Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:
Б. Ц. Членове:
Р. Л. К. С. при секретар
М. Н. и с участието на прокурора
В. Д. изслуша докладваното от председателя
Б. Ц. по административно дело № 2856/2026 г.
Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „ИТАМ“ ЕООД, представено от А. Д., срещу решение № 24240/14.07.2025г. на Административен съд София-град по адм. д. № 9211/2024 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221720004865-091-001/26.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта му за установените публични задължения в общ размер 26 034.64 лева. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди опущения в познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства. Не били ценени посочени в касационната жалба документи за установяване на ползването на определени активи за дейността на дружеството; неправилно било възприето представянето на експертиза извън срока; подценено било доказателственото значение на експертизите, с които се опровергавали стойностите по РА. Според касационния жалбоподател съдът е пропуснал да възприеме очевидни фактически грешки в РА, неправилното определяне на размера на задължението. Оспорва възлагането нему на разходите за експертизите по делото. Иска отмяна на обжалваната част от първоинстанционното решение и на съответната част от РА (волята на касатора за обхвата на търсената защита се определя от първия абзац на обстоятелствената част на жалбата му, в която изразява несъгласие с частичното потвърждаване на РА от съда). Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.
Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
Обжалваното съдебно решение е постановено в ново първоинстанционно производство, образувано след като с решение № 10063/24.10.2023 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 2665/2023 г. е отменено частично решение № 6903/17.11.2022 г., поправено с решение № 500/30.01.2023 г. на СССГ по адм. д. № 1908/2022 г. и делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
Предмет на съдебен контрол пред АССГ при новото разглеждане на делото е частта от РА, с която са установените в тежест на „ИТАМ“ ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък в общ размер 19 577.38 лева за данъчни периоди 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. с лихви за забава общо 8 163.91 лева и за ДДС в общ размер 8 719.12 лева за отделни данъчни периоди от 01.12.2014 г. до 30.06.2020 г. със закъснителна лихва 3 518.14 лева.
Източник на задължението за корпоративен данък е извършено с РА преобразуване на СФР на РЛ:
- в данъчни периоди 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2019 г. чрез увеличаване на СФР на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО съответно със сумите 14 402 лева, 14 557.67 лева, 36 863.25 лева, 7 502 лена и 15 783.69 лева, представляващи разликата между продажната цена на 12 бр. автомобили и един недвижим имот, с които дружеството се е разпоредили и определена с експертиза пазарна цена на тези вещи;
- Корекция във всички данъчни периоди на декларираното намаляване на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО на СФР с данъчните амортизации в размери съответно 10 104.98 лева, 17 699.83 лева, 17 912.43 лева, 17 912.43 лева, 18 022.95 лева и 8 543.19 лева на дълготрайни материални активи, заведени по сметка 203 „Сгради“. Според администрацията тези активи не са използвани за икономическата дейност на дружеството и не са амортизируеми, поради което за тях не се признават данъчни амортизации.
- Корекция в данъчни периоди 2014 г. и 2015 г. на декларираното намаляване на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО на СФР с данъчните амортизации в размери съответно 1 660.78 лева и 3 704.45 лева, начислени за автомобил „Г. Ч. , продаден с ф-ра № 150/04.08.2014 г. за периода след датата на продажбата.
Установеният с РА ДДС е начислен от органите по приходите на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС за осъществени от ДЗЛ доставки на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Като възмездни доставки на услуги са разглеждани получените във връзка с недвижими имоти, за които не е установено да са използвани за икономическата дейност на дружеството. Данъчната основа е определена по реда на чл. 27, ал. 2 ЗДДС по данъчни периоди.
С първоинстанционното решение e отхвърлено оспорването срещу РА относно установените задължения за корпоративен данък в размер 10 227.41 лева с лихви за забава 3 570.95 лева и задълженията за ДДС в размер 8 715.13 лева с лихви за забава 3 518.14 лева.
Първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, във формата за действителност, с дължимото съдържание и в съответствие с административнопроизводствените правила.
При решаването на спора за съществуването и размера на задължението за корпоративен данък съдът е отнесъл към процесуалните тежести на администрацията установяването на признаците на отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал. 1 ЗКПО на осъществените от ДЗЛ разпоредителни сделки, а към тези на задълженото лице – доказването на ползването на активите за икономическата му дейност, като основание да се признае правомерността на начисляването на данъчни амортизации. Съдът е ценил критично двете прието по делото комплексни експертизи и е установил различни от тези по РА разлики между продажните и пазарните цени на 12-те автомобила, а за продажната цена на недвижимия имот, че попада в редицата от пазарни стойности по повторната експертиза. Отрекъл е да е установено ползването на имотите на ДЗЛ в гр. Сандански и в гр. София за икономическата му дейност. Определил е нови размери на ДО по данъчни периоди, като е съобразил увеличението на СФР по чл. 16, ал. 1 ЗКПО със заключенията на експертизите и е признал правомерността на отказа на органите по приходите да зачетат отчетените данъчни амортизации за недвижимите имоти без връзка с икономическата дейност на ДЗЛ (като е обсъдил и представените в хода на съдебното дирене при предходното касационно производство писмени доказателства) и за актив след продажбата му.
В мотивите на обжалвания акт е възприета изцяло позицията на органите по приходите за осъществяване на предпоставките за начисляване на ДДС за извършени от РЛ услуги по чл. 9, ал. 3, 1 ЗДДС.
Оспореният съдебен акт е правилен.
В отлика от процесуалната активност на касатора, която се ограничава до посочване на доказателствени средства (т. I.1 от жалбата), първостепенният съд ги е обсъдил. В касационната жалба не се сочи какви факти се очаква да се установят със сочените информационни и как е опорочена познавателната дейност на съда по преценката им.
Касационният жалбоподател не е възприел съдържанието на поредицата от съдебни актове по стореното от него оспорване на РА. Установяването за представяне на експертиза извън срока е обективирано за първи път в решение № 10063/24.10.2023 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 2665/2023 г., в което е прието, че оценъчната експертиза, на която са основани констатациите на органите по приходите за отлика в продажната цена на 12-те автомобила и недвижимия имот сочеща на отклонение от данъчно облагане е след срока провеждане на ревизията, като с него е скрепен правен извод, че тази експертиза не следва да се цени. Това е извод ползващ ДЗЛ и той е възприет в обжалваното решение.
Първоинстанционният съд е ценил заключенията на комплексните експертизи и на тях е основал установяванията си, както и разрешението на спора за съществуването и размера на задължението за корпоративен данък, като функция на увеличаването на СФР в резултат на преодоляване на отклонението от данъчно облагане по реда на чл. 16, ал. 1 ЗКПО. С позоваване на източниците на специални знания са коригирани „стойностите“ по РА, които не са „коректни“ според касатора.
Правните изводи на административния съд са съобразени с материалния закон и касационният съдебен състав препраща към тях (арг. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК).
I. По спора по ЗКПО:
I.1 Споделими са съжденията на първостепенния съд, че извършените от ДЗЛ продажби на 12 бр. МПС са при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане (вж. чл. 16, ал. 1 ЗКПО). Продажбата на ДМА е основание за отписването му (вж. т. 11.1 от СС № 16 – Дълготрайни материални активи). Чрез съотнасянето на нетния приход от продажбата към балансовата стойност на актива при отписването му се отчита печалба или загуба – т. 11.2, б. „а“ от СС № 16. Затова и изборът на занижена продажна цена е с ефект върху СФР (съобр. т. 9 от приложение № 2 към СС № 1 – Представяне на финансовите отчети), а съответно и върху ДФР (вж. чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО) и размера на данъка (съобр. чл. 19 и чл. 20 ЗКПО).
За активите, с условията на чиято продажба се стига до отклонение от данъчно облагане, съдът е определил данъчната основа по правилата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО с прилагане на пазарни цени, установени с източник на специални знания.
I.2 Още в извънсъдебната фаза на производството, в юрисдикционния акт на ДДОДОП, е даден отговор на доводите на РЛ за наличие на обвързаност на активите, с начислените данъчни амортизации за които е намалил СФР на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО. Изводите на администрацията са възприети от първостепенния съд.
С осчетоводяването на придобитите стоки по съответните материални сметки, ДЗЛ манифестира намерението си да ги ползва за професионални цели. Това е различно от избора на начин на използване на актива, който да осигурява получаване на икономически изгоди. За никой от сочените от касатора активи не е установено да е отчетен приход във връзка с използването му. Описаните в касационната жалба доказателства не установяват начин на ползване.
Несъвместимо с начина на използване на активите е очакването за получаване на свързани с него икономически изгоди. Това препятства признаването на вещите за дълготрайни материални активи в съответствие т. 3.1 от СС № 16 - Дълготрайни материални активи, а съответно и за данъчни дълготрайни активи - чл. 50, ал. 1 ЗКПО. Амортизацията е в корелация с разсрочване на амортизируемата стойност на амортизируем актив /вж. дефинициите по т. 2 от СС № 4 - Отчитане на амортизациите/. С арг. от чл. 54, ал. 1 ЗКПО при определяне на ДФР не следва да се признават годишните данъчни амортизации за активи без белезите на данъчни дълготрайни амортизируеми. Отказът на администрацията да признае разходите за годишни данъчни амортизации е в съответствие с правилата на чл. 81 във вр. с чл. 79 и чл. 54, ал. 1 ЗКПО.
С продажбата на автомобила „Г. Ч. през 2014 г. той е изведен от употреба. Затова и начисляването на амортизации се преустановява от месеца, следващ този на извеждането на актива от употреба (вж. т. 6.2 от СС № 4 – Отчитане на амортизациите). През този месец активът следва да се отпише от данъчния амортизационен план (чл. 60, ал. 2 ЗКПО) и по аргумент от чл. 54, ал. 1 ЗКПО от същия месец не се признават амортизации.
II. По спора по ЗДДС
Използването за цели различни от независимата икономическа дейност на ДЗЛ на стока, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит е фингирана доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС. На използването на недвижимите имоти от касатора сочи отчитането на свързани тях разходи. Не е установено използване за професионални цели. Не е спорен начинът на формиране на данъчната основа по чл. 27, ал. 2 ЗДДС и размерът на данъка.
Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение в обжалваната част.
При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер 300 евро за касационното съдебно производство.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24240/14.07.2025г. на Административен съд София-град по адм. д. № 9211/2024 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ИТАМ“ ЕООД да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 300 евро.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ Б. Ц.
секретар:
Членове:
/п/ Р. Л. п/ К. С.