Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

М. Ч. Членове:

Л. М.

Р. Р. при секретар

И. А. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията

Р. Р. по административно дело № 3013/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. М. А. / A. M. A./, гражданин на Сирия, [ЛНЧ], роден на [дата]., подадена чрез процесуалния представител адвокат В. И., срещу решение № 1940/16.01.2026 г., постановено по административно дело № 217/2026 г., по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на му срещу Заповед УРИ №5392 ПАМ - 1430/ 18.12.2025 г., издадена от началник на отдел Миграция при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) Министерство на вътрешните работи (МВР), с която на основание чл. 44 ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз 1201/01.06.2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци в специалните домове за временно настаняване на чужденци и в техните звена и за организацията на дейността им, е постановено принудително настаняване на А. М. А. в Специален дом за временно настаняване на чужденци, за срок не повече от 6 месеца от датата на фактическото настаняване.

В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразено е искане за отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на заповедта, с която е настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) и да се разпореди незабавното му освобождаване от дома.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Косарова, която поддържа жалбата и заявените със същата искания.

Ответникът по касационната жалба - началник отдел Миграция в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванов, чрез писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и заявява искане същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба на А. М. А. / A. M. A./, роден на [дата]., гражданин на Сирия, [ЛНЧ], принудително настанен в СДВНЧ гр. София, [жк], чрез адвокат В. И., срещу Заповед УРИ №5392 ПАМ - 1430/ 18.12.2025 г., издадена от началник на отдел Миграция, при СДВР - МВР, с която на основание чл. 44 ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз 1201/01.06.2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци в специалните домове за временно настаняване на чужденци и в техните звена и за организацията на дейността им, във връзка със Заповед рег. № 6101 ПАМ 556/25.11.2024 г. за налагане на принудителна административна мярка Връщане в страна на произход, спрямо чуждестранния гражданин е постановено принудителното настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци, за срок не повече от 6 месеца от датата на фактическото настаняване. Заповедта е издадена въз основа на фактите, установени в докладна записка с рег. № УРИ 5392р 1250/18.12.2025 г. и е мотивирана със съществуващата опасност от укриване на лицето и с цел организиране на връщането, и до отпадане на пречките и създаване на необходимата организация по изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка.

Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за настаняване на чужденеца в СДВНЧ е издадена от компетентен орган, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и обжалваният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби, и с целта на закона.

За да достигне до тези изводи, първостепенният съд е анализирал подробно доказателствата по делото, въз основа на които е установил и предвидените в нормата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ предпоставки, обуславящи издаването на оспорената заповед: спрямо чужденеца е наложена принудителна административна мярка връщане до страна на произход на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ; към момента на издаване на оспорената заповед чужденецът е с отказан статут на бежанец и не е подавал последваща молба за международна закрила; налице е опасност от укриване; не е открит на посочения адрес на пребиваване и не са налице данни да е пребивавал на същия.

Анализирайки приложимата нормативна уредба, първоинстанционният съд е приел за обоснован извода на началника на отдел Миграция СДВР - МВР за наличие на материалните предпоставки на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ.

Обжалваното решение е правилно и обосновано.

Изложените в него мотиви са подробни, ясни, безпротиворечиви и относими към същността на спора.

Принудителното настаняване в специален дом за временно настаняване, предвидено в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ има за цел да обезпечи изпълнението на взета по отношение на чужденеца предходна принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ, която в конкретната хипотеза е - връщане до страна на произход. Законът предвижда, че тази мярка - принудително настаняване в СДВНЧ, се прилага в случаите, когато чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта, с която се налага мярката по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ или е налице опасност от укриване.

Според 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, опасност от укриване е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други.

В настоящата хипотеза е установено, че А. М. А. е влязъл в страната нелегално, което е потвърдено и от извършена справка в информационните системи по заявените от него данни като не е установено преминаване през ГКПП на Р. Б. Спрямо жалбоподателя е издаден с peг. № 6101 ПАМ-556/25.11.2024 г. на ГПУ-Б. В. до страната на произход Сирия. Видно от решение на председателя на ДАБ-МС № 3297/07.05.2025 г., А. М. А. е кандидатствал за международна закрила, като му е отказан хуманитарен статут и статут на бежанец. Решението на председателя на ДАБ при МС е обжалвано и е потвърдено с решение № 26385/04.08.2025 г., постановено по административно дело № 6085/2025 г., по описа на АССГ, потвърдено с решение № 11919/25.11.2025 г. на Върховния административен съд по адм. дело 9723/2025 г. А. М. А. е напуснал бежанския център в отдел ПМЗ- [жк], като с Решение № В-232/01.10.2025 г. на директора на РПЦ - гр. София му е разрешено да се настани на избран от него адрес. Съгласно чл. 30 т. 5 от Закона за убежището и бежанците, търсещият закрила е длъжен да пребивава на адреса разрешен му от ДАБ. При извършена проверка на 11.12.2025 г. на адреса, на който му е разрешено да се настани а именно: гр. София, [жк], [адрес]., с цел да му бъде връчено Решение № В-232/01.10.2025 г., А. М. А. не е установен. Съгласно изготвената докладна записка от проверката с рег. № 513р-137236/12.12.2025 г., от домоуправителя Н. Д. от ап. 42 са били взети сведения, като същият потвърждава, че познава А. М. А., но чуждестранният гражданин е напуснал жилището преди около година, тъй като собственикът е обявил имота за продажба и от тогава жилището е празно и никой не живее в него. В лични обяснения дадени в съдебно заседание жалбоподателят твърди, че не е уведомил ДАБ за новия си адрес, но не конкретизира този адрес. В производството пред Административен съд София-град е представена декларация по чл. 72, ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, подписана от О. Д. О., който, в качеството си на собственик на жилище, намиращо се на адрес: гр. София, [р-н], [жк], [адрес], декларира, че ще осигурява жилище и издръжка на чужденеца А. М. А., до изпълнение на наложените принудителни административни мерки съгласно ЗЧРБ. Приложено е и Решение № В-238/01.10.2025 г. на директора на РПЦ - гр. София, ДАБ при МС, с което на чужденеца е разрешено да се настани на избрания от него външен адрес: гр. София, [жк], [адрес]. А. М. А. е представил и трудов договор №283/03.10.2025 г., сключен от него с работодател: М. М. ЕООД, ЕИК 205522709 със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, [улица]. В договора е посочено, че мястото на изпълнение на работата е в гр. София, като продължителността на работния ден е 4 (четири) часа, а възнаграждението 540 лв. В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан О. Д. О., който е управител на Мегапартс маркет ЕООД - работодател на жалбоподателя. Същият е заявил, че познава А. М. А., който е служител в неговото дружество, но не знае на какъв адрес е живял жалбоподателя през времето през което е бил служител при него.

Правилно е прието от страна на Административен съд София-град, че е доказано наличие на опасност от укриване, позовавайки се на установените обстоятелства с цитираната докладна записка рег. № 5392р-1250/18.12.2025 г. и предвид поведението на чужденеца и неспазването от негова страна на задължението вменено му с чл. 30 т. 5 от ЗУБ. В дадените от него лични обяснения в съдебно заседание А. М. А. заявява, че не знае адреса на който следва да пребивава съгласно искането му и съответното дадено разрешението на ДАБ да се установи на външен адрес. Молбата с която е поискал разрешение да се настани на външен адрес е от дата 18.08.2025 г., като до датата на издаване на оспорената ПАМ същият не представя доказателства да се е явил, за да е проверил дали молбата му е одобрена, както и че на 18.12.2025 г. е отишъл доброволно до ДАБ, защото е изтичала регистрационната му карта. Тези факти водят до обоснован извод, че чуждият гражданин знаейки, че вече е със статут на незаконно пребиваващ в страната гражданин не е изпълнил задължението си по чл. 30 т. 5 от ЗУБ да не променя адреса, определен по реда на чл. 29, ал. 9, без разрешение от Държавната агенция за бежанците. Посоченият и представен от чуждия гражданин сключен трудов договор е от дата 03.10.2025 г., което означава, че при постановяването на оспорената Заповед УРИ №5392 ПАМ - 1430/ 18.12.2025 г., издадена от началник на отдел Миграция при СДВР МВР този договор е бил известен на жалбоподателя, но същия не е споменат - липсва посочване относно този договор в проведената беседа с жалбоподателя, описана в докладната записка предложение за издаване на обжалваната ПАМ. От А. М. А. е представена нотариално заверена декларация от неговия работодател О. О., според която му се предоставя издръжка и жилище, което да ползва, но жалбоподателят не е уведомил ДАБ за този адрес и няма разрешение официална да се установи на него от страна на ДАБ.

Видно от изложеното, към момента на издаване на заповед УРИ №5392 ПАМ - 1430/ 18.12.2025 г., на началник на отдел Миграция, СДВР МВР, спрямо А. А. М. е действаща заповед рег.№ 6101 ПАМ-556 от 25.11.2024 г. на началника на ГПУ Бургас. С писмо ПМЗ-В-3051/09.12.2025 г. на директора на РПЦ София директорът на ГД Гранична полиция - МВР, директорът на СДВР отдел Миграция и директорът на дирекция Миграция МВР са били уведомени, че производството относно А. А. М. в ДАБ е приключило с влязло в сила решение за отказ от международна закрила и спрямо него се прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Р. Б. На посочения от чуждестранния гражданин адрес на пребиваване А. А. М. не е установен, но е установено, че не е пребивавал на този адрес повече от една година от момента на проверката. Не е деклариран друг адрес, както и не е известно на какъв адрес е пребивавал до момента на издаване на оспорената заповед за принудително настаняване. Следователно, не може да се приеме по несъмнен начин, че А. М. А. пребивава на конкретен адрес, както и че ще уведомява при наличие на промяна на адреса на пребиваване. При тези данни, напълно обосновавано е предположението на административния орган, че А. М. А. ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената принудителна административна мярка със заповед рег.№ 6101 ПАМ-556 от 25.11.2024 г. на началника на ГПУ Бургас.

Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че са установени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждестранният гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - връщане на А. М. А. до страната му на произход, са упражнени законосъобразно.

Поради това решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1940/16.01.2026 г., постановено по административно дело № 217/2026 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА А. М. А. /A. M. A./, гражданин на Сирия, [ЛНЧ], роден на [дата]., да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 102 (сто и две) евро за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ М. Ч.

секретар:

Членове:

/п/ Л. М.

/п/ Р. Р.