РЕШЕНИЕ
№ 434
[населено място], 10.07.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в публично заседание на пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ДОРА МИХАЙЛОВА
при секретаря А. Р. като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4072 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез юрисконсулт Е., срещу Решение № 3620 от 18.06.2024 г. по в. гр. д. № 3888/2024 г. на Софийски градски съд, с което след като е потвърдено Решение № 1558/29.01.2024 г., постановено по гр. д. № 59873/2023 г. по описа на СРС, 156 състав, са уважени предявените от А. А. Ч. против Столична община искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № С. - РД15 - 2184/12.09.2023 г., издадена от кмета Й. Ф., ищцата е възстановена на длъжността „старши експерт“ в отдел Централизирани информационни системи, Д. И. технологии, която е заемала преди уволнението, и ответникът е осъден да й заплати сумата от 12 780 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 16.09.2023 г. до 16.03.2024 г., ведно със законната лихва от 01.11.2023 г., до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касаторът счита, че, обратно на събраните по делото и неоспорени от ищеца писмени доказателства, въззивният съд е отрекъл да е налице валиден акт на работодателя за утвърждаване на промени в щатното разписание, в резултат на които длъжността „старши експерт“ в отдел Централизирани информационни системи, Д. И. технологии, на която ищцата била назначена преди уволнението по силата на трудов договор с общината, е определена за заемане от лице по служебно правоотношение. Претендира отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете.
Ответникът по касация А. А. Ч., чрез адв. Д.– К., е подала отговор на жалбата, в която изразява становище за нейната неоснователност.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът по касация, представляван от адв. Д. – К., поддържа съображенията, изложени в отговора на касационната жалба.
С определение № 1209 от 13.03.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на спора въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в пълнота събраните доказателства по делото, като направи самостоятелна оценка на същите. Отговорът му се съдържа във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се споделя напълно от настоящия съдъбен състав, намерила израз в Решение № 589 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г., на ВКС, I ГО, Решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г., на ВКС, II ТО, и много други. По въпроса за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства практиката на ВКС е непротиворечива - правораздавателният орган не може да пропусне да изясни относимите към спора фактически положения и да се произнесе по защитните възраженията на страните. Съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства поотделно и в съвкупност, като по вътрешно убеждение изясни спорните по делото факти, обосновавайки своите фактически изводи – аргумент от чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд при произнасяне по касационните оплаквания, обусловени от решението на въззивния съд по спора между страните налице ли е акт на работодателя за утвърждаване на промяна в длъжностното щатно разписание, по силата на която изпълняваната от ищцата по трудово правоотношение длъжност е предназначена за заемане в бъдеще по служебно правоотношение, намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените по чл. 290 ГПК разяснения. Софийски градски съд не е изложил в мотивите на решението си съображения по направените във въззивната жалба на Столична община оплаквания, че представеното с отговора на исковата молба и прието без възражения в първото по делото съдебно заседание щатно разписание на длъжностите в общината съдържа работодателско изявление, с което е утвърдена промяна в броя на експертните длъжности в отдел Централизирани информационни системи, Д. И. технологии, които могат да се заемат по трудово или служебно правоотношение. Това налага отмяна на обжалваното решение, а делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция, тъй като допълнителни съдопроизводствени действия не са необходими.
По делото е безспорно, че ответникът по касация А. А. Ч. и Столична община са били обвързани от действието на трудово правоотношение с източник трудов договор от 25.01.2011 г. и допълнителни споразумения към него, като ищцата заемала длъжността „старши експерт“ в отдел „Централизирани информационни системи“, Дирекция „Информационни технологии“, до 14.09.2023 г., когато със Заповед № С.-РД15-2184/12.09.2023 г. на кмета на Столична община трудовото правоотношение било прекратено поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител - основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Във връзка с възражението на ищцата срещу законността на уволенението, основано на твърдението, че липсва акт работодателя за санкциониране на промяната в щатното разписание, ответникът е представил приетото в първото съдебно заседание без оспорвания препис-извлечение от изменение на разписанието на длъжностите в Столична община в дейност „1 11 122“, „Общинска администрация“, утвърдено с акт № С.-РД-2118/30.08.2023 г., подписан от кмета на общината Й. Ф..
В съответствие с разрешенията в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 268/21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2010 г., III ГО, Решение № 204/29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 229/2009 г., IV ГО, Решение № 80/03.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4358/2014 г., IV ГО, Решение № 29/26.02.2016 г. ва ВКС по гр. д. № 2841/2015 г., III ГО, въззивният съд е приел, че, за да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, е необходимо и достатъчно съществуването на валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение, както и че утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително на вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и вида на правоотношението, по което те се заемат, в рамките на определените от Общинския съвет структура на общинската администрация и обща численост на персонала в нея, е част от оперативните правомощия именно на кмета на общината. За да потвърди обжалваното решение обаче, въззивният съд е приел, че липсва заповед на кмета на общината за утвърждаване на промени в щатното разписание, според които една от длъжностите „старши експерт“ в отдел „Централизирани информационни системи“, Дирекция „Информационни технологии“, следва да се заеме по служебно правоотношение. Представеното от ответника щатно разписание обективира промяна в броя на експертните длъжности в отдел Централизирани информационни системи, Д. И. технологии, които могат да се заемат по трудово правоотношение, като предвижда намаляването им от три на две. С това щатно разписание, утвърдено от кмета на общината, е увеличен броят на длъжностите „главен експерт“ в същия отдел, като от 6 броят им е променен на 7, и за всички е предвидено да се заемат по служебно правоотношение. Въззивният съд е бил длъжен, но не е обсъдил въпреки доводите на работодателя във въззивната жалба извършеното от директор на Дирекция „Човешки ресурси“ при Столична община официално удостоверяване в извлечението от щатното разписание, че то е одобрено от кмета на Столична община, положил подпис в качеството си на ръководител на администрацията с правомощия да утвърждава длъжностно разписание по образец съгласно приложение № 1 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за приложение на класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/2012 година. Въззивният съд неправилно е интерпретирал относимата към спора практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и намерила израз в Определение № 117 от 21.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1248/2013 г., IV ГО, Определение № 266 от 16.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1533/2013 г., III ГО, Определение № 253 от 10.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1337/2013 г., III ГО, Определение № 135 от 12.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1507/2013 г., II ГО, както и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 177/13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2011 г., III ГО. В тези съдебни актове е прието, че заповедта за утвърждаване на длъжностно щатно разписание не е индивидуален административен акт и съдът, който разглежда иска за незаконност на уволнението, е длъжен да прецени породила ли е действие заповедта (или друг акт на работодателя), за да се установи действителна ли е промяната в щата. Без значение е както наименованието на писмения акт на органа по назначаване, с който той санкционира промените в щатното разписание (заповед, нареждане и пр.), така и фактът дали това утвърждаване е материалзирано в отделен документ или е обективирано върху списъка с вътрешното разпределение на работната сила в предприятието по трудови функции, длъжностни наименования и брой. Ето защо неправилен е изводът на въззивният съд, че липсата на изрична заповед на кмета на общината (за утвърждаване на промените в щатното разписание) е достатъчна, за да обоснове основателност на иска за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му. Извършеното от кмета на общината Й. Ф. писмено одобрение с индекс № С.-РД-2118/30.08.2023 г. е достатъчно, за да бъде мотивиран извод за действителност на изменението в длъжностното разписание на лицата, които работят по служебно и по трудово правоотношение в общинската администрация съгласно нейната структура и обща численост на персонала, незасегати от промените. Възражението на ищцата срещу законността на уволнението в исковата молба, основано на твърдението, че заместник – кметът на общината не бил упълномощен да утвърждава ново щатно разписание, не е било поддържано след депозиране на отговора на исковата молба и приемането на обсъжданото извлечение от щатното разписание на общината, подписано именно от кмета на общината, а не от негов заместник.
Класификаторът на длъжностите в администрацията и Наредбата за неговото приложение, определящи статута и дейността за всички длъжности в общинската администрация, сред които длъжността „старши експерт“ и „главен експерт“, са приети с ПМС № 129/26.06.2012 г., с което са отменени Единният класификатор на длъжностите в администрацията и Наредбата за прилагането му, приети с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2004 г., на които въззивният съд неправилно се е позовал. В утвърденото на 30.08.2023 г. от кмета на Столична община разписание съществувалата до 14.09.2023 г. третата щатна бройка за длъжността старши експерт в отдел Централизирани информационни системи, Д. И. технологии, е трансформирана в длъжността „главен експерт“ в същия отдел. Както вече Върховният касационен съд се е произнасял в съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, сред които Решение № 80/03.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4358/2014 г., IV ГО, единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение. При уволнение на посоченото основание е без правно значение дали наименованието на длъжността е променено, както и дали длъжността е трансформирана в друга, какъвто е настоящият случай. В посоченото по-горе съдебно решение е прието, че, независимо дали при определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение са запазени всички основни трудови функци, независимо дали част от тях са премахнати или са прибавени нови, длъжността не е съкратена, а е променен редът, по който ще се регулират отношенията при предоставянето на работната сила. В този случай работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със заемащия длъжността без да е ограничен от задълженията, възникващи при предварителна закрила по чл. 333 КТ или тези за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, като заемащият длъжността по трудовото правоотношение разполага с възможността да кандидатства да я заеме отново по служебно правоотношение, щом отговаря на условията за това. В настоящия случай трансформацията е била извършена в рамките на съществуващата структура на общинската администрация и деветте експертни длъжности в отдела. Ето защо обстоятелството дали част от основните трудови задължения са запазени, премахнати или са прибавени нови не рефлектира върху законността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, защото трудовите функции, характерни за всяка от двете аналитични и/или контролни експертни длъжности, разписани в чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.06.2012 г., не се различават съществено.
По изложените мотиви искът за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед на работодателя № С. - РД15 - 2184/12.09.2023 г., следва да се отхвърли като неоснователен, а с оглед обусловения им характер от изхода на спора за законност на уволнението като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 16.09.2023 г. до 16.03.2024 г. в размер на 12 780 лева.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на касатора, ответник по исковете, се дължат разноските по водене на делото и пред трите съдебни инстанции в общ размер на 665. 60 лв., от които 300 лева – юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции, а 365.60 лв. – разноски за държавни такси в касационното производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III ГО,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3620 от 18.06.2024 г. по в. гр. д. № 3888/2024 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него Решение № 1558/29.01.2024 г., постановено по гр. д. № 59873/2023 г. по описа на СРС, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. А. Ч., ЕГН: [ЕГН], против Столична община, ЕИК:[ЕИК], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № С. - РД15 - 2184/12.09.2023 г., издадена от кмета Й. Ф., за възстановяване на ищцата на длъжността „старши експерт“ в отдел Централизирани информационни системи, Д. И. технологии, която е заемала преди уволнението, и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 12 780 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 16.09.2023 г. до 16.03.2024 година.
ОСЪЖДА А. А. Ч., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Столична община, ЕИК: 000696327, сумата от 665. 60 лв. (шестстотин шестдесет и пет лева и 60 ст.) – разноски по водене на делото пред трите съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.