ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2069
София, 21.04.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Първанов ч. гр. д. № 431 по описа за 2026 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д., [населено място], срещу определение № 5773 от 11.12.2025 г. по гр. д. № 4231/2025 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 260537 от 08.10.2025 г. на жалбоподателката за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 178 от 07.02.2018 г. по гр. д. № 8183 от 2017 г. на Районен съд – Плевен и производството пред ВКС е прекратено.
Жалбоподателката излага доводи, свързани с правилността на влязлото в сила решение, чиято отмяна иска, и моли за отмяната на определението на ВКС и произнасяне по същество на подадената молба за отмяна.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
За да остави подадената от Р. Д. молба без разглеждане, съдът е приел, че молбата за отмяна съдържа единствено оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния или процесуалния закона, включително във връзка с обсъждането на доказателствата и формирането в резултат от тази дейност на изводи относно релевантните за спора факти. Посочил е, че условие за редовността на молбата за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 ГПК е тя да съдържа точно и мотивирано изложение на фактите, попадащи в някоя от хипотезите на чл. 303, т . 1 до т. 7 ГПК. Констатирал е, че в случая твърдения за наличието на установени с влязла в сила присъда, респ. със споразумение по НПК или с влязло в сила решение по установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, престъпни обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК липсват, както и липсват доказателства за същите.
Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от посочване от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. По настоящото дело молителката се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, според която отмяна може да се поиска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Разпоредбата изисква да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в хипотезите, когато наказателно производство не може да бъде образувано. В представеното от молителката нарочно изложение на основанията се твърди наличието на престъпни обстоятелства, свързани със „съзнанието“ на работодателя за незаконността на уволнението на ищцата при извършването му, които обаче са неотносими по отношение на соченото основание за отмяна. Твърди се още, че доказателствата, въз основа на които е постановено решението, чиято отмяна се иска, съдържат невярна или неточна информация, както и че приети по делото доказателства са неистински. Никъде обаче не се поддържа, че неистинността им е установена по надлежния съдебен ред, включително не са представени като доказателства към молбата за отмяна влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Поради това предходният състав на ВКС правилно е приел, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.
Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5773 от 11.12.2025 г. по гр. д. № 4231/2025 г. на Върховния касационен съд, IV г. о..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.