РЕШЕНИЕ

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

№ 506/02.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при участието на секретаря К. Ц. като изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 4713 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.

Образувано е по подадена от С. А. Д. молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 ГПК на окончателно въззивно решение № 406 от 08.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 501/2022 г. от Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено решение № 2078 от 09.01.2020 г., постановено по гр. д. № 01243/2019 г. от Районен съд-Перник, с което е признато за установено по предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК от К. Н. Д. против С. А. Д., че К. Н. Д. не дължи на С. А. Д. сумата 659.58 лв. – разноски, присъдени в нейна полза с влязло в сила решение по гр. д. № 3376/2013 г. по описа на Районен съд-Перник, поради извършена компенсация със задължението на С. А. Д. към К. Н. Д. за сумата 1743.64 лв. – разноски по влязло в сила решение по гр. д. № 477/2014 г. на Окръжен съд-Перник.

Молителката твърди, че не е била надлежно представлявана пред двете съдебни инстанции, както и че е била лишена от правна помощ - основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Излага становище, че между същите страни, за същото искане е постановено преди настоящото решение влязло в сила решение, което му противоречи – основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като на 07.03.2023 г. е била известена с уведомление за преобразуване на изпълнително дело № 55/2015 г. по описа на ЧСИ Д., въпреки че била настъпила перемпция, като новообразуваното изпълнително дело е с № 134/2023 г. по описа на ЧСИ Б., по което взискателят К. Д. отново претендирал в пълен размер „прихванатата“ според горепосочените решения сума от 1743.64 лв. Сочи, че в изпълнителното производство не била приложена нотариалната покана от К. Д.. Твърди, че делото пред първата инстанция било разгледано от ненадлежен съд поради неспазена местна подсъдност, съгласно чл. 105 ГПК /неточно посочен ЗЗД/, тъй като гр. д. № 1243/2019 г. по описа на РС-Перник било подсъдно на Софийски районен съд. Сочи липса на правни основания по иска, въз основа на който е било образувано гр. д. № 1243/2019 г. по описа на РС-Перник - към датата на образуване на делото ищецът не разполагал с никакви новооткрити обстоятелства. Поддържа твърдение, че атакуваните от нея решения се основавали на неверни и недоказани твърдения за извършени „прихващания“, без посочени факти и доказателства (постановления, протоколи или други документи) за извършване на такива прихващания. Излага становище за незаконосъобразен отказ на въззивния съд да приеме и разгледа представените от нея новоузнати обстоятелства - доказателства, че никога не са били извършвани прихващания на процесните суми. Сочи, че въззивният съд неправилно отхвърлил молбата й с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Твърди, че делото било ръчно разпределено на съдебни състави в нарушение на чл. 9 (1) ЗСВ, което обяснявало липсата на безпристрастност и обективност при постановяване на съдебните актове. Поддържа твърдение, че е налице незаконосъобразен отказ на съдебния състав по в. гр. д. № 501/2022 г. по описа на Окръжен съд-Перник да си даде отвод, въпреки наличието на основания по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Моли окончателното горепосочено въззивно решение да бъде отменено в посочените хипотези на чл. 303, ал. 1 ГПК и да бъде възобновено производството по делото.

Ответникът по молбата – К. Н. Д. не изразява становище.

В открито съдебно заседание молителят, чрез назначения от настоящия състав по реда на чл. 26, ал. 2 ЗПП служебен адвокат, поддържа молбата за отмяна на основанията посочени в нея и моли влязлото в сила решение на Окръжен съд-Перник да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане.

Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема следното:

Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК.

По първото основание за отмяна, сочено от молителя С. А. Д.: Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез процесуален представител поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Изложените от молителката обстоятелства не кореспондират с посочените в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт.

От данните по гр. д. № 01243/2019 г. по описа на Районен съд-Перник е видно, че по подадената от ищеца К. Н. Д. искова молба против ответницата С. А. Д. в срока по чл. 131 ГПК е бил депозиран от последната писмен отговор с вх. № 20529/15.07.2019 г., в който е изложила възражения по допустимостта и неоснователността на иска с правно основание чл. 439 ГПК. В цитирания отговор ответницата е посочила, че ако не се яви тя или неин процесуален представител в първото по делото съдебно заседание, то не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие, но изрично е посочила да не бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК. Делото пред първата инстанция е било разгледано в едно съдебно заседание, проведено на 10.12.2019 г., като преди същото е постъпила молба с вх. № 35515 от 09.12.2019г., изходяща от ответницата с искане делото да бъде прекратено, на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, като са били изложени и доводи по същество. По делото е било депозирано общо пълномощно от С. А. Д., с което е упълномощила своята дъщеря М. А. Ж.-С. да я представлява пред съда. След постановяване на решението по гр. д. № 01243/2019 г. ответницата е подала въззивна жалба, съдържаща искане за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ. Такава и е била предоставена с определение № 260127 от 22.03.2022 г. и с определение № 260137 от 05.04.2022 г. е бил назначен служебен адвокат на ответницата. По въззивно гр. д. № 501/2022 г. въззивницата - С. А. Д. е била представлявана от своята дъщеря М. А. Ж.-С., съгласно приложеното пред първата инстанция пълномощно. Пълномощникът М. А. Ж. - С. се е явила в проведеното на 09.11.2022 г. съдебно заседание пред въззивната инстанция, като изрично е заявила, че желае да бъде даден ход на делото, взела е становище, с което е заявила, че поддържа въззивната жалба и няма да сочи доказателства, изразила е становище, че не оспорва доклада на въззивния състав, изготвен с определение № 629/15.09.2022 г., в дадения ход на устните състезания е заявила, че желае жалбата да бъде уважена. Следователно, противно на твърденията на молителката, тя не е била лишена от възможност да участва в делото и не е била лишена от процесуално представителство. Същата своевременно е упълномощила лице, което да бъде неин представител по пълномощие по смисъла на чл. 32 ГПК и това лице е осъществило такова представителство, явявайки се в съдебно заседание и вземайки отношение по предмета на спора. Обстоятелството, че пред първата инстанция ответницата е поискала правна помощ едва с въззивната жалба не може да послужи като отменително основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът е назначил служебен адвокат, а обстоятелството доколко той добросъвестно е изпълнявал задълженията си, не може да обоснове извод за нарушаване на съдопроизводствените правила от съда при постановяване на решението. В заключение налице е било надлежно осъществено право на участие на молителката в производството и пред двете съдебни инстанции, като доброволното представителство е изместило представителството по реда на Закона за правната помощ. Поради изложеното е неоснователно искането на молителката за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

По отношение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Според т. 5 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, налице е фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилно решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.

В настоящия случай основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не е налице. Предмет на решението по в. гр. д. № 501/2022 г., чиято отмяна се иска, е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК - за признаване за установено, че в полза на ответника – С. Д. не съществува право на принудително изпълнение за сумата от 659.58 лв., за която тя е образувала изп. д. № 1/2019 г. по описа на ДСИ-Перник, поради погасяване на вземането чрез прихващане с вземане на ищеца – К. Д. за сумата от 1743.64 лв. Предмет на соченото от молителката противоречиво решение, постановено на 25.06.2019 г. по гр. д. № 09293/2015 г. по реда на чл. 250 ГПК, е искане на С. Д. да се извърши прихващане между дължими от двете страни разноски по гр. д. № 3376/2013 г. по описа на Районен съд-Перник и по в. гр. д. № 477/2014 г. по описа на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено решението на първата инстанция по предявения от С. Д. против нейния брат К. Д. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН. На първо място следва да се посочи, че решението, постановено по реда на чл. 250 ГПК за допълване на основното решение, поради обстоятелството, че съдът не бил се произнесъл по искането за прихващане на дължимите от двете страни разноски не формира сила на пресъдено нещо, защото в частта за разноските, решението има характера на определение. Щом като по обсъденото решение не се формира сила на пресъдено нещо, то не би могло да се обсъжда въпроса дали е налице твърдяното основание на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, при което, както се посочи по-горе, за да бъде налице същото е необходимо да има както две решения с пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, така и когато правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо, са разрешени по различен начин. В настоящия случай нито предмета на делата е идентичен, нито е налице формирана сила на пресъдено нещо.

По отношение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва кумулативно да са налице трите предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за резултата по делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя невъзможност да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание.

По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора. Незнанието или непредставянето им от заинтересованата страна не трябва да се дължи на неполагане от нея на дължимата грижа и процесуална небрежност.

В случая, молителката се позовава на новоузнати обстоятелства, които са й станали известни по повод получено уведомление за преобразуване на изпълнително дело. Изложените от молителката твърдения са свързани с изпълнителното производство, с настъпила перемпция по същото довела до прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Тези доводи не обосновават основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а съставляват възражения за неправилност на същото. В производството по отмяна на влезли в сила решения съдът преценява дали са налице въведените основания за отмяна на влязлото в сила решение. Правилността на съдебното решение се проверява по реда на инстанционния контрол. Твърдението на молителката, че нотариалната покана не била приложена в изпълнителното производство е без правно значение за спора по в. гр. д. № 501/2022 г., тъй като нотариалната покана, изходяща от К. Д. и адресирана до нея е била приложена към исковата молба, с която е предявен иска по чл. 439 ГПК, като се установява, че същата е редовно връчена на адресата на 09.12.2015 г., съгласно нотариалното удостоверяване на този факт.

Останалите сочени от молителката основания за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, а именно, че въззивният съд неправилно отхвърлил молбата й с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, че делото било ръчно разпределено на съдебни състави в нарушение на чл. 9 (1) ЗСВ, което обяснявало липсата на безпристрастност и обективност при постановяване на съдебните актове, че съдебният състав по в. гр. д. № 501/2022 г. по описа на Окръжен съд-Перник не си направил отвод, въпреки наличието на основания по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, че поради неспазена местната подсъдност, съгласно чл. 105 ГПК, делото неправилно било разгледано от РС-Перник не попадат в обхвата на основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че по всички тези възражения въззивният съд е дал отговор както в съдебно заседание, така и в постановеното решение, чиято отмяна се иска.

Гореизложеното налага извод, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 501/2022 г. по описа на Окръжен съд-Перник се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Четвърто гражданско отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от С. А. Д. за отмяна на окончателно въззивно решение № 406 от 08.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 501/2022 г. от Окръжен съд-Перник.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.