ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1206

гр.София, 27.04.2026 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д.№ 666 по описа на ВКС за 2026г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по съвместна частна жалба на Н. С. Г. и М. Г. Г., чрез адв.М. Х., срещу определение № 3486/09.12.2025г. по т. д.№ 1890 по описа на ВКС за 2025г., с което е оставена без разглеждане подадената от тях касацонна жалба срещу решение № 121/15.05.2025г. по гр. д.№ 134/2025г. на Окръжен съд – Добрич, с което е частично обезсилено и прекратено производството в една част, а в останалата част е частично потвърдено решение № 124/01.10.2024г. по гр. д.№ 626/2023г. на Районен съд - Балчик за отхвърляне на исковете на Н. С. Г. и М. Г. Г., в качеството им на наследници на Г. Г., поч. на 15.03.2021г., против Кооперация „Изобилие“, [населено място], за половината от дължимо наемно плащане по договори за наем на земеделска земя в общ размер 411.895 дка за стопанската 2021/2022г. в размери от по 17 505.53лв.

В частната жалба се оспорва изводът, че договорът за наем на земеделска земя е търговска сделка, с доводи, че не е пряко и неразривно свързан с основната търговска дейност на наемателя Кооперация „Изобилие“, тъй като наемането/арендуването на земеделска земя е само спомагателна, съпътстваща дейност на кооперацията. Изразява се несъгласие и с извода, че кооперацията е търговец по съображения за регистрирането й по Закона за кооперациите, не по ТЗ. Според частните жалбоподатели определянето на търговския характер на делото е извършен в нарушение на общопризнатия критерий за разграничаване на гражданските и търговските дела, а именно материалното правоотношение, предмет на делото. Поддържат, че не е търговско, а е гражданско, делото за правоотношения, произтичащи от търговски сделки, по които една от страните не е търговец. Обективирано е искане за спиране на производството по делото и за отправяне на предложение за образуване на тълкувателно дело по въпроса гражданско или търговско е дело, с предмет правоотношения, възникнали по договор за наем на земеделски земи, и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото, евентуално се иска отмяна на отмяна на обжалваното определение.

С подадения в срок писмен отговор насрещната страна, Кооперация „Изобилие“, чрез адв. К. С. от ДАК, оспорва основателността на частната жалба и моли за отхвърлянето й.

Съставът на I т. о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна.

Изводът в обжалваното определение, че делото е търговско, е напълно съобразен с изяснените в практиката на касационната инстанция понятия за търговско дело и търговски спор по чл. 365 ГПК и с императивните разпоредби на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Предмет на образуваното пред първата инстанция производство са субективно съединени осъдителни искове за парични вземания, произтичащи от договори за наем, сключени с ответната кооперация, с цена на всеки иск под 20 000лв. Търговския характер на делото се обуславя от предмета на материалноправния спор между страните, произтичащ от субективна търговска сделка по чл. 286, ал. 1, във вр. с ал. 3 ТЗ, каквито са процесните договори за аренда, една от страните по които - наемателят - кооперация е търговец, на осн. чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ, а за свързаността на сделката с неговото занятие е установена презумпция в ал. 3 на чл. 286 ТЗ, която не е оборена.

С оглед вида на делото и цената на исковете, е законосъобразен изводът на първия състав за недопустимост на касационната жалба. Съгласно императивната процесуалноправна разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лева, като релевантна за определяне „цената на иска“ е паричната оценка на всяка отделна искова претенция.

Неоснователно е искането за отправяне на предложение за образуване на тълкувателно дело, тъй като настоящият състав не констатира противоречива съдебна практика по въпроса, а конкретно посоченото от частния жалбоподател определение е по чл. 288 ГПК и в него въпросът не е конкретно обсъждан.

Настоящият състав намира, че липсва основание за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК.

С определение от 10.03.2026г. по конституционно дело №5/2026г., Конституционният съд на Р. Б. е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 2007г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 2026г.)

Решението по конституционно дело № 5/2026г. не е от значение за произнасянето по настоящата частна жалба, тъй като то има действие само занапред и не се прилага по неприключени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства(решение № 3 от 28.04.2020г. по конституционно дело №5/2019г. Конституционният съд). Тъй като в случая въззивното решение, с което спорът между страните е разрешен, е влязло в сила, решението по конституционно дело № 5/2026г. не може да рефлектира на вече приключилото процесуално правоотношение и да възобнови висящността на процеса.

Поради съвпадане с крайния извод, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 3486/09.12.2025г. по т. д.№ 1890 по описа на ВКС за 2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: