ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1192

[населено място], 24.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч. т.дело № 414 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Частният жалбоподател „АБ12“ (предходна фирма „Св. В.“) ЕООД, представлявано от управителя В. Т. чрез адв. П. В. обжалва определение No 2576 от 14.10.2025 г. по в. гр. д. 673/25 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата му за допълване и изменение на решението в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

Моли да се отмени определението, както и присъдените разноски в полза на „К. резидънс“ ЕООД в размер на 4 319 лв., възложени на „АБ12“ ЕООД. Също така моли да се присъдят в негова полза направените разноски. В случай, че не бъде уважено искането, да се отмени присъденото възнаграждение на „К. резидънс“ ЕООД. Да се присъдят разноските на „АБ12“ЕООД, направени в първоинстанционното производство и да се намали присъденото възнаграждение на „К. резидънс“ ЕООД пред ОС – Бургас.

В изложението по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на делото, ако с действията си ответникът е дал повод за завеждане на иска? Твърди, че по отношение на поставения правен въпрос, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е допуснато противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в определение No 277 от 21.05.2012 г. по т. д. 205/12 г. по описа на ВКС. , ТР 15 от 18.02.1970...