ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4818

гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1597 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. П., чрез адв.Т., срещу въззивно решение № 971/18.02.2025 г. по възз. гр. д. № 12978/2024 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 12948/01.07.2024 г. по гр. д. № 9088/2024 г. на Софийския районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Апелативен съд – София иск по чл. 128, т. 2 КТ - за заплащане на сумата 5 422 лв., претендирана като незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г., формирано от разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което би следвало да получи от индексация на възнаграждението му, съгласно решения на Висшия съдебен съвет (ВСС) за индексиране на основните трудови възнаграждения и парите за ранг на магистратите и съдебните служители за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост (чл. 281, т. 3 ГПК).

В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) дали правилото на чл. 123, ал. 2 КТ изисква работната заплата при работодателя - правоприемник да се формира по същия начин, по който би се формирала при работодателя - прехвърлител; 2) дали съдебен служител, който при последните три атестирания не е получил оценка „слаб“ или...