ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1981

гр. София, 17.04.2026 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

Б. М.

като разгледа докладваното от съдия Б. М. ч. гр. дело № 1386 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от [община], против определение № 53 от 03.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 503/2025 г. на Апелативен съд – П.. С посоченото определение състав на Пловдивския апелативен съд е оставил без уважение молба вх. № 177/09.01.2026 г. на [община], с която е направено искане за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК на постановеното по делото решение № 216/09.12.2025 г. в частта му за разноските, които [община] е осъдена да заплати на Адвокатско дружество Г. и М., в размер на 1 320 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца Х. К. Х. във въззивното производство.

В частната жалба се излагат съображения, че съдът неправилно е приел, че не дължи проверка на наличието на предпоставката „материално затруднение“. Жалбоподателят счита, че когато договорът за правна помощ засяга правната сфера на трето лице (в случая - [община], която е осъдена да плати), това трето лице има право на защита, а съдът е длъжен да провери дали са налице законовите условия за възникване на задължението.

Моли за отмяна на обжалваното определение. Изразява становище, че производството следва да бъде спряно по повод образуваното тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон, или тези обстоятелства не подлежат на съдебен контрол?

Постъпил е отговор на частната жалба от Х. К. Х., действащ чрез адвокат А. Е. М. със становище за нейната неоснователност.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По фактите настоящата инстанция съобрази следното:

В производство по реда на чл. 248 ГПК по в. гр. д. № 503/2025 г. на Апелативен съд – П., инициирано с молба с вх. № 177 от 09.01.2026 година, депозирана от [община], за изменение на постановеното по делото решение №216/09.12.2025 г. в частта му за разноските, които [община] е осъдена да заплати в размер на 1 320 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца Х. К. Х. във въззивното производство, съдът е оставил същата без уважение. Изложил е съображения, че за съда не съществува задължение да извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице, тъй като право на адвоката е да прецени дали да окаже безплатна помощ по отношение на лицата по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА, за което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания.

С разпореждане от 20.06.2025 г. на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 3/2025 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: 1. „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“

Тълкуването, което ще бъде дадено, ще е задължително за настоящия съдебен състав, поради което производството по настоящото дело трябва да бъде спряно /съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ до приключване на производството по тълкувателното дело.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

СПИРА производството по ч. гр. дело № 1386 по описа на ВКС за 2026 г. до приключване на производството по тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 292 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: