Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр. 4

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3943

София, 06.08.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.04.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 242/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Р. А. срещу въззивно решение № 428/17.10.2024 г. по гр. д. № 521 /2024 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 734/30.05.2024 г. по гр. д. №5424/2023 г. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Л. В. Л. да заплати на Й. Р. А. сумата от 14 600 лева, претендирана на основание договор за цесия от 31.05.2023 г..

Ответникът по касационната жалба Л. В. Л. оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба e процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Предмет на разглеждане във въззивното производство е предявен от Й. Р. А. срещу Л. В. Л. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 14 600 лв, претендирана на основание договор за цесия от 31.05.2023 г., по силата на който К. Й. Д. като цедент е прехвърлила безвъзмездно на ищцата Й. Р. А. (нейна майка) като цесионер свое вземане срещу ответника в размер на 14 600 лева. Твърденията в исковата молба са, че цедентът К. Д. като солидарен длъжник с ответника Л. Л. е заплатила негови лични изискуеми задължения по два договора за заем от 07.10.2016 г. и от 09.03.2017 г., както и по 9 договора за превоз, сключени в периода 21.09.2016 г. - 20.12.2017 г. между „Медведев СС“ ЕООД като превозвач и Л. Л. като възложител.

Ответникът е направил възражение, че ако цедентът по договора К. Й. Д. е била гарант, т. е. поръчител по посочените устни договори за заем и транспортни услуги и не е спазена разпоредбата на чл. 138 ЗЗ, съгласно която договорът за поръчителство следва да е сключен в писмена форма, какъвто по делото не е представен.

За да отхвърли предявения иск, Плевенският районен съд е приел, че липсва писмен договор за поръчителство, съгласно чл. 138 ЗЗД, сключен между Л. Л. и К. Д.. С оглед липсата на писмена форма като условие за валидност, не е налице валидно сключен договор за поръчителство, въз основа на което да се претендират заплатените от цедента по договора суми.

От събраните по делото доказателства е установено, че К. Д. е заплатила на Т. С. Т. сумите 4 200 лева на 03.04.2018 г. и 3 500 лева на 05.04.2018 г., като в тях е посочено, че К. Й. Д. извършва плащанията в качеството на солидарен длъжник по договори за заем, сключени с Л. В. Л., както и е установено, че на 28.08.2018 г. К. Й. Д. е заплатила по банков път сумата 10 071,60 лева на „Хидрострой“ ЕООД по тристранен споразумителен протокол за извършени от „Медведев СС“ ЕООД на Л. Л. транспортни услуги.

Въззивният съд е приел, че всички представени и гореописани писмени доказателства са частни документи, които не носят подписа на ответника (Л. В. Л.) и по аргумент на противното, съгласно чл. 180 ГПК не са доказателство за съдържащите се в тях изявления за наличие на договори за заем с Л. Л., както и за възложени от същия транспортни услуги.

Тези частни документи, неподписани от ответника, не са доказателство, че извършените от К. Д. плащания са в качеството й на солидарен длъжник, заедно с ответника Л. за твърдените задължения на последния, каквито доводи са били развити във въззивната жалба на ищцата.

Съгласно чл. 121 ЗЗД, освен в определените от закона случа солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В конкретната хипотеза липсват каквито и да е доказателства между К. Й. Д. и ответника Л. В. Л. да е имало подобни уговорки двамата да са се задължили като солидарни длъжници на горепосочените кредитори. Установено е и не се спори, че в периода, за който се твърди, че са сключени договорите за заем и за транспортни услуги, К. Й. Д. и Л. В. Л. са живеели заедно на семейни начала, но няма категорични доказателства, че процесните суми са заплатени от К. Й. Д. в качеството й на солидарен длъжник.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационната жалбоподателка поставя следния въпрос: Представлява ли процесуално нарушение произнасянето на въззивния съд, основаващо се на дадена от съда различна правна квалификация на източника на задължението по отношение на ищеца - задължение по договор за поръчителство, а не по силата на съвместно поети солидарни задължения, каквито са именно претенциите на ищеца, по предявени искове от изпълнил задължението си солидарен длъжник, или негов правоприемник срещу другия солидарен длъжник и произтичаща от чл. 127 от ЗЗД?

Касационната жалбоподателка твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въпросът не е обуславящ, тъй като е основан на неприетите за установени доводи на касационната жалбоподателка, на която тя е основала иска си. Въззивният съд, след преценка на становището на ответника по иска и на събраните по делото доказателства е преценил, че твърдените от ищцата Й. Р. А. факти имат различно правно значение от това, което Й. Р. А. им придава. Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е отхвърлил иска, тъй като не е установил за цедента К. Й. Д. да са възникнали солидарни задължения с Л. В. Л. (и като последица от това за К. Й. Д. да е възникнало регресно вземане срещу Л. В. Л., което тя да прехвърли чрез договор за цесия).

Поставеният от касатора въпрос представлява преформулиран довод за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд.

Проверка на основателността на такъв довод не би могла да бъде извършена в производство по чл. 288 ГПК, каквото е настоящото, което се изчерпва с установяване на наличието или на липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в което не се извършва преценка на събраните по делото доказателства.

Касационната жалбоподателка се позовава и на вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК, без да излага конкретни доводи, обосноваващи сочените основания.

Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията на касационната жалбоподателка, които се отнасят единствено до правилността на решението по предявения от нея иск не пораждат съмнение за недопустимост на решението.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания за допускане по касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С оглед на този изход от производството жалбоподателката няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на направените разноски в касационната инстанция е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата 1500 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 428/17.10.2024 г. по гр. д. № 521 /2024 г. на Плевенския окръжен съд.

Осъжда Й. Р. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. В. Л. с ЕГН [ЕГН], сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.