ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5084

София, 06.11.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание през ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 3897 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 12380/02.07.2025 г., подадена от П. Ц. П., чрез процесуален представител адв. Д. Р., против определение № 3281 от 24.06.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1055/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о., в частта му, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело определение № 1683 от 03.04.2025 г. в частта на присъдените разноски, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на определението, иска спиране на производството до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2025 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Насрещната страна Л. И. Н., чрез процесуален представител адв. И. А., е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на П. Ц. П. за изменение в частта за разноските на определение № 1683 от 03.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1055/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о., с което е била оставена без разглеждане частната му жалба вх. № 8606/04.12.2024 г. против определение № 698 от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 537/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна и е прекратено производството по делото, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е бил осъден да заплати на адв. И. А. от АК - Варна сумата от 100 лева – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по делото на Л. И. Н.. Молителят е искал отмяна на определението в частта му, с която е бил осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна по съображения, че не били налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждане на такова. Съставът на ВКС, ІV г. о., е приел, че при липсата на данни, опровергаващи отразеното в отговора и след като насрещната страна следва да понесе съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК отговорността за разноските по делото, се налага изводът, че са били налице условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ. Изложените в молбата твърдения, че Л. И. Н. е заплатила на адв. И. А. адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1700 лева, както и че същата имала наличности по банковите си сметки, са без значение за приложението на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатът има право на самостоятелна преценка дали клиентът му е материално затруднено лице и дали да му предостави безплатна правна помощ. В случай, че реши да предостави такава, същият действа на свой риск, тъй като може да претендира възнаграждение от противната страна само при положителен за клиента изход на производството. Обстоятелството дали страната, на която е била предоставена безплатна правна помощ, е действително материално затруднена не е от значение за възникване на правото на адвоката на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Определението е неправилно по следните съображения: на ответницата по частна жалба вх. № 8606/04.12.2024 г. не се следват разноски, поради което такива не е следвало да се присъждат на адвоката осъществил безплатната прана помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. с определение № 1683 от 03.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1055/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о. Производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК /в този смисъл определение № 662 от 15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 418/2024 г. на ВКС, III г. о., определение № 1355 от 21.03.2024 г. по ч. гр. д. № 1031/2024 г. на ВКС, III г. о., определение № 110 от 14.04.2020 г. по ч. гр. д. № 4924/2019 г. на ВКС, IV г. о., определение № 50233 от 11.10.2022 г. по ч. гр. д. № 1975/2022 г. на ВКС, I г. о. и други/.

Предвид изложеното обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на П. Ц. П. по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се отмени и определение № 1683 от 03.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1055/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о., следва да се измени, като се отмени присъждането на разноски в полза на адв. И. А. от АК - Варна, платими от жалбоподателя П. Ц. П..

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ определение № 3281 от 24.06.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1055/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о., в частта му, с която е оставено без уважение искането на П. Ц. П. за изменение на постановеното по същото дело определение № 1683 от 03.04.2025 г. в частта на присъдените разноски, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК и вместо това постановява друго, с което:

ИЗМЕНЯ определение № 1683 от 03.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1055/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о., като отменя присъдените в полза на адв. И. А. от АК - Варна разноски, а именно: сумата от 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по делото на Л. И. Н..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: