РЕШЕНИЕ № 667 гр. София, 06.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 4142/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по следните въпроси: Представлява ли имущество, което подлежи на отнемане, суми по банкови сметки, които са налични към края на проверявания период, но са били изтеглени преди налагането на запора? Представлява ли имущество, което подлежи на отнемане, право на вземане, възникнало от заем, даден от проверяваното лице, който не е върнат към края на проверявания период?

ВКС счита, че отговорът и на двата въпроса е положителен. Правото на вземане, произтичащо от договор за банков влог или от договор за заем е имуществено право. То има материална стойност и е част от имуществото като негов актив. Като всяко имуществено право, то може да се наследява или отчуждава, както и да се удовлетворява принудително. Принудително отнемане е възможно, когато законът го позволява. В случая правото на вземане като част от имуществото на проверяваното лице по пар. 1, т. 4 ДРЗОНПИ подлежи на принудително отнемане, когато са налице предпоставките на закона. Съгласно т. р.4/23г. на ОСГК имуществото по смисъла на пар. 1, п т. 4 ДРЗОНПИ обхваща само правата, не и задължения. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. Ако те са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Аналогично следва да се приеме и за правото на вземане, произтичащо от договор за заем, когато е налично в края на проверявания период, то подлежи на отнемане при наличие на законовите предпоставки.

С оглед отговора на поставения въпрос неправилно въззивният съд е приел, че сумите по банкови сметки, които са били налични в края на проверявания период, но след това са изтеглени, не е налично имущество и не подлежи на отнемане. Съгласно т. р. 4/23г. на ОСГК когато наличното имущество в края на проверявания период е било отчуждено, то за КОНПИ възниква право на вземане за неговата равностойност. В случая правото на вземане към банката е било налично в края на проверявания период и по силата на закона подлежи на отнемане, когато са налице останалите предпоставки на закона. В случай, че правото е погасено по противопоставим за държавата начин, то Комисията има право да иска отнемане на паричната му равностойност.

Съгласно дадения отговор на поставения въпрос, неправилно въззивният съд е приел и, че когато заем не е върнат, то дължимите суми по този заем не са налични в края на проверявания период, поради което вземането по договора за заем не подлежи на отнемане. Правото на вземане е имуществено право, което подлежи на отнемане, когато е налично в края на проверявания период и са налице останалите предпоставки на закона.

Решението на въззивния съд като краен резултат следва да се остави в сила по следните съображения.

КОНПИ е предявила искове по чл. 153 ЗОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество, както следва: от А. В. се иска отнемане на 700лв., предоставен заем от проверяваното лице на Б. К., който не е върнат в рамките на проверявания период; от Д. В. се иска отнемане на 8772,75лв., предоставен заем, който не е върнат в рамките на проверявания период; сумата от 2520,06лв., налична по банкови сметки на Д. В. в края на проверявания период.

Установено е по делото, че проверяваното лице А. В. е осъдено с влязла в сила присъда за неподадена данъчна декларация за 2009г. и 2010г. и така избегнал установяването и плащането на данъци съответно 5556,13лв. и 464,94лв.. Тези задължения били платени заедно със законната лихва за забава през 2018г..

Установено е също така, че нетните доходи на проверяваното лице по пар. 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ през проверявания от период 13.02.2009г. до 13.02.2019г. са нулева величина.

Установено е и, че наличното имущество в края на проверявания период е следното: 35% дялово участие на А. В. в „Джойн финанс“ ООД със седалище [населено място], учредено на 07.12.2009г. с номинална стойност 87500лв.; право на собственост на А. и Д. В. върху ап. 18 в [населено място] с пазарна стойност 77980лв., налични банкови сметки в края на проверявания период- 2830,33лв. и предоставените заеми от проверяваното лице и съпругата му, които не са били върнати в края на проверявания период - общо в размер на 29472,75лв..

При определяне стойността на имуществото съгласно чл. 148, ал. 2, т. 6 ЗОНПИ дяловото участие в ООД се определя по пазарната стойност към датата на придобиване, а не по номинална стойност. В случая дружествените дялове в „Джойн финанс“ ООД са придобити от А. В. на 07.12.2009г., когато е учредено дружеството. Но към тази дата дружеството е било без имущество, включително направените вноски на 04.12.2009г. от 250000лв. по набирателната сметка за учредяване на дружеството са били изтеглени още на 04.12.2009г.. Дружеството е учредено формално и не е извършвало никаква дейност. Такива са твърденията на КОНПИ още в исковата молба. Следователно към датата на възникване на дружеството и придобиването на дружествените дялове от А. В., дружеството е било без имущество, т. е. реалната стойност на придобитите дружествени дялове е нулева величина.

При това положение стойността на придобитото и налично в края на проверявания период имущество е под 150000лв. и доколкото нетните доходи са нулева величина, то значителното несъответствие ще е по - малко от 150000лв.. Не е налице необходимата законова предпоставка, за да се пристъпи към отнемане на имущество, което е придобито от незаконна дейност.

С оглед изхода на спора, направеното искане в отговора на касационната жалба, и представените доказателства за платен адвокатски хонорар, в полза на ответниците В. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция - по 1200лв. на всеки.

Воден то горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №118/16.07.24г., постановено по в. гр. д. 145/24г. на Варненски апелативен съд.

Осъжда ищеца КОНПИ да плати на ответниците А. В. В. и Д. Н. В. разноски по 1200лв. на всеки.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: