ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5230

гр. София, 14.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 4221 от 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. Д. С., срещу определение № 3482 от 02.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1542/2025 г. по описа на IV г. о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 8758 от 31.03.2025 г. на П. Д. С. срещу разпореждане № 963 от 26.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 3023/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.

С частната жалба се излагат съображения за нищожност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането е за неговата отмяна.

Ответната страна „Т. С.“ ЕАД, чрез юрк. А. К., в предоставения срок за отговор взема становище за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

В обжалваното определение предходният състав на ВКС е посочил, че производството е образувано по частна жалба на П. Д. С. срещу разпореждане № 963 от 26.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 3023/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без движение предходна частна жалба на П. Д. С., като му е указано да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв., дължима на основание чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в който да бъде вписано основанието за плащане – посочване на обжалвания съдебен акт и номера на делото, по който е постановен.

За да прецени частната жалба като недопустима, предишният състав е изложил съображения, че само една част от определенията, които съдът постановява подлежат на самостоятелно обжалване. Съобразил е разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, съгласно която на обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшния ход на делото и определенията, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба. Обосновал е решаващ извод, че обжалваното разпореждане не е от подлежащите на обжалване преграждащи определения, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК (посочвайки, че такова би било разпореждането за връщане на частната жалба), нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона – чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно приетото в мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното, предходният състав на ВКС е преценил, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Обжалваното определение е валидно и правилно. Съображенията за това са следните:

Съдебният акт е нищожен, когато е постановен от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато същият не е изразен в писмена форма или е неподписан, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Обжалваното определение не страда от такъв порок. Следва да се посочи, че при извършената служебна проверка, не се налага извод за нищожност на обжалвания акт поради постановяването му от незаконен състав, каквито оплаквания жалбоподателят навежда. На първо място съгласно трайно установеното в практиката разбиране, постановяването на акта от съдебен състав, спрямо който е имало основание за отвод, не обуславя нищожност на съдебния акт. Подобен акт би бил постановен в нарушение на процесуалните правила и би бил неправилен (но не и нищожен) съдебен акт, само, ако поради предубедеността на съдебния състав, е постановен и крайният незаконен резултат, а настоящият случай не е такъв.

На следващо място, изложените в частната жалба доводи, че определението е постановено от незаконен съдебен състав, са обусловени от разбирането на жалбоподателя, че и тримата съдии от съдебния състав на касационния съд е следвало да бъдат определени на принципа на случайния подбор. Съгласно нормативната уредба, регламентираща реда за разпределение на постъпващите в съдилищата дела между съдиите от съответния съд, на принципа на случайния подбор се определя само съдията докладчик. Така според чл. 35, ал. 4 от Правилника за администрацията в съдилищата книжата, по които се образуват дела, се предават най-късно на следващия ден от постъпването им на административния ръководител на съда или на определени от него съдии, които образуват делото, ако са налице процесуалните изисквания, като определят вида му и съдията докладчик на принципа на случайния подбор, използвайки програмата за случайно разпределение на делата. Горното следва и от чл. 20 от Правила за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във върховния касационен съд, утвърдени със заповед № 645/19.07.2022 г. на председателя на ВКС -съдия Г. З., които са публично оповестени на официалната интернет страница на ВКС. Според последните с електронно разпределение се определя съдия докладчик. Останалите двама съдии в тричленния състав са членовете на постоянния съдебен състав, в който заседава съдията докладчик. При постоянни състави с повече от трима членове, докладчикът заседава с останалите членове съгласно изрично разпореждане на ръководителя на колегията или по график. В случая видно от приложения към делото протокол за случайно разпределение, при спазване на горните правила е определен съдията докладчик, а членове на съдебния състав са съдиите от постоянния състав на последния. Постоянните състави също са публично оповестени на официалната страница на съда. Предвид изложеното доводите на жалбоподателя за незаконен съдебен състав са необосновани.

В допълнение следва да се отбележи също, че нарушенията при разпределяне на делото нямат за последица нищожност или неправилност на решението, а могат да обосноват дисциплинарна отговорност.

Необоснован е и доводът на жалбоподателя, че съдебният акт е нищожен, защото не е подписан. Видно от данните по делото постановеният съдебен акт е надлежно подписан както в ЕИСС, така и на хартиен носител, намиращ се в кориците на делото, от всички членове на съдебния състав.

Обжалваното определение е и правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), както и изрично посочените в закона определения (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). На основание чл. 279 ГПК, разпоредбите на чл. 274 – чл. 278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда.

В настоящия случай разпореждането на апелативния съд за оставяне без движение на частната жалба, с указания до страната за внасяне на дължимата държавна такса, е такова по движение на делото и не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в кръга на актовете по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. То не е преграждащо по-нататъшното развитие на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито пък попада в изрично посочените в закона случаи по смисъла на разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Предвид изложеното, изводът на предходния състав, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, доколкото е насочена против съдебен акт, който не подлежи на обжалване, е правилен и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3482 от 02.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1542/2025 г. по описа на IV г. о. на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: