РЕШЕНИЕ
№ 498
гр. София, 17.11.2025 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА
ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Вероника Трифонова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 499 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на гражданският ищец – Държавен фонд „Земеделие“, представляван от изпълнителния директор И. И., чрез гл. юрисконсулт С. Г., против въззивно решение № 66/17.02.2025 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 1497/2024 г. в гражданско-отхвърлителната му част.
В тази част Софийският апелативен съд е изменил присъда № 151/30.09.2024 г. по НОХД № 3921/2024 г. на Софийски градски съд и е отхвърлил като неоснователен предявения от Държавен фонд „Земеделие“ граждански иск за сумата от 463 676, 21 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди. Първоинстанционната присъда е отменена и в частите относно осъждането на подсъдимия да заплати на гражданския ищец законна лихва по уважения граждански иск, считано от датата на увреждането – 13.12.2017 г., както и да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за гражданския иск.
В касационната жалба са изтъкнати доводи за нарушение на процесуалния и материален закон. Твърди се, че възражението за изтекла погасителна давност по претенцията за обезвреда е направено едва пред въззивната инстанция. Сочи се, че гражданският иск е отхвърлен след неправилна преценка относно началния момент, от който тече давността. Развита е тезата, че като начален момент за течение на погасителната давност за вземането от деликт следва да се приеме датата 23.07.2024 г. – моментът, в който ощетеното юридическо лице е получило съобщението по реда...