Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр. 3

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4395

София, 30.09.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 5.08.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 2048/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Т. М. срещу определение № 1789 /09.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1201/2025 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката частна касационна жалба срещу определение № 132/07.02.2025 г. по в. ч.гр. дело № 50/2025 г. на Ловешкия окръжен съд в частта му, в която е обезсилено определение № 1172/29.11.2024 по гр. д. № 1987/2024 г. и заповед за незабавна защита № 27/29.11.2024 г. по гр. д. №1987/2024 по описа на РС - Ловеч.

Ответникът по частната жалба Ж. В. М. е подала отговор, с който оспорва нейната неоснователност.

Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване пред ВКС и е редовна.

Въззивният съд е отменил определението на първоинстанционния съд, с което производството е прекратено и е върнал е делото за продължаване на съдопроизводствените действия, обезсилил е заповедта за незабавно изпълнение, която е издадена от първоинстанционния съд след като е прекратил производството по делото, поради това, че съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗДН при прекратяване на производството по делото издадената заповед за незабавна защита се обезсилва.

За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, III г. о. е приел следното:

В производството по в. ч.гр. дело № 50 /2025 година по описа на Окръжен съд – Ловеч е разгледана частната жалба на Ж. В. М. против определение на районния съд, постановено в хода на производство, образувано по реда на ЗЗДН. С определението е постановено издаване на заповед за незабавна защита в полза на жалбоподателката К. Т. М.. Ловешкият окръжен съд, действайки като въззивна инстанция по спора, е постановил обжалваното в настоящото производство определение, като е обезсилил постановеното от районния съд определение за издаване на заповед за незабавна защита, както и самата заповед.

Частната жалба е процесуално недопустима като насочена против неподлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, а съображенията за това са следните:

В чл. 274, ал. 3 от ГПК е уредено кои определения на въззивния съд подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото и не е такова, с което се дава разрешение по съществото на друго производство или се прегражда неговото развитие. Тези други производства са изброени в ТР № 5 от 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС въз основа на очертаване на присъщите им характеристики. Постановените в тези производства актове пораждат собствени правни последици; имат самостоятелен живот; произнасянето няма привременен характер. Производството по издаване на заповед за незабавна защита не се явява самостоятелно, а е такова с временен характер, без да се дава разрешение по съществото на други производства.

Предмет на обжалване с разглежданата частна жалба е въззивно определение, постановено по реда на инстанционния контрол на акт на първоинстанционния съд, издаден в производство по ЗЗДН. Последното е двуинстанционно като решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, респективно – на основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и определенията, постановени по дела, чиито решения не подлежат на касационен контрол.

По основателността на частната жалба:

Частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които настоящият съдебен състав може да препрати съгласно правилото на чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените от частната жалбоподателка (от нейния процесуален представител) доводи за неправилност на постановеното определение на ВКС, III г. о..

Инстанционният съдебен контрол, който ВКС извършва по жалби срещу съдебни актове, е регламентиран, той се осъществява по правилата на ГПК. Както е прието и в обжалваното определение, не всички въззивни съдебни актове подлежат на касационно обжалване. Затова спорният въпрос е дали обжалваното въззивно определение попада между визираните в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК въззивни определения, но в случая изводът е, че тази разпоредба не предвижда възможност за касационно обжалване.

Оплакването, че определението на ВКС е неправилно, тъй като въззивното определение е недопустимо, е неоснователно. ВКС следи за допустимостта само на тези съдебни актове, които подлежат на касационно обжалване пред него и по които е сезиран с жалба.

Нито в посочената разпоредба на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, нито на друго място в процесуалния закон не е предвидено, че въззивните определения подлежат на касационно обжалване винаги, когато в частните жалби се съдържат доводи за тяхната недопустимост или има съмнение за такава. (Оплакването за недопустимост не е предвидено като критерий за допустимост до касационно обжалване на въззивни определения).

Доколкото въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, отказът на състава на ВКС да разгледа частната жалба срещу него не е равносилен на отказ от правосъдие, а представлява законосъобразно упражняване на правомощията на състава на ВКС.

Заповедта за незабавна защита е с привременен характер. В чл. 19, ал. 2 ЗЗДН (на която частната жалбоподателка се позовава) е предвидено, че заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита.

В чл. 19, ал. 1 ЗЗДН е предвидено, че заповедта за незабавна защита се издава, изменя или отменя по искане на молителя/пострадалото лице или служебно от съответния районен или окръжен съд, пред който делото е висящо, при всяко положение на делото, независимо от предходно постановен отказ или отмяна на издадена заповед за незабавна защита. Т.е. заповедта за незабавна защита е оттегляема, поради което и липсата на необходимост от обжалване.

Изложеното подкрепя извода, че обжалваното въззивно определение не съдържа определените в т. 1 от ТР № 5/12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС характеристики на определение, с което се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Частната жалбоподателка не е лишена от възможност за защита. Тя е могла и може да се защити, като поиска от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, да издаде в нейна полза друга заповед за незабавна защита. Същото искане може да направи и във въззивното производство, ако такова бъде образувано докато производството приключи с издаването на заповед за защита или с постановяване на отказ за това (чл. 19, ал. 2 ЗЗДН).

Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от това производство частната жалбоподателка няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не е доказала да е направила такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 1789 /09.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1201 /2025 г. на ВКС, ІІІ г. о..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.