ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1985

София, 17.04.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Вълдобрева гр. дело № 653/2026г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М., подадена чрез назначения по реда на ЗПрП адв. И. Г., против решение № 1265 от 05.11.2025г., постановено по в. гр. д. № 2740/2024г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав. С това решение, след потвърждаване на решение № 261258/06.11.2023г. по гр. д. 6220/2018г. Софийския градски съд, I-2 състав, е отхвърлен иска по чл. 49 ЗЗД на Е. М., предявен против Прокуратурата на Р България за присъждане на сумата 30 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от това, че на 15.08.2013г. прокурори от Специализираната прокуратура и от Апелативната специализирана прокуратура заявили пред медиите във връзка с пр. пр. № 221/2013г., че на 05.04.2012г. Е. М. извършил грабеж на 215 000 лева от „ОББ“ АД.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се допускането му до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се поставят следните въпроси: 1. Трябва ли въззивният съд да направи самостоятелна оценка на доказателствата по делото, да изведе свои фактически и правни изводи и да формира свое решение по същество; 2. Длъжен ли е въззивният съд да назначи съдебно-медицинска експертиза, при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Първият въпрос според...