. № 339/2021 г., ІІІ г. о., решение № 62 по гр. д. № 4227/2022 г., ІІІ г. о., е възприето разбиране, че при присъждане на обезщетение за вреди, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи, размерът на обезщетението се определя по справедливост съобразно конкретно установените за случая релевантни обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда. Такива са освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства (вида на делото, личността на увредения, здравословно състояние и др.), още общата продължителност на производството и доколко то се явява над „разумния“ срок, предвид спецификите на конкретното дело; ангажираността на страната в съдебното производство; повлияло ли е и как воденото производство върху начина й на живот; значението на делото за страната (вкл. - процесуалното й качество в него) и др. Тежестта на горните обстоятелства, които не са изчерпателно посочени, се преценява от съда с оглед конкретния спор по чл. 2б ЗОДОВ. Следва да се посочи и че в самата разпоредба на чл. 2б ЗОДОВ законодателят примерно е изброил обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди – общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които са от значение за спора.

По касационната жалба съдът приема следното:

Ищецът е един от пострадалите от престъпления, изразяващи се в принудителна промяна на рождените му турски имена с български, незаконно задържане, изпращането му в концлагер и принудително изселване, извършени по време на т. нар. „Възродителен процес“. На 30.01.1991 г. с постановление на прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили е образувано сл. д. № 1/1991 г., преобразувано в сл. д. № 780-II/1998 г. на ВОП-София, а след това преобразувано в ДП № II-048 от 1999 г. на ВОП-София, за разследване на извършени през време на „Възродителния процес“ престъпления, което и към настоящия момент е висящо на досъдебна фаза, затова ищецът няма възможност да се конституира като частен обвинител и граждански ищец, което е допустимо само в съдебната фаза. Установява се, че сл. д. № 1/1991 г. е водено срещу петима обвиняеми за престъпления по чл. 162, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а впоследствие по обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК, че през периода 1984 г.-1988 г., при условията на продължавано престъпление, обвиняемите злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Б., принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната. През годините в съда са били внесени два обвинителни акта срещу обвиняемите, но образуваните въз основа на тях съдебни производства са били прекратени поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е било върнато на прокуратурата за отстраняването им; впоследствие производството е спирано поради наличие на свидетели в чужбина, които е трябвало да бъдат разпитани, след което е било възобновено; междувременно двама от обвиняемите са починали и производството по отношение на тях е било прекратено. В хода на наказателното производство са били установени общо 439 пострадали лица, както и техните законните наследници, от тях са били разпитани общо 184 души. Ищецът е бил разпитан в качеството на свидетел по сл. д. №, II-048/99 на 20.07.2006 г. На 07.12.2012 г. последният останал жив обвиняем е бил разпитан и е поискал производството да бъде прекратено поради изтичане на давността относно наказателното преследване за престъплението, по което му е било повдигнато обвинение. С постановление от 04.10.2018 г. на прокурор при ВОП-София наказателното производство е било спряно поради това, че 35 от пострадалите лица, които са и очевидци на извършеното деяние, не са разпитани, включително и по делегация. С молба на основание чл. 75, ал. 3 НПК до ВОП-София от 21.05.2018 г., ищецът е поискал да участва като пострадал в досъдебното производство; поискал е и премахване на нивото на класификация на информацията и материалите, поставен върху някои от документите по делото, за да не бъде ограничаван достъпът му до тях. Заедно с други лица ищецът е подал жалба срещу постановлението за спиране на производството по ДП № II-048/1999 г. по описа на СВОП. Следователно касае се за разследване на множество деяния, представляващи репресивни мерки спрямо огромен брой лица, поради което е необходимо извършването на множество процесуално-следствени действия, включително и такива в чужбина. Това отличава делото с висока фактическа и правна сложност, но същата не може да обоснове разумна продължителност на досъдебната фаза на конкретния наказателен процес повече от 30 години, както е приела и въззивната инстанция. През цялото това време ищецът е бил лишен от възможността да се конституира като частен обвинител и граждански ищец, което е допустимо само в съдебната фаза на производството. В резултат на продължилото извън разумните срокове наказателно производство ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в разочарование от това, че дълги години няма изгледи за приключване на делото, страх, че обвиняемите ще останат ненаказани, излъгани очаквания за възмездие за погазените му права и достойнство, загуба на доверие в институциите и усещане за липса на справедливост, безпомощност, раздразнителност, затваряне в себе си, постоянно емоционално напрежение, стрес, депресия, безсъние. Негативните емоции са установени посредством събраните гласни доказателства и изслушаната съдебно-психологическа експертиза.

При определяне на справедливия размер на обезщетението въззивният съд е взел предвид конкретните негативни психо-емоционални преживявания на ищеца, причинени вследствие на неразумната продължителност на процесното следствено дело: същият се е чувствал разочарован, изпитвал чувство на неудовлетворение, излъган е бил в очакванията си да получи по-бързо морално възмездяване на преживените репресии спрямо него, бил отчаян и изнервен от продължителността на делото, въпреки подаването на молби за ускоряването на движението му. За да намали присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, въззивният съд е съобразил обстоятелството, че изходът на следственото дело касае само моралната удовлетвореност да бъде потърсена отговорност от виновните лица, т. е. това дело няма да рефлектира пряко върху личността на ищеца. Подчертано е, че българското общество и държава многократно по различни поводи са осъждали остро начина, по който се е осъществил т. нар. „Възродителен процес“ и предприетата срещу българските граждани от турски произход репресия, а ищецът е получил по официален път реабилитация от Комисия на Народното събрание, което следва да се отчете в контекста на обсъжданата морална удовлетвореност. Освен това според въззивния съд по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да установяват негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива от неразумната продължителност на следственото дело.

Според настоящия съдебен състав изводите във въззивното решение относно интензитета на търпените от ищеца негативни преживявания са неправилни. Поначало наличието на допуснато нарушение за правото на разглеждане на делото в срок съгласно чл. 6 КЗПЧОС е основание за присъждане на обезщетение, като съгласно практиката на ЕСПЧ е налице оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата от доверие и сигурност в институциите, че ще упражнят правомощията си пълноценно, така че резултатът от престъпното деяние да бъде обезщетен. В конкретния случай обаче извън обичайните вреди са налице и допълнителни, водещи до определянето на по-висок размер на обезщетението. На първо място, това е конкретната продължителност на наказателното производство, която значително надхвърля законоустановените срокове, а и всякакви разумни срокове за приключването му. Това забавяне има за последица изтичането на абсолютната давност за престъпленията, за които се води производството, още през 2000 г., поради което очакваният от ищеца резултат за налагане на справедливо наказание за репресиите вече е невъзможен. Без значение е дали евентуалното съдебно производство е щяло да приключи с окончателен съдебен акт и по такъв начин, че очакванията на пострадалия да бъдат удовлетворени. На следващо място, независимо че неимуществените вреди, произтичащи от наказателно производство не подлежат на обезщетяване в производството по чл. 2б ЗОДОВ, в случая следва да бъде отчетено значението на делото за ищеца предвид изключително тежката репресия, която е упражнена срещу него, вследствие на която са били накърнени основни негови права (правото на име, на самоопределение, на труд, на свободно придвижване, избор на начин на живот). Закономерно е при това положение пострадалият да има и по-високи очаквания за своевременно приключване на досъдебното производство и справедлив изход на процеса. Израз на това е и неговото активно поведение по отношение на висящото дело – той е дал показания по него още през 2006 г., следил е развитието му, подавал е молби за ускоряване на производството. Въпреки това реални резултати не е имало, което през годините е поддържало у ищеца чувството на потиснатост и безнадеждност, а то е до такава степен затвърдено в съзнанието му, че е споделял със свои приятели, разпитани като свидетели по делото, че правосъдие в България няма. Трайната промяна в психиката на ищеца се потвърждава и от приетата по делото психологическа експертиза, която дава заключение, че чувството на малоценност, потиснатост и повишена тревожност съпътстват ежедневието му. Предвид изложеното справедливият размер на дължимото обезщетение следва да се определи на 30000 лева, което налага частична отмяна на въззивното решение в отхвърлителната му част за разликата над 15000 лева до 30 000 лева. В останалата част въззивното решение следва да се потвърди.

При този изход на спора на касатора се дължат разноски за платената държавна такса за касационното обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 855 от 22 юни 2023 г., постановено по в. гр. д. № 1298/2022 г. по описа на Апелативен съд София в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. Ш. М., ЕГН [ЕГН], против Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата от 15000,00 лева (разликата над 15000 лева до определените от първоинстанционния съд 30000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. д. № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на основание чл. 2б ЗОДОВ на М. Ш. М., ЕГН [ЕГН], сумата от 15000,00 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. д. № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на М. Ш. М., ЕГН [ЕГН], сумата от 35,00 (тридесет и пет) лева разноски за плащане на държавна такса.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 855 от 22 юни 2023 г., постановено по в. гр. д. № 1298/2022 г. по описа на Апелативен съд София, в останалите му обжалвани части.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: