РЕШЕНИЕ
№ 373
Гр. София, 04 август 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ
ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ
при участието на секретаря Н. П.
и след становище на прокурора от ВКП П. М. като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 386/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба от подсъдимия И. С. С. чрез упълномощения му защитник адв. П. П. срещу въззивна присъда №3/24.01.2025 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав, постановена по в. н.о. х.д. № 1571/2024 г.
В касационната жалба на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се иска отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Към касационната жалба на подсъдимия С., по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК е постъпило писмено допълнение, което съдържа подробни съображения в подкрепа на наведените касационни основания с доводи за субективна несъставомерност на извършеното деяние, поради липса на пряк умисъл за инкриминираното невярно деклариране на земеделските площи, заявени за подпомагане. В жалбата се твърди неправилна оценка на информацията в раздел „Резултат от автоматична проверка на въведените в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2019“, поради установена по делото непълнота на данните от извършената проверка към момента на тяхното генериране от ИСАК, поради което същите не могат да се приемат за достоверни. Респективно, узнаването от подсъдимия на резултата от автоматичната проверка и подаването на заявление не води до извод за наличие на пряк умисъл за невярно деклариране на данни от негова страна, както е приел въззивният съд. В подкрепа на тази теза се сочи обстоятелството, че регистрирането на правните основания ежегодно е с краен срок, който съвпада с крайния срок на подаване на заявленията за подпомагане, както и поради липсата на своевременно актуализиране на тази информация често е налице допускане на грешки в системата за вече регистрирани правни основания, както свидетелства служителят К.. По изложените съображения, грешката в резултат на извършената автоматична проверка, предвид неизтеклия срок за подаване на заявления не е имала правна стойност. Отделно системата е посочила, че е налице грешка само за част от декларираните площи, докато обвинението е установило, че не е налице правно основание за всички декларирани земи, което сочи на некоректност на резултатите от извършената автоматична проверка при подаване на процесното заявление.
В допълнението към касационната жалба на подсъдимия се акцентира и върху обстоятелството, че подсъдимият не е бил пряко ангажиран с дейността по обработка на земеделските земи и очертаването на процесните площи е извършено от свидетелят Х. без да притежава пълномощно от подсъдимия и без да е получил указания от него за това кои площи да декларира. Посочва се и че при очертаването на площите декларираните имоти се индивидуализират с кадастралните си номера, докато във финалното заявление за подпомагане парцелите са с новосъздадени номера и граници, генерирани от системата за целите на кампанията за подпомагане, като подобна индивидуализация не се съдържа и във внесения обвинителен акт. Липсата на субективна страна се аргументира и с показанията на свидетеля Х., който след очертаването на площите е уверил подсъдимия в разговор по телефона, че подадената от него информация е вярна и той следва да финализира процедурата само чрез подписване на заявлението за подпомагане, без да извърши лична проверка на заявените площи. В заключение, като се позовава на фактическия състав на престъплението по чл. 248а, ал. 3 от НК, което изисква пряк умисъл, при наличните данни за проявена от подзащитния му непредпазливост, защитата поддържа искането за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се прави искане за отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. се явява лично и с упълномощения си защитник адв. П..
Защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба с направеното искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подзащитния му или за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Акцентира върху мотивите на новата осъдителна присъда за отмяна на оправдателната присъда на първия съд в частта относно съдържанието на заявлението за подпомагане, в което се съдържа информация за недекларирани площи и от това се извежда прекият умисъл на дееца, който аргумент намира за изолиран и неподкрепен от други доказателства. Сочи, че в обвинителния акт субективната страна на деянието се основава на факта на личното очертаване на земеделските площи от подсъдимия, което е било опровергано в хода на съдебното производство и въззивният съд е възприел този фактически извод, но е мотивирал прекия умисъл с нов факт, което се оценява като съществен процесуален порок, поради инкриминиране на факти срещу които подсъдимият не се е защитавал. Позовава се на липсата на доказателства по делото, както и на фактически изводи от контролирания въззивен съд в същата посока за предварителна договореност между подсъдимия и свидетеля Х. да се декларират неверни обстоятелства, което изключва прекият умисъл и сочи само на непредпазливост, която не е съставомерен елемент. Позовава се и на доброто материално състояние на дружеството на подсъдимия, което също посочва като аргумент за липсата на умисъл.
Подсъдимият С. в право на лична защита заявява, че поддържа становището на защитата от касационната жалба по изложените в същата съображения и с направените искания за отмяна на въззивната присъда и за неговото оправдаване. Заявява, че се е предоверил на свидетеля Х., който е предложил да му окаже съдействие с опита, който е имал по обработка на земеделска земя, както и че управляваното от него дружество разполага с добри финансови резултати, което изключва мотива за невярно деклариране.
В последната си дума пред ВКС моли да бъде признат за невиновен.
Пред ВКС прокурорът от ВКП намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна и пледира да се остави в сила въззивната присъда. Сочи, че извършеното от подсъдимия деяние правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 248а, ал. 3 от НК, поради установения пряк умисъл от страна на подсъдимия, който е съзнавал, че декларираните земеделски площи не са ползвани и обработвани от управляваното от него дружество и не притежава валидно правно основание по чл. 41, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, но въпреки това е подал инкриминираното заявление. По този начин е кандидатствал да получи сума в размер на 10 000 лв. от фондовете на ЕС.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 141/12.09.2024г. на Софийски градски съд /СГС/ , НО, 38-ми състав, постановена по н. о.х. д. № 333/2024 г., подсъдимият И. С. С. е признат за невиновен в това, че на 14.06.2019 г. в [населено място], в сградата на Общинска служба земеделие /ОСЗ/ „Източна“ като лице, което управлява и представлява юридическо лице /фирма/ представил пред В. К., Началник на ОСЗ „Източна“ неверни сведения, подробно описани в присъдата, за да получи юридическото лице /фирма/ средства от фондове, принадлежащи на ЕС, поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. С присъдата разноските по делото са оставени в тежест на държавата.
С въззивна присъда №3/24.01.2025 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав, постановена по в. н.о. х.д. № 1571/2024 г. оправдателната присъда на СГС е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият С. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което е предаден на съд и му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 2000 лв. С въззивната присъда подсъдимият е бил осъден да заплати и направените по делото разноски.
Касационната жалбата на подсъдимия С. е подадена в законовия срок по чл. 350, ал. 1 от НПК от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касционно обжалване съдебен акт по чл. 346, т. 2 от НПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се прецени и за основателна.
Контролираните съдебни инстанции са възприели идентична фактическа обстановка, като изводите им по фактите са формирани на базата на детайлен анализ на цялостната доказателствена съвкупност и правилна интерпретация на относимите към обвинението доказателства.
В рамките на установените идентични факти въззивният съд е отменил оправдателната присъда на първата инстанция и е постановил осъдителна присъда, като е приел, че извършеното от подсъдимия невярно деклариране с цел подпомагане на управляваното от него дружество чрез директни плащания от фондовете на ЕС е извършено при пряк умисъл, а не по непредпазливост.
В касационната жалба на подсъдимия се съдържа оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като доводите, които са изложени в негова подкрепа се състоят преимуществено в неправилна правна оценка на субективната страна на деянието, което сочи на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за нарушение на материалния закон.
Единственият довод за процесуални нарушения със съществен характер е отнесен до излизането извън фактическите рамки на обвинението от страна на въззивния съд чрез мотивиране на прекия умисъл на подсъдимия с резултата от автоматичната проверка на заявените за подпомагане имоти относно липсата на правно основание за ползването им, срещу които факти подсъдимият не се е защитавал и с това са накърнени процесуалните му права в процеса.
ВКС не установи основателност на оплакването за съществени процесуални нарушения чрез произнасяне по непредявено обвинение. В обвинителния акт по делото се съдържа пълна информация за подписаните от подсъдимия документи по кандидастването за подпомагане, в това число и за подадената от него декларация относно наличието на основание за ползване, която е част от материалите по делото, с които деецът е бил запознат, поради което позоваването от въззивния съд на същата не накърнява процесуалните му права и не излиза извън рамките на обвинението.
С оглед изложеното, не се установи наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което не са налице основания за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Основното оплакване от касационната жалба е за неправилно приложение на материалния закон, поради извода на въззивния съд за субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние, който при подаване на инкриминираното заявление за подпомагане е действал при условията на пряк умисъл, а не е проявил непредпазливост.
Оплакването е основателно.
Съгласно фактите от въззивната присъда подсъдимият С. не бил осъществявал дейност на земеделски стопанин и не бил запознат с процедурата за кандидатстване за подпомагане на земеделските стопани, а и живеел в София, където работел в друго търговско дружество с предмет на дейност търговия с градинска техника и инструменти, докато заявяваните за подпомагани земеделски земи се намирали в землището на областите /област/ и /област/. Свидетелят Х., близък приятел на подсъдимия и негов кум извършвал дейност на земеделски стопанин, кандидатствал за подпомагане с множество земеделски дружества и поради близките си отношения с подсъдимия се ангажирал с дейността по участие в процедурата за подпомагане по ЗПЗП на управляваното от него дружество /фирма/, включително с осигуряването на земеделски земи, които да бъдат заявени пред ДФЗ за подпомагане, /дружеството, управлявано от подсъдимия не притежавало земеделска земя/ правните основания за това да бъдат регистрирани, след което да бъде изпълнена процедурата по подаване на заявление. Цялата тази дейност подсъдимият възложил на свидетелката М., която била снабдена с нотариално пълномощно от подсъдимия за стопанската 2018 г., която действала самостоятелно без да координира действията си по кандидатстване за подпомагане с подсъдимия.
За следващата стопанска година, 2019 г., свидетелят Х. на процесната дата посетил службата на ОСЗ в [населено място] и независимо, че не разполагал с пълномощно от подсъдимия като управител на /фирма/, по лична договорка със свидетеля С., на длъжност главен ексерт, който извършил входяща регистрация и очертаване на площите по заявление за подпомагане на земеделския стопанин /фирма/, като представил на същия свидетел сведения за земеделските блокове, за които се заявява подпомагането относно техните граници, на базата на които С. извършил очертаването на парцелите. Свидетелят попълнил сведенията, които Х. му предоставил в електронния образец на заявлението за подпомагане, подписал го и го предал на свидетеля Х., който същия ден се обадил на подсъдимия и го уведомил, че трябва лично да посети ОСЗ по седалището на дружеството /фирма/, от чието име подал сведения пред ОСЗ /населено място/ и да подпише документите, които ще му предоставят на място от същата служба. Х. уверил С., че цялата необходима за кандидатстването информация вече била въведена от него в системата и с личното подписване на документите в качеството на управител на дружеството ще финализира процедурата.
Подсъдимият изпълнил указанията на свидетеля Х. и посетил общинската служба в [населено място], където получил всички предоставени му от свидетеля К. / Началник на службата/ документи, който ги разпечатал чрез системата на базата на вече подадената от свидетеля Х. информация за земеделските площи, за които се кандидатства по схемата за директно плащане. След като получил генерираните от системата документи подсъдимият ги подписал саморъчно, като поставил и дата на всяка страница, без да проверява верността на съдържанието им, тъй като не разполагал с информация за земеделската дейност на /фирма/. Част от документацията била и декларация за притежаване на право на ползване върху декларираните парцели.Дружеството не разполагало с правно основание за ползване на заявените за подпомагане парцели от подсъдимия С., но не него не му било известно това обстоятелство.
При отпечатване на декларацията за правното основание за ползване на декларираните за подпомагане парцели, в съдържанието й било отразено автоматично, че за част от тях не е налице правно основание за ползване. Подсъдимият подписал декларацията и я подал като част от документацията за кандидатстване.
При тези фактически данни, изводът на въззивния съд, че подсъдимият умишлено е представил неверни сведения, изразяващи се в наличие на основание за ползване на инкриминираните земеделски парцели с цел да получи плащане от фондове на ЕС е доказателствено необезпечен.
Съгласно възприетите от въззивния съд факти подсъдимият не е предоставил лично информацията за декларираните парцели, тъй като същата е била подадена от свидетеля Х. в ОСЗ /населено място/ на служителя С., който я е попълнил в системата. Както и не е извършил проверка на верността на съдържанието на предоставените му от К. документи, защото се доверил на свидетеля Х., че попълнените данни са верни.
При подаването на документите за кандидатстване подсъдимият не разполагал с информация за земеделските парцели, които свидетелят Х. бил очертал, за да провери дали за тях съществува правно основание за ползване. От фактите по делото се установява, че за предходната стопанска година цялата дейност по обработка и ползване на земеделската земя от дружеството /фирма/ била извършена от свидетелката М., която подсъдимият С. упълномощил отново по предложение на Х. и не е бил лично ангажиран с процедурата по кандидатстване за подпомагане.
При тези факти, съгласно които подсъдимият не е посочил лично земеделските парцели, предмет на невярното деклариране, а те са били очертани от свидетеля С. по данни на свидетеля Х., който не е предоставил на подсъдимия подадената от него информация, необходима за кандидатстването за подпомагане и подсъдимият при подписването на документите не е проверил верността на съдържанието им, а формално е подписал заявлението и декларациите като управител на дружеството кандидат за подомагане, направеният от съда извод, че той умишлено е представил неверни сведения пред службата по земеделие и това е било с цел да получи неследващо му се плащане от фондовете на ЕС е доказателствено необезпечен.
Умисълът на подсъдимия не може да бъде изведен и от генерираното съобщение при автоматичната проверка на подаденото заявление, че за част от декларираните парцели не е посочено основание за ползване. В показанията на свидетелите С. и К., служители към общинските служби еднопосочно се сочи, че отчетената грешка не е била пречка за приемане на документите за кандидатстване, тъй като не е била от категорията на т. н. „фатални грешки“ , при които заявлението не е следвало да бъде приемано. В същите показания на двамата служители се съдържат данни, че е възможно грешката да се дължи на непълна информация в системата, в която се описват основанията за ползване, която използва отделен софтуер и е отделна от системата, чрез която се подават заявленията за кандидатстване, както и че крайният срок за посочване на основанията за ползване още не е бил изтекъл, което давало възможност за последващото им отбелязване, и отделно, че в системата често са били констатирани грешки по този въпрос. По изложените съображения служителят К. е счел, че не се подава невярна информация и е приел заявлението.
При тези фактически данни не може да бъде направен извод, че подсъдимият, който изобщо не е бил запознат със системата за подпомагане и детайлите относно сроковете за деклариране, умишлено е подал декларацията с основанията за ползване, като е бил наясно, че тя съдържа неверни сведения и това е било с цел да получи неследващите му се директни плащания по схемата за подпомагане.
По делото не са налице доказателства, а и обвинението не съдържа факти за предварителна договорка между подсъдимия и свидетеля Х., съгласно която последният да представи неверни сведения пред ОСЗ /населено място/, в какъвто случай умисълът за представяне на неверните сведения би бил предварително формиран от страна на подсъдимия.
Безспорно поведението на подсъдимия по подаване на заявлението за подпомагане е непредпазливо, под формата на самонадеяност, с оглед фактите, че е подписал и подал документите за кандидатстване по схемите за директно подпомагане без да се увери във верността на информацията, която съдържат. Проявеното от него субективно отношение обаче не е достатъчно за ангажиране на наказателната му отговорност за престъплението по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, което за да е осъществен фактическия му състав изисква пряк умисъл с оглед въведената специална цел за получаване на неследващи се плащания от фондовете на ЕС и не може да бъде осъществено при друга форма на вина, в това число и при евентуален умисъл .
На базата на установените факти за подаването на заявлението за кандидатстване от подсъдимия като управител на дружеството, с невярно декларираното основание за ползване на заявените земеделски парцели въззивният съд е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 248а, ал. 3 от НК като изпълнител както от обективна така и от субективна страна.
Престъплението по чл. 248а ал. 3, вр. ал. 1 от НК е включено в глава VI, раздел IV от НК „Престъпления против паричната и кредитната система“ , чийто защитен обект са обществените отношения, свързани с подаването на вярна и пълна информация пред държавните органи, които се разпореждат със средствата от фондовете на ЕС. Престъплението е на формално извършване и фактическият му състав е довършен с факта на представянето на неверните сведения пред компетентните да извършат плащането органи от еврофондовете.
Субективната страна на деянието се характеризира с пряк умисъл и специална цел, и за наличието и се изисква не само деецът да е представил невярната информация пред съответните органи, но и да съзнава неистинността на представената информация, с оглед предвидената във фактическия състав на деянието специална цел, с която се извършва невярното деклариране. Последната като съставомерен елемент изключва възможността престъплението да се извърши при непредпазлива форма на вина, каквото субективно отношение подсъдимият е проявил при потвърждаването на инкриминираните сведения.
В настоящият казус изводите на въззивния съд, че подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл са основани изцяло на предположения. Същите недопустимо са изведени единствено от обстоятелството, че след като при автоматичната проверка на заявлението за подпомагане, което подсъдимият е подписал, системата е генерирала съобщение за допустима грешка в основанията за ползване на заявените земеделски парцели, без да се отчете, че сведенията за парцелите са били подадени в системата от свидетеля Х. и по делото не са установени факти за това същият да е декларирал невярна информация след предварителна договорка с дееца или да го е уведомил за подаването й преди деецът да подпише заявлението за подпомагане и документите към него. При тези данни и съгласно възприетата от решаващите съдилища фактология не е налице извършено от подсъдимия престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, с оглед обстоятелството, че подсъдимият не е действал умишлено при подаването на неверните сведения за основанието за ползване на заявените за подпомагане земеделски земи и поведението му се явява несъставомерно от субективна страна, поради което следва да бъде оправдан, като се отмени въззивната осъдителна присъда на апелативния съд.
Оправдаването на подсъдимия е в правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, да отмени съдебни актове на решаващите съдилища в осъдителните им части и да оправдае подсъдимия, тъй като установените от въззивния съд факти не сочат на извършено от него престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда №3/24.01.2025 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав, постановена по в. н.о. х.д. № 1571/2024 г. и ОПРАВДАВА подсъдимия И. С. С. за извършено от него престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: