РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. София, 14 юли 2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: В. Р.
Членове: Красимир Шекерджиев
Светла Букова
при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. П.
като разгледа докладваното от К. Ш. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200171 по описа за 2025 година
Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимата А. О. Б. срещу решение №129 от 29.10.2024 г., постановено по ВНОХД №58/2024 г. по описа на Апелативен съд - В. Т.
С присъда №36, постановена на 22.11.2023 г. по НОХД №20224400200093/2022 г. по описа на Окръжен съд - Плевен подсъдимата Б. е призната за виновна в това, че на 07.06.2021 г. в гр. Койнаре умишлено умъртвила В. Г. П., като на основание чл. 115, във вр. с чл. 54 НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четиринадесет години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ ЗИНЗС е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
С присъдата на основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено времето, през което подсъдимата Б. е била задържана с мярка за неотклонение „задържане под стража“
С присъдата на основание чл. 53, ал. 1, б.“а“ НК е отнет в полза на Държавата нож - представляващ средство за извършване на престъплението.
С присъдата е постановено приложените по делото натривки, взети от подсъдимата и тялото на пострадалия и проби от кръв да бъдат унищожени, а останалите иззети веществени доказателства да бъдат върнати на техните собственици.
С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата Б. е осъдена да заплати разноски по водене на делото в размер на 5 718, 95 лева.
С атакуваното въззивно решение първоинстанционната присъда е изменена, като наложеното на Б. наказание е намалено на десет години „лишаване от свобода“ и подсъдимата е осъдена да заплати и разноски по водене на делото в размер на 1993, 52 лева в полза на Държавата и 3 000 лева на частния обвинител П. Г. П.- представляващи възнаграждение на повереника му.
В касационната жалба на защитника са посочени всички касационни основания.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуални правила като не е отговорил на всички оплаквания, отразени във въззивната жалба и конкретно не е установил положението на телата на подсъдимата Б. и починалия П., поредността на нанасяне на ударите с нож по тялото на пострадалия и дали тези удари са били защитни или не. Оспорил е изводите на въззивния съд за приетия механизъм на причиняване на съставомерните увреждания увреждания, като поддържа, че е невъзможно подсъдимата да е държала ножа в лявата си ръка и да е нанесла процесните удари в лявата страна на П. в момент, когато той е бил обърнат с лице към нея.
Като съществено нарушение на процесуални правила сочи и направения от въззивния съд доказателствен анализ, като поддържа, че незаконосъобразно не са кредитирани обясненията на Б., в частта им, че действията й са били провокирани от пострадалия, защото непосредствено преди нанасянето на ударите той я е нападнал, като едно от уврежданията е нанесено в процеса на борба между двамата.
В касационната жалба се поддържа и оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, като се твърди, че неправилно инкриминираното деяние е квалифицирано по чл. 115 НК, като погрешно то не е прието за неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 2 НК или не е квалифицирано по привилегирования състав на чл. 119 НК.
Жалбоподателят поддържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като твърди, че независимо от намаляването на наказанието на десет години „лишаване от свобода“ въззивният съд не е отчел в достатъчна степен като смекчаващи отговорността обстоятелства мотива за извършване на престъплението (това, че Б. е била провокирана от пострадалия), както и предходното му поведение, изразило се в многократни осъществени от П. нападения срещу нея и срещу предходният й приятел - свидетелят А..
На тези основания и при условията на алтернативност се предлага или да бъде преквалифицирано инкриминираното деяние по чл. 119 НК, или ако правната квалификация остане по чл. 115 НК наказанието да бъде определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1, б.“а“ НК, поради наличните множество смекчаващи отговорността обстоятелства.
По делото е постъпило възражение срещу касационната жалба от повереника на частния обвинител И.. В него се поддържа, че въззивният съд е направил пълен и верен доказателствен анализ, като стриктно е съблюдавал процесуалните стандарти и в съответствие с чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 2 НПК правилно е ценил доказателствените източници съобразно действителното им съдържание. Твърди се, че е направените доказателствени изводи отговарят на формалната логика. Излагат се аргументи в подкрепа на тезата на въззивния съд, че не следва да бъдат кредитирани в цялост обясненията на подсъдимата Б., тъй като те противоречат на останалите събрани доказателствени източници и конкретно заключенията на приетите съдебно - медицински, ДНК и психолого - психиатрични експертизи.
Предлага се да не бъде редуцирано наложеното на подсъдимата наказание, защото то е отмерено при отчитане на високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление и наред с това е определено в минимален размер.
На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли да бъде прието, че Б. е извършил престъплението в качеството си на жертва, която е претърпяла физическо, емоционално и сексуално насилие от пострадалия, което се установява от множество свидетелски показания и от регистрираните нейни обаждания на тел. 112. Моли да бъде отдадено нужното внимание на поведението на П. преди инкриминираното деяние и конкретно на това, че той многократно й е звънял, прескочил е оградата на къщата й, влязъл е в имота й, счупил е телефона й, след което е последвала борба между двамата.
В защитната си реч отново моли да бъде прието, че механизма на нанасяне на уврежданията не е установен, както и не е изяснена поредността на нанасянето на ударите, което е от значение за правилната преценка дали е било налице нападение и дали същото е било приключило. Твърди, че от доказателствата по делото следва да бъде преценено, че подсъдимата е действала при условията на неизбежна отбрана или в случай, че не бъде възприета тази теза вярната правна квалификация на деянието е по чл. 119 НК.
На тези основания предлага атакуваната присъда да бъде изменена, като деянието бъде преквалифицирано по чл. 119 НК и бъде наложено съответното наказание, или ако бъде прието, че то представлява умишлено убийство по чл. 115 НК наказанието да бъде определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1, б.“а“ НК.
Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че основните възражения са относими към направения от въззивния съд доказателствен анализ и предлага същите да бъде преценени като оплаквания за необоснованост, като бъде съобразено, че касационният съд няма правомощие да им отговори.
Твърди, че въззивния съдебен акт е добре мотивиран, като съдът е отговорил убедително на всички възражения и доводи, развити във въззивната жалба и е изяснил фактическата обстановка по делото, като е направил пълен и верен доказателствен анализ. Моли отказът да бъде допусната повторна съдебно - медицинска експертиза да не бъде преценяван като процесуално нарушение защото поставените в искането за допускане задачи са намерили отговор в приетото преди това заключение на сходна експертиза.
Прокуратурата предлага наложеното на подсъдимата Б. да не бъде редуцирано, като бъде отчетено, че то е определено в предвидения в закона минимален размер, съответно е на извършеното престъпление и законосъобразно не е приложена нормата на чл. 55 НК.
Повереникът на частния обвинител Х. твърди, че касационната жалба е немотивирана. Поддържа, че правилно въззивният съд е преценил обясненията на подсъдимата като защитна позиция, защото те противоречат на доказателствените материали, които установяват, че Б. и П. са имали дълга връзка преди случилото се, като независимо от естеството на отношенията им по делото не е установено пострадалият да е тормозил подсъдимата или да е осъществил нападение срещу нея непосредствено преди инцидента.
Моли да бъде преценено, че правната квалификация на деянието правилно е била определена по чл. 115 НК, а не по чл. 119 НК и отмереното наказание е справедливо и не следва да бъде редуцирано. На тези основания предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Повереникът на частния обвинител И. поддържа възражението си срещу депозираната касационна жалба, като твърди, че тя е неоснователна. Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Подсъдимата Б. е категорична, че закона е приложен неправилно като не е отчетено, че пострадалият е влязъл в чужда собственост и е създал опасност за живота й. Моли деянието да бъде квалифицирано по чл. 119 НК и да й бъде наложено наказанието, което заслужава. Твърди, че определеното от въззивния съд наказание е несправедливо.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:
Оплакванията, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са за погрешен доказателствен анализ, като според защитата неправилно са игнорирани обясненията на подсъдимата Б., без решаващите съдилища да съобразят, че те не се опровергават от други доказателствени източници. Като съществени нарушения на процесуални правила се сочи и това, че в хода на производство незаконосъобразно е оставено без уважение искане за допускане на повторна експертиза, която да даде конкретен отговор на въпросите какво е било положението на телата на подсъдимата и пострадалия, какъв период е изминал между нанасянето на двата удара и как е нанесен вторият, довел до смъртоносно увреждане на П..
Преди да се отговори на това възражение касационният съд следва да се посочи, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При оплакване, относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.
Въззивният съд е направил верен анализ на събраните доказателствени източници, като законосъобразно е извел фактите, като е отчел известни фактически непълноти и вярно е преценил, че те не могат да бъдат попълнени. Правилно съдът е приел, че инкриминираното деяние е осъществено в двора на къщата на подсъдимата, че то е предшествано от възникнал конфликт, като към този момент там са се намирали единствено Б. и пострадалия, че този конфликт се е развил само между тях, че той е бил обичаен за техните отношения, както и че същият е приключил с нанесените на пострадалия П. увреждания, които за сравнително кратко време са причинили смъртта му. Законосъобразно съдът е установил и случилото се непосредствено след инкриминираното деяние, както и правилно са установени мястото, на което е било открито средството за извършване на престъплението и конкретната причина за смъртта на пострадалия. Принципно по отношение на тези обстоятелства не се спори и относимите към установяването им доказателства, доказателствени средства и заключения на приети комплексни експертизи са напълно еднопосочни.
Правилно въззивният съд е преценил, че за установяване на релевантните факти следва да бъдат съпоставени обясненията на подсъдимата Б. (единствено тя е възприела случилото се в пълнота) и останалите гласни доказателствени средства и заключения на приети експертизи. Вярно съдът не е кредитирал изцяло обясненията й, като е отчел, че те се опровергават категорично от множество други доказателствени източници. Правилно съдът е отчел, че подсъдимата и пострадалия са били в близки отношения, като често П. е пребивавал в дома на Б. и е полагал грижи за него. В подкрепа на този извод правилно са ценени показанията на свидетелите Т., Т. (съседи на подсъдимата), Г., Н. и Т., които са категорични, че са виждали многократно Б. и П. заедно, че те са били в близки приятелски отношения, че те са се хранили заедно в дома на подсъдимата и често П. е преспивал там. Ето защо обясненията на подсъдимата, че П. я е притеснявал и е упражнявал постоянно насилие по отношение на нея, като тя не е желаела и се е противопоставяла на присъствието му категорично се опровергават. Този извод следва и от показанията на свидетелите Д. и В., на които Б. представила пострадалия като нейн съпруг и от тези на свидетеля Н. (свещеник), който дава информация, че тя му е задавала въпроси във връзка с необходимостта да сключи брак и да преустанови да живее неомъжена с пострадалия.
Информация за отношенията на Б. с П. се съдържат и в показанията на свидетелите Д., К. и Д. (всичките полицейски служители), които във връзка със службата им са се отзовавали на нейни повиквания чрез спешния телефон 112. В показанията си те поддържат, че двамата са били заедно, както и това, че при поредното повикване от страна на Б. те са се отзовали и са възприели телефонен разговор между нея и П., в който последният я е уверил, че я обича.
Правилно въззивният съд е отчел и заключенията на приетите комплексни съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимата и съдебно - медицинската експертиза на пострадалия. От първото заключение и в от разясненията, дадени от вещите лица се установява, че пострадалата има изявени нарцистични симптоми, усещане за уникалност и безупречност и личността й се отличава с непрестанна нужда от възхищение, съчетана със склонност да експлоатира близките си в интимен и личен план. Тези особености при Б. обясняват съществената разлика между информацията, съдържаща се в обясненията й и тази в свидетелските показания, установяващи действителните отношения между нея и пострадалия.
Съществено значение за установяване на релевантните факти, свързани с извършеното престъпление има заключението на приетата съдебно - медицинска експертиза на труп на пострадалия. То категорично опровергава част от обясненията на подсъдимата Б. в частта им относно начина на причиняване на уврежданията на П., положението на телата им в хода на състоялият се конфликт, броят нанесени удари с нож, кой ги е нанесъл и какво се е случило непосредствено преди възникване на инцидента. Правилно въззивният съд е приел, че и двата удара са нанесени от подсъдимата, че това е станало когато тя и пострадалият са били обърнати в лице един към друг, както и че ударите са нанесени със значителна сила, с оглед причинените наранявания. Законосъобразно съдът е изключил възможността едно от уврежданията да е било в резултат на самонараняване, като е ценил заключението на експертите в тази му част, в която те са категорични, че дълбочината на нараняването и неговата посока изключват възможността то да е причинено от пострадалия.
Правилно не са били кредитирани и обясненията на Б. в частта им, че непосредствено преди инцидента П. е упражнил насилие по отношение на нея, като я е хванал под брадичката и е направил опит да я души. Подобни действия биха оставили следи по тялото на подсъдимата, които не са били установени при проведения непосредствено след инцидента преглед. Информацията за осъществено нападение от П. по отношение на Б. се опровергава и от това, че липсват увреждания по телата и на двамата, което не съответства на обясненията й, че тя е била нападната от пострадалия, като той и е нанесъл удар в бедрото с крак, ударил я с юмрук в лявата ръка, влачил я за косата и я повалил на земята. Вярно е, че са били установени две увреждания по лявата ръка и бедрото на подсъдимата, но същите категорично не съответстват на съобщеното от нея в обясненията й за интензивността, продължителността и силата на ударите нанесени й от П..
В подкрепа на изводите на въззивният съд са и показанията на свидетелите К. и и Д., които в деня преди инкриминираната дата като полицейски служители са посетили дома на Б. във връзка с поредно нейно оплакване за тормоз от страна на П. и са установили, че съобщеното от нея на спешния телефон 112- за нападение от страна на мъж, който е прескочил оградата на двора й осъществил е продължително физическо насилие по отношение на нея, в резултат на което тя е припаднала и след това е направил опит да я изнасили категорично се опровергават от установеното на място и от нейните последващи обяснения, че неизвестен за нея пиян мъж дошъл до къщата й и е направил неуспешен опит да влезе през прозореца.
Касационният съд прецени, че правилно въззивния съдебен състав не е ценил показанията на свидетелите Д., К. и Д. относно информацията, която им е станала известна непосредствено след като са пристигнали на местопроизшествието. Тези свидетели са били полицейски служители, които са пристигнали на място в изпълнение на професионалните си задължения и са провели разговор с подсъдимата Б. непосредствено след инкриминираното деяние. Този разговор трябва да бъде приравнен на разузнавателна беседа по смисъла на чл. 118, ал. 2 НПК, което е и основание тази информация да не бъда ползвана за изясняване на фактите по делото.
Разбира се, тези полицейски служители могат да бъдат разпитвани в качеството им на свидетели по отношение на обстоятелства, които са възприели лично, тъй като по отношение на тях тази процесуална забрана не важи (в този смисъл решения по НД 956/2016 г. 2 НО, НД 1011/2017 г. 3 НО, НД 387/2025 г., 1 НО и др.).
Правилно въззивната инстанция не е кредитирала в пълнота показанията на свидетелите П.П., Г. П. и П. (близки на пострадалия)- за това, че Б. се е заканвала, че ще го заколи и на свидетелите С., М. и М. (живял с подсъдимата преди познанството и с П.)- че последният я е тормозил, като е отчел, че тези свидетели са били близки до Б. и пострадалия и показанията им в тези им части се явяват изолирани от останалите гласни доказателствени средства.
Правилно показанията на тези свидетели са кредитирани единствено за наличието на връзка между двамата и това, че контакта между тях не е бил инцидентен или случаен.
Предвид изложеното касационният съд приема, че правило въззивната инстанция е анализирала доказателствените източници и е приела, че те установяват по несъмнен и категоричен начин, както изисква разпоредбата на чл. 303 НПК, случилото се преди инкриминираното деяние, механизма на извършване на престъплението и авторството на
подсъдимата Б..
На тези основания съдът прие, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 343, ал. 3 НПК и атакуваното въззивно решение не следва да бъде отменено.
По оплакванията за неправилно приложение на материалния закон:
С касационната жалба се оспорва правната квалификация на инкриминираното деяние, като се поддържа, че то не следва да бъде квалифицирано по чл. 115 НК, като се претендира квалификация по чл. 12, ал. 1 НК или по чл. 119 НК.
Касационният съд изцяло се солидаризира с изводите на въззивната инстанция, че въз основата на пълен и верен доказателствен анализ не е установено пострадалият да е осъществил действия, които имат характер на нападение, което да направи възможни предложените от защитата квалификации. Информация за такива действия на П. се съдържат единствено в обясненията на подсъдимата, като твърдяното от нея поведение на пострадалия не само не се подкрепя от друго доказателствени източници, но се опровергава от заключенията на приетите съдебно - медицински експертизи, изследвали и установили уврежданията по телата и крайниците и на Б. и на П.. Липсват увреждания, които да съответстват на нападение, осъществено по посочения от подсъдимата начин, които без съмнение са щели да бъдат установени ако пострадалият е бил нанесъл удари на Б., душил я е, влачил я е за косата, съборил я е на земята и е правил опит да я изнасили.
При липсата на установено нападение от страна на пострадалия П. очевидно няма как да бъде прието, че подсъдимата е действала в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 НК или я е превишила по смисъла на чл. 119 НК. Тук следва да бъде посочено и това, че дори да се приеме, че непосредствената причина за извършване на инкриминираното деяние е възникнал конфликт между двата, то категорично той не следва да бъде приет за нападение и има отношение единствено към установяване на мотива за извършване на престъплението.
На тези основания касационният съд изцяло се солидаризира с изводите на предходните съдебни състави, че вярната правна квалификация е по чл. 115 НК.
От обективна страна подсъдимата с активни свои действия е нанесла два удара с нож по тялото и бедрото на П., като те са довели до увреждания, които самостоятелно са могли да причинят смъртта на пострадалия. Те са били и причината за настъпването на смъртта му в сравнително кратко време.
От субективна страна Б. е действала при форма на вината „пряк умисъл“, като е съзнавала, че нанася със значителна сила удари, насочени в части от тялото на пострадалия и неговото бедро, където се намират жизненоважни органи и магистрални кръвоносни съдове, като е съзнавала, че действията й ще причинят смъртта му и е целяла именно този резултат. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в резултат на ударите той е получил нараняване с раневи канал 13-14 см в областта на тялото, което е засегнало сърцето на пострадалия и нараняване с раневи канал 12 см, което е засегнало подбъречната вена, като всяко едно от тези увреждания сочи на това, че подсъдимата е целяла причиняването на смъртта на пострадалия и с действията си е постигнала този резултат.
На тези основания касационният съд прецени, че въззивната инстанция е приложила правилно материалния закон, като вярно е квалифицирала извършеното от подсъдимата Б. престъпление.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:
Касационният съд прецени, че законосъобразно като смекчаващи отговорността на подсъдимата Б. обстоятелства са отчетени чистото и съдебно минало (тя е реабилитирана по предходно осъждане), трудовите й навици, семейното й положение, сравнително напредналата й възраст и не на последно място това, че тя е дисхармонична личност с установено личностово разстройство, което макар и да не поставя под въпрос вменяемостта й трябва да бъде отчетено при индивидуализация на наказанието.
Въззивният съд правилно не е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства криминалните регистрации на подсъдимата и липсата на критичност за извършеното, като е приел, че регистрациите нямат характер на осъждане, а последното е право на привлеченото към наказателна отговорност лице защото е част от избраната линия на защита.
Правилно е отчетено само едно отегчаващо отговорността обстоятелство и това са недобрите характеристични данни на Б., изведени от приложените по делото характеристики и от показанията на част от разпитаните свидетели.
При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства правилно наказанието на подсъдимата е определено при значителен превес на смекчаващите отговорността и е отмерено на предвидения законов минимум от десет години „лишаване от свобода“.
Правилно съдът е определил наказанието на подсъдимата по реда на чл. 54, като е преценил, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като по делото липсват както многобройни или изключителни отговорността обстоятелства, така и предвиденото минимално наказание не е несъразмерно тежко с оглед извършеното конкретно престъпление. Евентуално определяне на наказанието под предвидения в чл. 115 НК специален минимум не би гарантирало постигане на целите на специалната и генералната превенция.
На тези основания съдът прецени, че наложеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НК и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде
ревизиран в тази му част.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №129 от 29.10.2024 г., постановено по ВНОХД №58/2024 г. по описа на Апелативен съд - В. Т.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: