ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4465

гр. София, 03.10.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1037 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 248 от ГПК.

С молба с вх. № 16147/03.09.2025 г. касаторът-ответник И. В. К., чрез процесуалния си пълномощник адв. А. Д. моли съда да измени постановеното по делото определение № 2977/10.06.2025 г. в частта, с която е осъден да заплати на ищцата Ю. Г. К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер 3 000 лв., като ги намали поради прекомерност, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, до разумен и съответен на фактическата и правна сложност на делото размер.

Насрещната страна – ищцата Ю. К., в отговора си с вх. № 17421/26.09.2025 г., чрез процесуалния си пълномощник адв. А. С. излага възражения и доводи за процесуална недопустимост на молбата, а при условията на евентуалност – за неоснователност на същата.

Съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от процесуално легитимирана за това страна. Тъй като молбата не се отнася до присъждане на разноски в полза на молителя, а относно такива, присъдени в полза на насрещната страна, не е необходимо да е спазено формалното изискване на чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноските. Направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, е също своевременно. Неоснователно е възражението на ищцата, че това искане било преклудирано, тъй като не е направено с касационната жалба или с допълнителна молба преди насроченото за 29.05.2025 г. закрито съдебно заседание. Ищцата е направила своето искане за присъждането на тези разноски и е представила доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителя-касатор. Поради това последният не би могъл да направи искане за намаляване на разноските поради прекомерност, преди обявяването на постановеното в закритото заседание определение № 2977/10.06.2025 г., с което касационната жалба на молителя частично е оставена без разглеждане, а по реда на чл. 288 от ГПК не е допуснато касационното обжалване на останалата обжалвана част от въззивното решение, и са присъдени в полза на ищцата разноските за касационното производство. В тези случаи делото не се внася за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК може да бъде направено с молбата по чл. 248 от ГПК, което е и сторено от молителя.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Както вече беше посочено, касационното производство се е развило само в първата си фаза – делото не е насрочвано в открито заседание и по него не е постановявано решение по чл. 290 от ГПК, а е приключило с постановеното в закритото заседание определение № 2977/10.06.2025 г., с което касационната жалба на молителя-ответник е оставена без разглеждане в частта й по иска по чл. 127а, ал. 2 от СК за издаване на международен паспорт и за пътуване в чужбина на малолетното дете на страните без съгласието на бащата (молителя), а в останалата част – относно режима на лични отношения между бащата и детето и издръжката на последното, не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. Защитата на ищцата в касационното производство, осъществена чрез процесуалния й пълномощник-адвокат, се изчерпва с подадения отговор на касационната жалба, който (съответно на жалбата) не е значителен по обем, като от друга страна в него са изложени съображения за неоснователност на касационните оплаквания за неправилност по всяка част от въззивното решение – относно издръжката, режима на лични отношения и пътуването на детето в чужбина. В отговора формално е взето становище и по наведените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но това становище отново се свежда до такова по касационните оплаквания и по съществото на спора, като поставените в изложението към жалбата правни въпроси също не сочат на значителна сложност, тъй като по тях е формирана обилна практика на ВКС, включваща и задължителна такава. От друга страна, съдът съобразява обстоятелството, че осъществяването на защитата пред касационната инстанция изисква процесуалният пълномощник да има най-малко петгодишен юридически стаж, на което съответства и по-голям професионален опит и обем правни познания. При преценката си за прекомерност съдът взема предвид и предмета на делото, свързан с упражняването на родителските права, и конкретно – режимът на лични отношения между малолетното дете и бащата, както и размера на дължимата се на детето издръжка, при които водещ е интересът на детето, като в тази връзка съобразява и че размерът от 3 000 лв. на заплатеното от ищцата (майката) адвокатско възнаграждение е пет пъти и половина по-голям от установената по делото необходима за детето месечна издръжка в размер 550 лв., и осем пъти и половина по-голям от дължимата му се месечна издръжка в размер 350 лв., която касаторът-молител е осъден да заплаща. Ищцата неоснователно се позовава на Нар. № 1/09.07.2004 г. за ВАР на ВАдвС, тъй като съгласно тълкуването по преюдициалното запитване, дадено с решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, което е задължително за съдилищата в България (чл. 633 от ГПК), при определяне размера на адвокатското възнаграждение и разноските за него, съдът не е обвързан от размерите, определени съобразно тази наредба, респ. – от ограничението по чл. 78, ал. 5 – in fine от ГПК, което чрез препращането към чл. 36 от ЗАдв препраща и към наредбата. Ищцата неоснователно се позовава и на фактическата и правна сложност на делото пред първата и въззивната инстанция, както и на размера на заплатените за тези производства от молителя разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като те нямат отношение към преценката за прекомерност на направените от нея такива разноски в касационното производство.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че присъдените с определение № 2977/10.06.2025 г. – в тежест на молителя-касатор, респ. – в полза на ищцата, разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 3 000 лв., се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което следва да се намалят на сумата 1 300 лв., която съответства на очертаната по-горе действителна фактическа и правна сложност на развилото се касационно производство, предвид и неговия предмет и обема на положения от процесуалния пълномощник на ищцата труд по осъществяване на защитата й в това производство, респ. – по този начин следва да се измени по реда на чл. 248 от ГПК, постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК – в частта му за разноските.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗМЕНЯ постановено по делото определение № 2977/10.06.2025 г. в частта му за разноските, с която И. В. К. е осъден да заплати на Ю. Г. К. сумата 3 000 лв., КАТО

НАМАЛЯВА тези разноски, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, от 3 000 лв. на 1 300 лв. (хиляда и триста лева).

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: