ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4895

София, 28.10.2025 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 3969 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 15905/26.08.2025г. от адвокат М. П., пълномощник на Е. Н. С., за изменение на постановеното по настоящото дело решение №492/08.08.2024г. в частта за разноските, като осъди ответниците „Б. М. Л.“ и „П. Б. м. фл.“ АД да му заплатят адвокатско възнаграждение за всички инстанции съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатската работа.

Молителят твърди, че при постановяване на решението съдът е присъдил възнаграждение единствено за разглеждане на делото пред касационната инстанция, което съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004г. е в размер на 11 000лв. Направил е искане при постановяване на определението съдът да вземе предвид цената на уважените искове, фактическата и правна сложност на делото, и обема на осъщественото процесуално представителство.

Ответникът „П. Б. м. фл.“ АД, чрез юрисконсулт П. К., изразява становище за допустимост, но неоснователност на молбата. Твърди, че с постановеното решение касационният съд е присъдил разноски за всяка инстанция, в общ размер на 11 000лв., поради което искането не следва да бъде уважавано.

Ответникът „Б. М. Л.“, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по искането.

Постъпило е и становище за неоснователност на искането от „У. ъв И. Ш. О. М. И. А. (Л.)“. Страната не е задължена за заплащане на присъдените в полза на молителя разноски по реда на чл. 38 от ЗА, предвид отхвърляне на предявените спрямо нея искове.

Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е приключило с постановеното по делото решение, с което след частична отмяна на решението на Окръжен съд – Варна е уважен предявеният от Е. Н. С. срещу „Б. М. Л.“ (B. M. ltd.) и „П. Б. м. фл.“ АД иск за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 93 154 щатски долара – обезщетение за негодността на Е. Н. С. да изпълнява работа по море, възникнала от настъпилата на 24.12.2016г. трудова злополука, съобразно чл. 24.4 от Колективен трудов договор, подписан между „Б. М.“ Л. и Моряшки синдикат от 16.05.2016г., ведно с обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва считано от 22.01.2020г. до окончателното плащане на главницата.

Със същото съдът е присъдил в полза на адвокат М. П. сумата от 11 000лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА, от които: сумите от по 2 000лв. за разглеждане на делото пред първостепенния и при всяко разглеждане на делото от въззивния съд, както и в размер от по 2500лв. за всяко разглеждане на делото пред касационната инстанция. Посочил е, че определените размери на възнагражденията за всяка една от инстанциите, са съобразени високата фактическа и правна сложност на предявените искове, броя проведени открити съдебни заседания, обема от извършени процесуални действия, както и цената на предявените искове.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

За да бъде присъдено възнаграждение в полза на адвоката, осъществил процесуално представителство в хипотезата на чл. 38 от ЗА, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие с представляваната страна, в който да е договорено осъществяване на безплатна адвокатска защита. Размерът на следващото се на процесуалния представител възнаграждение се определя от съда при съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. В същото е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата - чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 от ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа.

В конкретния случай, съдът е определил размера на следващото се на адвокат М. П. възнаграждение при съобразяване действителната фактическа и правна сложност на делото, и реално положената работа за всяка от съдебните инстанции разглеждали спора. Съдът е отчел високата фактическа и правна сложност на делото, както и характера, двуфазността и тежестта на касационното производство.

С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице сочените от молителя основания за изменение на определението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното, съдебният състав

ОПРЕДЕЛИ :

ОТХВЪРЛЯ молбата на адвокат М. П., пълномощник на Е. Н. С., за изменение на постановено по настоящото гр. д.№ 3969/2023г. на ВКС, ІV г. о. решение №492/08.08.2024г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: