ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4202
гр. София, 19.09.2025 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. И. ч. гр. дело № 3043 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. Х. К., чрез адв. Ц. З. от АК – В. Т., срещу определение № 1783/09.04.2025 г. по гр. д. № 4736/2024 г. на Върховен касационен съд, III г. о., с което е допълнено в частта за разноските постановеното по същото дело определение № 5779/11.12.2024 г., като И. Х. К. е осъден да заплати на М. П. П. сумата от 2000 лв. – разноски за производството по отмяна.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение. Счита, че липсва акт, с който се прекратява делото по чл. 78, ал. 4 ГПК. Поддържа, че съставът на ВКС не е съобразил, че в срока за отговор на молбата за отмяна не е бил представен списък на разноските, направени от ответната страна. Възразява и за прекомерност на присъдените разноски, тъй като не е било осъществено процесуално представителство по делото.
От ответника по жалбата М. П. П., чрез адв. И. В. от АК – П., е постъпил писмен отговор, в който за изложени съображения за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Претендира се присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване определение на Върховен касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 4736/2024 г. по описа на ВКС, IIІ г. о., е образувано по молба на И. Х. К. за отмяна на влязло в сила решение № 511 от 31.07.202024 г. по гр. д. № 3851/2023 г. на ВКС, IV г. о., с което е отхвърлен искът на молителя срещу М. П. П. с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот с идентификатор ...... по ККР на [населено място], обективиран в нотариален акт № ..../17.11.2017 г. на нотариус В. М.. С определение № 5779 от 11.12.2024 г. подадената молба за отмяна е оставена без разглеждане, като същото е било обжалвано от молителя и e потвърдено с определение № 1670 от 03.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1173/2025 г. на ВКС, III г. о. В отговора на молбата за отмяна ответницата М. П. е поискала присъждане на разноски в размер на 9 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производството за отмяна, по отношение на което искане липсва произнасяне в определението по чл. 307 ГПК. С обжалваното определение, съставът на ВКС, III г. о., като е съобразил неголямата сложност на производството за отмяна на влязло в сила решение, както и че производството по делото е приключило в закрито заседание по чл. 307, ал. 1 ГПК, е уважил направеното от И. К. възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и е допълнил определение № 5779 от 11.12.2024 г., като е осъдил И. Х. К. да заплати на М. П. П. разноски за адвокатско възнаграждение в производството за отмяна в размер на 2000 лв. и е отхвърлил искането за разноски в частта до пълния претендиран размер от 9 600 лв. като неоснователно поради прекомерността им.
Определението е правилно.
При постановяването му са съобразени както нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК, според която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, така и задължителните постановки на т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в случай, че в договора е вписано плащане по банков път – задължително се представят доказателства за това. Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В конкретния случай производството пред ВКС е приключило с определение № 5779 от 11.12.2024 г., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на И. Х. К. и съдът е бил длъжен да се произнесе по своевременно поисканите от ответната страна по молбата разноски именно с това определение, като пропускът му да стори това е отстранен по предвидения в чл. 248 ГПК ред – чрез допълване на определението в частта му за разноските. Представянето на списък на разноските не е необходим предвид характера на производството, което не е за изменение на вече присъдени разноски, а за допълване с оглед липсата на произнасяне по направено искане за разноски. Независими от това, следва да се посочи, че противно на твърденията на жалбоподателя, ответната страна по молбата за отмяна е представила списък на разноските, като същият е инкорпориран в отговора на молбата за отмяна, който с оглед данните по делото е депозиран в законоустановения едноседмичен срок от получаване на препис от молбата за отмяна. Към отговора са приложени и доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение е реално заплатено. Заявеното от И. К. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК правилно е прието за основателно, като размерът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на молбата за отмяна е редуциран до 2000 лв., предвид фактическата и правна сложност на производството за отмяна и приключването му в закрито заседание по чл. 307 ГПК, както и с оглед на обстоятелството, че предмет на договора за покупко-продажба, чието унищожаване е поискано по делото, е недвижим имот с данъчна оценка в размер на 117 596 лв.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено като правилно.
Макар изходът на спора да е в полза на ответната страна, разноски не следва да й се присъждат. В производството по чл. 248 ГПК разноски не се дължат, тъй като целта е да се реши процесуалноправният спор за отговорността за разноските и техния размер, а не да се генерират нови разноски. Това производство не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. В този смисъл е практиката на ВКС, изразена в множество съдебни актове, като например определение № 1301/18.03.2025 г. по ч. гр. д. № 4477/2024 г. на I г. о. и определение № 1448/ 25.03.2025 г. по ч. гр. д. № 3018/2024 г. на I г. о.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1783/09.04.2025 г., постановено по гр. дело № 4736/2024 г. по описа на Върховен касационен съд, III г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.