ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2891
гр. София, 14.10.2025 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на девети октомври, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. Н.
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1237/2025 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К. К. ЕООД против решение № 749/23.12.2024 г. по т. д.№ 775/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 746/23.05.2024г. по т. д.№ 939/2023 г. на Софийски градски съд, в обжалваната му част, като вместо това съдът: 1/ е отхвърлил предявените от касатора против ЗК „Уника„ АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 469 КЗ вр. с чл. 171, ал. 1 ЗУТ, за заплащане на обезщетение в размер на 26 354,66 лева за претърпени имуществени вреди върху автокран LIEBHERR, с рег. № СВ 12100СС, в причинност със застрахователно събитие от 06.01.2022г. на обект „Логистичен център с административна сграда в УПИ ІІІ – 365 „ в [населено място], Божурище, вследствие противоправното поведение на лица, за което отговаря „Б. Г. ООД, както и иска, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на 1 254,11 лева – обезщетение за забава в издължаването му, за периода 16.12.2022г. – 16.05.2023г.. и 2/ е уважил предявеният от ЗК „Уника„ АД насрещен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, за връщане на сума от 65 886,63 лева, платена на ищеца на 22.12.2022г., като застрахователно обезщетение за същото застрахователно събитие, съставляващо плащане при начална липса на основание. Касаторът оспорва правилността на извода на въззивния съд за недоказаност на претенциите му, позовавайки се на извънсъдебно признание на ответника, за възникнала за същия отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение, вкл. признанието му за размера на вредата – 146 414,74 лева без ДДС. Оспорва правилността на извода на съда, че по делото е останало недоказано главен изпълнител на обекта в [населено място] да е дружеството „Б. Г. ООД, на застрахователен договор между което и ответника, по задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството„ – „ Професионална отговорност на строителя„, на който се основават претенциите. Позовава се на т. 2 от Общи условия „Професионална отговорност на строителя„, според която застраховката покрива имуществените и неимуществените вреди, причинени от застрахования на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при и по повод изпълнение на задълженията му. Без да оспорва обстоятелството, че се явява подизпълнител на възложител „Б. К. ООД, а не на „Б. Г. ООД, сключило застрахователния договор, касаторът акцентира на обстоятелството, че договора с възложителя е сключен при Общи условия - приложение 1 и Споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ – приложение 2, сключено между „Б. Г. „ ООД и няколко дружества, с качество на изпълнители, между които и „К. К. ЕООД, съответно се позовава на клаузи от същите. Позовавайки се на чл. 469 КЗ , чл. 171 вр. с чл. 163 и чл. 163а ЗУТ и други законови разпоредби, касаторът обосновава довод, че според обхвата на дейностите, за които „строителят“ отговаря по смисъла на тези разпоредби, следва да се определи обема на действията, за които в качеството на застрахован по задължителна застраховка „Професионална отговорност„ той отговаря.Позовавайки се на постановките на ППВС № 17/1963 г., касаторът поддържа даденото от първоинстанционния съд тълкуване чл. 469, ал. 5 КЗ, според което тълкуване разпоредбата изисква писмено посочване в застрахователния договор на лица, на които застрахованият е възложил изпълнението, само в случаите, в които застрахованият не би отговарял за техните действия, на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като не той е бил длъжен да организира, ръководи и контролира работата им. По същество, неправилността на изводите на съда се извежда от игнорирането на фактите, че: 1/ „Б. Г. ООД е главен изпълнител на обекта, строител по смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ ; 2/ между „Б. Г. ООД и „Б. К. ООД, с което дружество ищецът има сключен договор и спрямо което има качество на подзпълнител, е сключен договор, по силата на който „Б. К. ООД има качеството на подизпълнител; 3/ „Б. Г. ООД е организирало и контролирало целият строителен процес ; 4/ по договорите с подизпълнителите „К. К. ООД и „Мобо 17„ ООД са възложени конкретни строителни дейности, но не и организацията и контрола на целия строителен процес, респ. отговорността за вреди от действия или бездействия на служители на останалите изпълнители на обекта, вкл. „К. К. ООД и „Мобо 17„ ООД, следва да се понесе единствено от „Б. Г. ООД.
Ответната страна – ЗК „Уника„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на общия селективен критерий, доколкото формулираните въпроси се основават на факти, неотносими към решаващите мотиви на съда за неоснователност на главните искове, извадени от контекста на решаващите съображения на съда. Оспорва установима от мотивите на въззивния акт очевидна неправилност.
Третото лице – помагач на ответника – „ Мобо 17 „ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, като идентично счита, че формулираните въпроси не кореспондират с решаващите мотиви на въззивния съд, нито с фактологията на спора.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Ищецът „К. К. ЕООД е предявил срещу ЗК „Уника„ пряк иск, за заплащане на остатък от дължимо застрахователно обезщетение, в размер на 65 886,63 лева, в качеството на лице, увредено при застрахователно събитие от 06.01.2022г., настъпило на обект, застрояван от „Б. Г. ЕООД, като последното дружество е сключило със ЗК “Уника„ АД застрахователен договор при Общи условия „ Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството - Отговорност на строителя„. На основание този договор се претендира отговорността на застрахователя. Ищецът твърди, че с уведомление рег. № 34020422/16.12.2022г. ответникът е признал настъпването на застрахователното събитие и размера на дължимото обезщетение от 146 414,74 лева, а предвид договореното 10 % - но самоучастие на застрахования - в размер на 131 773, 26 лева. Твърди, че му е изплатена само половината от сумата и претендира остатъка .
От соченото уведомление застрахователят поддържа отговорност за настъпване на застрахователното събитие на работници на „ К. К. ООД и на „Мобо 17„ООД, които, при възложен монтаж на колони - част от конструкция на новострояща се сграда, са допуснали накланяне и впоследствие падане на колона върху автокрана – собственост на „К. К. ЕООД, при което са го увредили. Приел е, че са нарушени строително-технически правила и норми, не е спазена технологията за монтаж от страна на монтажниците на „ Мобо 17 „ ООД и и на краниста на „ К. К. ЕООД. Застрахователят е счел, че отговорността следва да се разпредели по равно между двете дружества, в качеството им на делинквенти, по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Отговорността на „ Б. Г. ООД застрахователят приел, че се основава на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 171 ЗУТ. Изплатено е половината обезщетение, тъй като застрахователят е приел съпричиняване в размер на 50 % от страна на увреденото дружество.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск и последващо предявява насрещен такъв за връщане на изплатената сума, като платена при начална липса на основание. Позовава се на следните факти: 1/ Застрахованото дружество „Б. Г. ООД е главен изпълнител на обекта ; 2/ „Б. Г. ООД няма сключен договор с „ К. К. ЕООД ; 3/ „К. К. ЕООД и „Мобо 17„ ООД са подизпълнители на „Б. К. ООД, с което имат сключени договори. Поддържа становището си, че увреждането е настъпило в резултат на нарушаване на технологични правила за изпълнение на монтажа от страна на работници на двете дружества – подизпълнители. Като цитира чл. 469, ал. 5 КЗ вр. с чл. 171 ЗУТ и чл. 429, ал. 1 КЗ, се позовава на обхвата на сключената задължителна застраховка - покриваща отговорността на застрахования, вкл. на лицата, които го представляват, на лицата в трудови правоотношения с него и на тези лица, на които застрахованият е възложил изпълнение и ги е включил в застрахователния договор. В евентуалност е поддържано съпричиняване от ищеца, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
С поръчка от 18.11.2021г. „ Б. К. „ ООД е възложило на „ К. К. „ ЕООД извършването на строително–монтажни работи / услуга с автокран / на обекта в [населено място], където е настъпило застрахователното събитие. Ищецът е поел изпълнението на свой риск и за своя сметка, със свой квалифициран персонал и подходяща техника, което е изрично упоменато в договора. Към същия са приети за приложими Общи условия за възлагане на СМР / Приложение 1 / и Споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ и опазване на околната среда / Приложение 2 / , страна по което е и застрахованото дружество.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва вина на своя служител – кранист, за настъпване на застрахователното събитие. С отговор на насрещната искова молба оспорва иска и акцентира на първоначално направеното от застрахователя признание.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява съображения, че първоначалното признание и изплащане на застрахователно обезщетение не изключва основателността на претенция за връщането му, като получено при начална липса на основание. Поддържа, че по визирания застрахователен договор се явява застрахована отговорността единствено на „Б. Г. ООД за причинени от действия/ бездействия на служители на същия вреди към трети лица . С оглед обстоятелствата и възникналите правоотншения между отделните участници в строителството на обекта в [населено място], ответникът счита, че ищецът има основание за претенция към другото дружество – делинквент - „ Мобо 17 „ ООД . Същото е конституирано в процеса като трето лице – помагач на ответника, оспорило е исковата молба, в това число сочения механизъм на увреждането и виновно поведение на свои работници, в причинност с което да е настъпило застрахователното събитие. Третото лице – помагач поддържа, че изключителна вина за настъпване на вредите има краниста на „К. К. ЕООД / неправилно боравене със стрелата на крана /.
Със заключения – основно и допълнително – на допусната по делото СТЕ е установено, че причина за застрахователното събитие са нарушения на технологията на монтажа на сглобяема стоманобетонна колона във фундамент с двойна чашка, допуснати както от монтажниците на „ Мобо 17„ ООД, така и от краниста на „К. К. ЕООД. В допълнителното заключение е допусната възможност да се касае и за нарушения а служители на застрахования, при подаването на сигнали между прикачвачите и лицата, управляващи повдигателните съоръжения. За механизма на увреждането са разпитани свидетели. Касационни доводи, свързани с установения механизъм на злополуката и виновните за това лица, не са въведени, поради което е излишен детайлен коментар на съдържанието на заключенията.
Първоинстанционният съд е уважил главния и отхвърлил насрещния искове. Приел е за спорно единствено обстоятелството налице ли е покрит застрахователен риск. В аспект на последното е счел за необходимо да се установят лицата, чиято гражданска отговорност е покрита от застраховката и наличие на тяхно противоправно поведение. Навел е следните съображения: Съгласно чл. 2 от Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането, професионалната отговорност на лицата, които задължително следва да имат застраховка съгласно чл. 171 ЗУТ е разграничена с оглед осъществяваните от тях дейности в проектирането и строителството, като тази на строителя е за цялостно изпълнение на строителството или на отделни СМР . Съгласно чл. 163 , ал. 1 ЗУТ „строител е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа“. Насетне са възпроизведени отговорностите на строителя / чл. 163, ал. 2, ал. 4 , чл. 163а, ал. 1, , ал. 2 и ал. 4 ЗУТ /. С оглед обхвата на дейностите за които отговаря строителят, в това число и като работодател на техническия ръководител, според съда следва да бъде определен обема на действията, за които строителят, в качеството му на застрахован отговаря. Съобразявайки задължителните указания на ППВС № 17/1963г., съдът е приел, че писмено посочване в застрахователния договор на лицата, на които застрахованият е възложил работа, съгласно чл. 469, ал. 5 КЗ, е необходимо само в случаите, когато застрахованият строител не би отговарял за техните действия, на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като не той следва да организира, ръководи и контролира работата им. Тъй като от събраните доказателства се установява, че като главен изпълнител на обекта „Б. Г. ООД е отговаряло за организацията на цялостния строителен процес на обекта, в това число за координацията между отделните подизпълнители и за осигуряването на безопасни условия на труд, то това дружество носи отговорност за вреди от действията на двамата свои подизпълнители – „Мобо 17„ ООД и „К. К. ЕООД, която отговорност не се изключва от предвидената в договорите на тези подизпълнителни с „Б. К. ООД тяхна отговорност, респ. се касае за тяхна солидарна с тази на „Б. Г. ООД отговорност. Насетне, въз основа на приетите заключения на СТЕ и гласните доказателства, съдът е обосновал противоправно поведение както на работници на ищеца и на „Мобо 17„ ООД, така и на работници на застрахования – „Б. Г. ООД. Обосновал е съпричиняване от ищеца в размер на 30 %, предвид което е уважил претенцията до размера на 26 354,66 лева, ведно с лихва за забава за период до предявяване на исковата молба, в размер на 1 254,11 лева. В отхвърлителната му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивни жалби срещу първоинстанционното решение са подали ЗК „ Уника„АД и „Мобо 17„ ООД .
