ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2170

гр. София, 28.04.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 863 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място], подадена чрез процесуален представител юрисконсулт В. А. против решение № 735/30.09.2025г. постановено по в. гр. д. № 1184/2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 1171/21.05.2025г. постановено по гр. д. № 7592/2024г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на М. М. К. с ЕГН [ЕГН], извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 7 и т. 4, пр. 1 от КТ със заповед № РД-09-606/05.09.2024г. и акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 163/05.09.2024г. на изп. директор на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК[ЕИК]; М. М. К. е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност – “отчетник измервателни уреди район Несебър“ при ответният работодател и “Водоснабдяване и канализация” ЕАД е осъдено да заплати на М. М. К. сумата от 8060.80 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа вследствие незаконното уволнение считано от 09.09.2024г. до 03.03.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2024г. до окончателното плащане.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове да бъдат отхвърлени.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е анализирал правилно събраните по делото доказателства, поради нарушение на правилата на формалната логика и е стигнал до грешни изводи. Поддържа, че в заповедта за уволнение е посочен единствено началният момент, от който е започнало извършването на системните нарушения от страна на ищцата, от които към датата на извършване на проверката само едно е било преустановено, без да е посочен момент на извършване на отделните нарушения. Неправилно в този смисъл е приетото от въззивния съд, че нарушенията са били извършени през 2020г. и 2022г. Пояснява, че нарушенията са извършени ежемесечно в периода 08.11.2021г. – 31.05.2024г., като всяко месечно неотчитане на обектите представлява самостоятелно нарушение, а дисциплинарното наказание наложено на 05.09.2024г. е в рамките на едногодишния срок. За неправилен счита на следващо място извода на въззивния съд за недоказано нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя“, доколкото с действията си ищцата е злепоставила дружеството, като обществен доставчик на услуги пред своите потребители, които са били поставени в положение да заплатят големи суми за потребление наведнъж, вместо ежемесечно да изпълняват задълженията си за по-малки суми.

В отговор на касационната жалба, ответникът М. М. К., чрез процесуален представител адв. Ж. Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по жалбата на другата страна. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към жалбата е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

В решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „отчетник измервателни уреди – район Несебър“ в предприятието на ответното дружество. Съгласно длъжностна характеристика за длъжността, задълженията на отчетника се изразяват в отчитане по график показанията на водомерите на абонатите в определения му район; регистриране ежемесечно в специален дневник повредените водомери и тези с изтекъл срок и/или наближаващ срок на метрологична проверка, като му е вменена отговорност за законосъобразното и правилно отчитане на водомерите и за определяне на изразходваните количества вода при липса на монтирани водомери, при неизправен водомер или при липса на осигурен достъп от потребителя.

С писмо от 06.08.2024г., връчено на ищцата на 19.08.2024г. въз основа на рапорт от 05.08.2024г. на ръководителя на отдел „Продажби и фирмен контрол“ и доклада от 23.07.2024г., работодателят изискал от ищцата да даде в тридневен срок обяснения във връзка констатираните съгласно рапорт от 05.08.2024г. нарушения на трудовата дисциплина, свързани с неотчитане на описаните обекти с посочване на обстоятелствата, за които се изискват обясненията във връзка с извършената по случая проверка, както и информация дали страда от някоя от болестите по Наредба № 5 от МНЗ, даващи право на закрила по чл. 333 от КТ.

Ищцата е депозирала писмени обяснения до работодателя си, като е посочила, че водомерите са били с изтекла метрологична годност или повредени, за което е заявила, че е подавала сигнали до аварийните екипи, но уредите не са били заменени, както и че достъпът до два от обектите й е бил ограничен. Заявила е, че е изпълнявала служебните си задължения, а за тези проблеми, отговорността не е само нейна.

С оспорената заповед № РД-09-606/05.09.2024г. работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 188, т. 3 от КТ за извършени дисциплинарни нарушения, установени съгласно доклад с вх. № АД-02-124/23.07.2024г. на М. В. П. – инспектор в отдел ”Продажби и фирмен контрол” по съображения, че ищцата не е изпълнявала добросъвестно служебните си задължения и е допуснала нарушения на трудовата дисциплина – по чл. 190, ал. 1, т. 7 и т. 4, пр. 1 от КТ, съответно – други тежки нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя, като нарушенията са описани както следва:

1. Водомерът на ресторант ”Бисер” на абонат ”Валиур 17” ЕООД, абонатен № 203825, който обект има сезонен характер на водопотребление, не е отчитан от инкасатора от 15.11.2022г. и при проверката е констатиран неотчетен и нефактуриран разход на вода от 720 куб. м., което е наложило абонатът да заплати същия след фактурирането му, вместо около 100 куб. м. месечно потребление;

2. Водомерът на Културен дом на абонат К. С. В. с абонатен № 210593, който обект е с постоянен характер на водопотребление, не е отчитан от инкасатора от 07.10.2020г. и при проверката е констатиран неотчетен и нефактуриран разход на вода от 333 куб. м. Това е наложило абонатът да заплати същия след неговото фактуриране, вместо около 20 куб. м. месечно потребление и

3. В шахтата пред В. К. в [населено място], общ. Несебър има три броя водомери: един централен и два подотчетни – за В. К. на абонат ”Ес Ей Г. Б. ООД, с абонатен № 227559 и за магазини на абонат ”Марткал” ООД, с абонатен № 231719. Централният водомер е бил повреден от 10.02.2022г., а нов е монтиран на 25.01.2024г. За времето, през което измервателният уред е бил повреден две години и половина, е извършен само един отчет от 20.05. до 19.08.2022г. През този период се прибавя служебно, за да бъде приспаднат само разходът на магазините, като централният водомер бива зануляван. Настоящият водомер за другия обект, В. К. е монтиран на 31.05.2024г. и се отчита. Предходният е бил повреден от 08.11.2021г. През периода до замяната му са начислени само 178 куб. м. разход за вода, при положение че само последната, издадена фактура, по показанията на новия, е за 195 куб. м. /за 25 дни/.

Заповедта за уволнение е връчена на ищцата лично на 09.09.2024г. С акт № 163/05.09.2024г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от 09.09.2024г.

В обясненията си дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ищцата заявила, че ресторант „Бисер“ е сезонен обект, при който водомерът се намира зад заведението в шахта, затрупана със строителни материали, като за това е уведомявала веднъж или два пъти устно отговорника „инкасо“ В. И.. По отношение на водомера в Пенсионерският клуб ищцата посочила, че не е имала достъп до него, защото сградата е била в ремонт, като оспорва, че не е отчитала обекта за посочения в заповедта срок. Що се касае до третият обект, ищцата е заявила, че централният водомер във вила „Калабрия“ е бил повреден, за което тя лично е съставила протокол за това, като двата подотчетни водомери ги е отчитала редовно.

От показанията на свидетеля Г. Д. /бивш служител на ответника в периода от 2012-2024г., на длъжност „организатор на експлоатационния район“, заемащ ръководна длъжност/ въззивният съд приел за установено, че ако централният водомер е повреден трябва да се начислява служебно към подотчетните, като инкасаторът няма задължение да следи за това. Когато инкасаторът няма достъп до водомера следва да уведоми за това отговорника „инкасо“, съгласно вътрешните изисквания, който свидетелят е въвел в района. За сградата на Пенсионерският клуб свидетелят е заявил, че е възможно да е получил сигнал, тъй като знае, че същата се е реконструирала. Ако водомерът е повреден не следва да се начисляват служебни показания.

От анализа на представените от ответника справки – извлечения приел за установено, че отчетите са извършвани реално и ежегодно, като предпоследното отчитане на водомера на обект „Бисер“ е извършено на 16.11.2022г., а последното – на 21.08.2024г. За обекта на Културния дом последният реален отчет е извършен на 07.10.2020г. Относно централният водомер на вила „Калабрия“ отчетите са извършвани ежемесечно и служебно поради повреда за периода 17.12.2021г. до 19.01.2024г., като считано от 20.01.2024г. до 17.01.2025г. отчетите са извършвани ежемесечно с дистанционно отчитане, а що се касае до двата подотчетни водомера на същия адрес по партидата на „Ес Ей Г. Б. ООД считано от 11.12.2019г. до 19.05.2022г. същият е отчитан ежемесечно с реален отчет, а за периода от 20.05.2022г. до 19.08.2022г. поради повреда, водомера е отчитан със служебни показания, а по партидата на „Марткал“ ООД за периода от 11.12.2019г. до 19.03.2025г. водомера е отчитан ежемесечно, като за част от периода с реални отчети, а за останалата част с дистанционно отчитане.

В исковата молба законосъобразността на заповедта е била оспорена с доводи за неспазена процедурата по чл. 193 от КТ – изискани обяснения само формално, без да са взети предвид от работодателя, съобразно разпоредбата на чл. 189 от КТ; за немотивираност на заповедта – липса на точна индивидуализация на нарушенията и кога са извършени, както и че не съответстват на дадената правна квалификация по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, евентуално, че е изтекъл срокът по чл. 194 от КТ; както и за липса на допуснато от ищцата противоправно и виновно поведение, съответно за несъответствие на тежестта на наложеното й дисциплинарно наказание с евентуално извършеното нарушение.

При тези факти от правна страна въззивният съд извел изводи, че процедурата по чл. 193 от КТ е била спазена – преди да наложи наказанието, работодателят е поискал от ищцата да даде писмени обяснения и да посочи доказателства за подробно изброените във всяко от писмото обстоятелства, съгласно съответния доклад за тях. Ищцата е дала писмени обяснения, които видно от съдържанието на оспорената заповед, са били взети предвид от работодателя, като наказанието е наложено на ищцата именно за обстоятелствата, за които работодателят е изискал обяснения от нея.

За основателен приел довода за изтекъл срок за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194, ал. 1 от КТ. Обсъдил установеното по делото, че нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарна отговорност на ищцата с процесната заповед са доведени до знанието на работодателя въз основа на извършени проверки доклад с вх. № АД-02 124/23.07.2024г. на М. В. П. – инспектор в отдел ”Продажби и фирмен контрол”, т. е. в случая наказанието „дисциплинарно уволнение“ е наложено при спазване на двумесечния преклузивен срок от откриването му съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ, но при изтекъл едногодишен срок от извършване на нарушенията. Съобразил, че съгласно текста на заповедта за уволнение, ищцата не е отчитала водомера на ресторант Бисер /със сезонен характер на водопотребление/ от 15.11.2022г., не е отчитала водомера на обект Културен дом /с постоянен характер на водопотребление/ от 17.10.2020г., а водомера на вила Калабрия се сочи, че за периода от 20.05.2022г. до 19.08.2022г. е извършен само един отчет. Доколкото съобразно посоченото от работодателя, нарушенията са извършени съответно през 2022г., 2020г. и 2022г., а е узнал за тях едва с доклада през 2024г., обосновал, че дисциплинарна отговорност от ищцата не може да се търси, предвид изтичане на максималния предвиден в закона едногодишен преклузивен срок. Така направил извод, че уволнителната заповед е незаконосъобразна само на това основание, тъй като пропускането на едногодишния срок от извършване на всяко от посочените нарушения погасява дисциплинарната отговорност на ищцата, независимо, че заповедта за уволнение в случая е издадена при спазване на двумесечния срок от откриване на нарушенията.

Независимо от изложеното приел, че уволнението е незаконно и на основание, че описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина – три дисциплинарни нарушения, установени съгласно доклад от 23.07.2024г. за липса на извършени отчети на три водоснабдени обекта, извършени съответно през 2022г., 2020г. и 2022г. не съставляват едновременно злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ. Изложил в тази връзка съображения, че работодателят не е ангажирал доказателства, които да установят, че бездействието на ищцата, изразяващо се в неотчитане на въпросните водомери е вследствие възползване от служебното й положение и, че това й поведение е злепоставило работодателя пред трети лица. Въз основа на данните по делото обосновал, че никое от вменените на ищцата нарушения самостоятелно или в съвкупност с останалите не може да се квалифицира като такова по чл. 190, т. 4, пр. първо от КТ. При преценката на „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“, съобразил установеното, че за обект „Бисер“, отчитане е извършено 16.11.2022г., а след това – на 21.08.2024г., т. е. не е налице соченото от работодателя пълно бездействие от страна на ищцата, считано от посочената в заповедта дата. За обекта на Културния дом изтъкнал, че последният реален отчет е извършен на 07.10.2020г., но съобразил установеното от показанията на св. Г. Д., че като ръководител на ищцата му е било известно, че обектът е в ремонт и затова не се е отчитал. Относно централният водомер на вила „Калабрия“ подчертал, че отчетите са извършвани ежемесечно служебно поради повреда за периода 17.12.2021г. до 19.01.2024г., като след това до 17.01.2025г. са извършвани ежемесечно с дистанционно отчитане. По отношение на двата подотчетни водомера на същия адрес – по партидата на „Ес Ей Г. Б. ООД, считано от 11.12.2019г. до 19.05.2022г. отбелязал, че същият е отчитан ежемесечно с реален отчет, а за периода от 20.05.2022г. до 19.08.2022г. поради повреда водомера е отчитан със служебни показания, а след това реално за периода от 20.08.2022г. до 19.03.2025г., а този по партидата на „Марткал“ ООД за периода от 11.12.2019г. до 19.03.2025г. е отчитан ежемесечно, като за част от периода с реални отчети, а за останалата част с дистанционно отчитане. Така установените по делото обстоятелства и при отчитане поведението на ищцата, установено по делото във връзка с вменените й нарушения, извел решаващ извод, че допуснатите нарушения на трудовата дисциплина не обосновават извод за тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, т. 7 от КТ. Отбелязал, че причините за липсата на отчет в описаните обекти са били обективни и не се дължат на виновно поведение на ищцата. В тази връзка дали ищцата е имала или не задължение да уведомява работодателя си, чрез прекият си началник устно или писмено за констатирана от нея изтекла метрологична годност или повреда на водомерите в подотчетните й обекти посочил, че няма правно значение, доколкото вменените й нарушения в процесната заповед касаят липса на отчет, а не неуведомяване на работодателя за обстоятелството дали има повреден водомер, респ. дали същият е с изтекла метрологична годност. Съобразил, че от съществено значение за окачествяването на посочените нарушения като тежки по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ освен обстоятелствата, при които е допуснато твърдяното нарушение, е и „дисциплинарното минало“ на ищцата, а в случая по делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства ищцата да е допускала други дисциплинарни нарушения вкл. и в тази връзка, за които да са й налагани други дисциплинарни наказания. Приел, че дори и да се приеме, че ищцата е допуснала виновно кое да е от посочените нарушения на трудовата дисциплина, то това не би основало санкционирането й чрез налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Приел за основателен поради това и довода за несъразмерност на наложеното наказание с тежестта на евентуално допуснатите от ищцата нарушения. Извел краен извод за незаконосъобразност на заповедта и за основателност на главния конститутивен иск, както и на обусловените искове, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Касаторът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Б. обосновава наличие на специална предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност. В изложението очевидната неправилност на въззивното решение е обоснована с доводи, че в заповедта работодателят не е посочил, че нарушенията са извършени през 2020г. и 2022г., а ясно са посочени датите, от които М. К. е започнала да извършва нарушения системно: първият обект не е бил отчитан от 15.11.2022г.; вторият – от 07.10.2020г., а за обектите В. К. в периода 08.11.2021г. – 31.05.2024г., като едногодишният срок, в който може да бъде наложено дисциплинарно наказание не е изтекъл.

За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в описаните хипотези, съдът съобрази следното:

Доводът за очевидна неправилност на въззивното решение е отнесен от касатора към извода на въззивната инстанция за неспазен срок за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194, ал. 1 от КТ, като основание за незаконност на дисциплинарното уволнение. Този извод обаче не е единствен и решаващ крайното произнасяне на окръжния съд. За да уважи конститутивния иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, освен извод за неспазен срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 от КТ, въззивният съд е формирал решаваща правна воля за основателност на доводите в исковата молба за липса на допуснато от ищцата противоправно и виновно поведение, осъществяващо фактическия състав на визираните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина /тежки нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя/, обусловили налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Наред с тези изводи, решаващият съд изложил съображения, че дори и да се приеме, че служителят е допуснал нарушения на трудовата дисциплина изразяващи се в неотчитане на водопотреблението в един от обектите, то е основателно оспорването за несъобразяване на критериите за определяне на наказанието по чл. 189 от КТ и за несъответствие на тежестта на евентуално допуснатото нарушение с наложеното на служителя дисциплинарно наказание. Тези са решаващите изводи на въззивния съд, обусловили изхода на делото, поради което разрешаването на въпроса дали изводът за неспазен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ е очевидно неправилен или не е, не би променил резултата по делото.

В тази част въззивното решение не е и очевидно неправилно, доколкото същата не е видима от мотивите на акта. Не се установява грубо вътрешно противоречие на изводите на съда с правилата на формалната логика, не е приложена несъществуваща правна норма, нито е приложена правна норма противно на нейния действителен смисъл. А несъгласието с решението на съда, при липса на основание да се прецени дали не е постановено в нарушение на материалния или процесуалния закон, не може да обуслови очевидна неправилност на въззивното решение.

По въпроса за приложението на чл. 189 от КТ е установена последователна практика на ВКС, в която е дадено разрешение, че при преценката за съразмерност на наложеното наказание с допуснатото дисциплинарно нарушение следва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в т. ч. тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; отражението върху работата в предприятието на работодателя; настъпили ли са вредни последици – последици не само икономически, но и върху микроклимата в съответното звено на работа; поведението на работника и отношението му към допуснатото нарушение, дисциплинарното му минало, както и доколко с действията си е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение. Преценката на тези критерии е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени. В този смисъл са решение № 408/26.06.2024г. по гр. д. № 2360/2023г. на ВКС, III ГО; решение № 60166/06.07.2021г. по гр. д. № 2405/2020г., IV ГО; решение № 156/03.07.2018г. по гр. д. № 4920/2017г., IV ГО; решение № 50027/11.09.2023г. по гр. д. № 856/2022г., IV ГО и много други.

В случая видно от съдържанието на мотивите на обжалваното решение, въззивният съд не се отклонил от разрешението дадено в изложения смисъл в практиката на ВКС, а е постановил акта си в съответствие с нея. За две от нарушенията, предмет на заповедта за налагане на дисциплинарно наказания приел, че допуснати от служителя нарушения на трудовата дисциплина не са доказани /водомерите в обектите са били отчитани реално и дистанционно/, а за третото е извършил самостоятелна преценка на критериите тежест на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и съобразил поведението на работника или служителя, при което е преценил, че допуснатото от ищцата нарушение не осъществява фактическите състави на нарушенията по чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 от КТ; отчел е чистото дисциплинарно минало на ищцата, както и цялостното поведение на служителя. Т.е. съдът е извършил самостоятелна преценка на критериите тежест на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и съобразил поведението на работника или служителя. Така въззивният съд не се отклонил от разрешението дадено в изложения смисъл в практиката на ВКС, а е постановил акта си в съответствие с нея.

Ето защо по касационната жалба не е налице специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, на който касаторът се позовава, съответно липсва приложно поле на касационното обжалване.

В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, с оглед отправеното искане и доказателствата по делото, ответникът по касационната жалба има право на разноски. Доказаният размер на разноските под формата на платено възнаграждение за адвокат възлиза на сумата от 1500 евро. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 735/30.09.2025г. постановено по в. гр. д. № 1184/2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати на М. М. К. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1500 евро, представляваща разноски за касационна инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.