Въззивният съд е променил правния резултат, като е отменил първоинстанционното решение за частично уважаване на главните искове, съответно отхвърлил същите, както и отменил отхвърлителното първоинстанционно решение по насрещния иск и уважил същия. Съображенията му за това са: 1/ не е доказано по делото, че „ Б. Г. ООД е главен изпълнител на обекта в [населено място], нито че лицето осъществявало технически надзор на обекта е било негов служител; 2/ ищецът е подизпълнител по договор, сключен с „Б. К. „ ООД , без доказателства, че последното е подизпълнител на „Б. Г. „ ООД; 3/ в тежест на „Б. К. ООД е била дейността по доставка на бетоновите елементи, на строителната механизация за монтажа им, за осигуряването на крепежни и спомагателни елементи / в аспект на прието от първоинстационния съд нарушение на „Б. Г. ООД в осигуряването на подходящ U профил за монтажа /; не е доказана вина на служители / прикачвачи / на застрахованото дружество за настъпването на вредата; 4/ ищецът и „Б. К. ООД отговарят на качеството „строител„, по смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ, за обекта в [населено място] и са били длъжни да застраховат собствената си професионална отговорност; 5/ „К. К. ЕООД се е задължило да изпълни на свой риск, със свои работници и техника, поради което и съгласно задължителните постановки на ППВС 17/1963г., независимо работа на кое предприятие се извършва, следва да отговаря за причинени вреди при изпълнение на възложеното; 6/ в идентична позиция е и „Мобо 17„ООД, като служители на двете дружества противоправно са причинили увреждането на крана; 7/ „Б. К. ООД не е включено в застрахователната полица на „ Б. Г. ООД, съгласно чл. 469, ал. 5 КЗ и последното дружество не може да отговаря за вреди, причинени от служители на „Б. К. ООД / този довод очевидно е в относимост към хипотеза на доказано възлагане между „Б. Г. ООД и „Б. К. ООД, т. е. е евентуален/ ; 8/ дори да се приеме, че „ К. К. ЕООД и „Мобо 17„ ООД са подизпълнители на „Б. Г. ООД, то съгласно т. 6.2 и т. 6.3 от приложимите Общи условия по застраховката ответникът отново не би отговарял за вреди, настъпили в правната сфера на „К. К. ЕООД / клаузите гласят, че „… застраховката не покрива отговорността на застрахования за имуществени и/или неимуществени вреди на служители или работници на застрахования и/или на други физически лица, които са подизпълнители на застрахования или имат сключен с него договор за извършване на определена работа / т. 6.2 /, съответно „ не се покриват щети на имущество, собственост на застрахования или на трети лица, за което застрахованият носи отговорност или използва по силата на договор или на друго основание“ / т. 6.3 / / .
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ При наличие на извънсъдебно признание, обективирано в приложено по делото доказателство / уведомление на ЗК „Уника „ АД рег. № [ЕГН]/16.12.2022 г. /, както и на съдебно признание / стр. 2 от отговора на исковата молба / в смисъл, че „ Б. Г. „ ООД е „ главен изпълнител „на обекта, явяват ли се доказани в рамките на съдебния процес признатите от ответника факти ? – допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но без посочена съдебна практика по първата и обосноваване, в съответствие със задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС; 2/ Ако организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работници на другото предприятие, то отговорността за непозволено увреждане на предприятието, чиято работа се извършва ли е? – допълнителният селективен критерий се обосновава по чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК, с ППВС № 17/1963г.; 3/ Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид чл. 269, пр. второ ГПК, според който служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Кумулативно касаторът поддържа „очевидна неправилност„ , като самостоятелно основание по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, предвид явна необоснованост на въззивния акт, без допълнителна аргументация.
Първият въпрос е формулиран по правилността на въззивното решение, преценката за която не е в обхвата на настоящото произнасяне, а е предмет на производство по чл. 290 ГПК, след преодоляване на фазата по селекция на касационните жалби. Дори лишен от фактологичните му части, въпросът се явява правно несъстоятелен, предвид обстоятелството, че застрахователното дружество е трето за правоотношенията между дружествата в групата „Бараж„ лице и възприятието му за факт, касаещ тези правоотношения, няма правната стойност на признание, в смисъла на самостоятелно доказателствено средство в процеса. Отделно от това, признанието е по начало преценимо с оглед всички останали доказателства по делото, каквито именно е обсъждал съдът. В допълнение, отговор на въпроса не би бил от естество сам по себе си да промени правния резултат, дори да би бил в смисъла, поддържан от ищеца и да се приеме за установено, че „Б. Г. ООД е било главен изпълнител на обекта. Видно от преждепосоченото, въззивният съд е изложил евентуални доводи и в такава хипотеза, вкл. ако би било доказано възлагане от застрахованото дружество на СМР на „К. К. ООД, в качеството на подизпълнител. Поради това, първият от въпросите не удовлетворява изискването за правен, съгласно задължителните указания в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос формално кореспондира с мотив, макар не единствен, на въззивния акт / п. 5 по предходното им излагане /. Въззивният съд не е отграничил решаващи от евентуални мотиви, но посоченият трудно би могъл да се отнесе към някоя от двете групи, с оглед конкретиката на спора, тъй като касае определяне дали отговорността за конкретната вреда се носи от ищеца / сиреч самоувредил се / или от застрахованото дружество „Б. Г. ООД. Приложението на ППВС № 17/1963г. / във визираната му част / е относимо към определяне чия е отговорността при два субекта, за вреди причинени на трети лица / вкл. служители на някой от двамата / при или по повод осъществяването на съвместна дейност като изпълнители. В случая, ищецът е предявил иска в качеството на самото то имуществено увредено от застрахователното събитие лице. В този смисъл, въпросът отново е правно несъстоятелен, отделно от обстоятелството, че касае само един от правните доводи на въззивния съд, респ. отговор, в смисъла поддържан от касатора, не би обусловил промяна на правния резултат. Въззивният съд е отрекъл да е доказано противоправно поведение на служители на застрахования, причина за настъпилото застрахователно събитие, както и е отрекъл, с оглед недоказани правоотношения по възлагане от застрахования, че последният носи отговорност, по смисъла на чл. 49 ЗЗД, за действия или бездействия на служители на други дружества, изпълнители на обекта /изключая ищеца, тъй като би била налице гореупоменатата колизия между увреден и делинквент/. Спрямо тези решаващи мотиви правен въпрос не е формулиран. Предвид изложеното, вторият въпрос също не удовлетворява изискването за правен.
Третият от въпросите отново не удовлетворява изискването за правен, като относим към нарушения на чл. 269, пр. второ ГПК от въззивния съд. Кореспондиращ на такова процесуално нарушение касационен довод не е въведен, поради което дори да би било допуснато касационното обжалване по този въпрос, отговорът му не би имал значение за произнасянето на настоящият състав по въведените от страната касационни доводи за неправилност, респ. отговор на такъв въпрос не би обусловил сам по себе си промяна на правния резултат.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване - чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че тя да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора, и преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилността, която е следствие от явно тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, в случай че законът е приложен в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или когато грубо са нарушени правилата на формалната логика. В случаите, когато въззивният съдебен акт е неправилен поради неточно прилагане или тълкуване на закона, когато е необоснован, което налага допълнителна проверка и анализ от страна на ВКС на доказателствата по делото и осъществените от съда и страните процесуални действия, когато е постановен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, за допускане на касационното обжалване е необходимо наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не се установява очевидна неправилност на въззивното решение, макар да не са относими всички от изложените мотиви на въззивния състав, като не се касае за недоказан застрахователен риск, а за липса на материалноправна легитимация за ищеца да претендира застрахователно обезщетение, на основание конкретната застраховка. Преценката за правилност на всеки от мотивите не е предмет на настоящото произнасяне, нито неотносимостта на някои предпоставя неправилност на правния резултат. Самият касатор не е въвел конкретни съображения в обосноваване на очевидна неправилност, извън формалните доводи за произнасяне contra legem, несъобразяване на всички доказателства по делото и необоснованост на правните изводи от установените по делото факти. По същество, тезата на касатора, споделяйки възприетото от първоинстанционния съд корективно тълкуване на чл. 469, ал. 5 КЗ, е че застраховката покрива професионалната отговорност и на лица, за чиито действия /бездействия застрахованият отговаря на основание чл. 49 ЗЗД /субсидиарна отговорност / и без да бъдат изрично вписани в застрахователната полица. Съдът е обосновал мотиви, че и в такава хипотеза отговорността на застрахователя по отношение търпимите от ищеца вреди не е доказана.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 749/23.12.2024 г. по т. д.№ 775/2024г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: