ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2257

гр. София, 29.04. 2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 592 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Е. С. А., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Х. Х. срещу решение № 271/05.12.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 624/2025 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 696/04.08.2025 г. по гр. дело № 53/2025 г. на Добричкия районен съд и са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу Професионалната гимназия по ветеринарна медицина (ПГВМ) „Проф. д-р Г. П. , обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно уволнението на касатора-ищец, като извършено със заповед № ЗП-411/23.12.2024 г. на директора на ответното училище за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 02.01.2025 г., и за отмяна на същата заповед; за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „животновъд“ при ответната гимназия; и за осъждане на последната да заплати на ищеца сумата 7 740 лв., претендирана като обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението в рамките на шестмесечен срок от датата на уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2025 г. до окончателното й изплащане; в тежест на касатора са възложени разноските по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Насрещната страна – ответната ПГВМ „Проф. д-р Г. П.“, в отговора на касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник адв. Я. Я. излага съображения за неоснователност на жалбата и на предявените искове на касатора; поддържа и доводи, че не са налице наведените от последния основания за допускане на касационното обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора А., също чрез адв. Х., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните въпроси: 1) съгласно кой закон трябва да се решават споровете между страните в този казус; 2) налице ли са условията и предпоставките ответникът по делото да иска и да черпи дивиденти от своето виновно поведение, и това да се кредитира от съда като законосъобразно; 3) налице ли е привидно (симулативно) заобикаляне на закона, за да се избегне правната норма; 4) налице ли е заобикаляне на закона и налице ли е опрочаване на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение (ТПО), след като работодателят не депозира заповед за прекратяване на трудовия договор (ТД) в срок и не уведомява трети страни и държавни органи; 5) може ли да се приеме, че е била налице заповед за прекратяване на ТПО, след като няма депозиран екземпляр пред държавен орган; 6) защо съдът не спази служебното начало и не даде напътствия и насоки на ищеца как да докаже своето право; 7) защо съдът счита, че е налице отказ за връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение още на 20.12.2024 г.; 8) защо съдът не спомогна и не даде указания на ищеца как да докаже, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед от 20.12.2024 г.; 9) при какви условия се приема, че ответникът е манифестирал пред държавен орган и НОИ, че е налице прекратяване на трудовото правоотношение със своя служител; 10) може ли да се счита за прекратен трудов договор при условията на „отказ“ да бъде получен, при наличието на свидетели, които твърдят, че въобще не знаят за какво иде реч и какви документи са връчени на служителя; и 11) защо ако работодателят счита трудовия договор за прекратен със заповед от 20.12.2024 г., не сезира НОИ и държавните органи, и защо издава нова заповед на следваща дата, защо е започнал или е продължил нова процедура за прекратяване на ТПО.

Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1 от ГПК) и допълнителни (т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение; не са такива и правните доводи на касатора по съществото на спора. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт. ВКС, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби в производството по чл. 288 от ГПК, се произнася дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и дали е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

В случая, формулираните в изложението на жалбоподателя въпроси не удовлетворяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване съобразно горните разяснения, като съображенията за това са следните:

Въпроси №№ 6 и 8 (защо съдът не спази служебното начало и не даде напътствия и насоки на ищеца как да докаже своето право; и защо съдът не спомогна и не даде указания на ищеца как да докаже, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед от 20.12.2024 г.) изискват касационната инстанция да даде отговор дали въззивният съд е допуснал процесуални нарушения при събирането на доказателствата по делото, т. е. съставляват формулирани във въпросителна форма касационни оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 от ГПК, като наред с това не кореспондират с оплакванията в самата касационна жалба, в която са изложени само такива за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението, но не и за нарушение на съдопроизводствените правила. Въпроси №№ 1, 2 и 11 (съгласно кой закон трябва да се решават споровете между страните в този казус; налице ли са условията и предпоставките ответникът по делото да иска и да черпи дивиденти от своето виновно поведение, и това да се кредитира от съда като законосъобразно; защо ако работодателят счита трудовия договор за прекратен със заповед от 20.12.2024 г., не сезира НОИ и държавните органи, и защо издава нова заповед на следваща дата, защо е започнал или е продължил нова процедура за прекратяване на ТПО) са такива по съществото на материалноправния спор по делото; това се отнася и за въпрос № 7 (защо съдът счита, че е налице отказ за връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение още на 20.12.2024 г.), който изисква и даване на становище от касационната инстанция по фактическите констатации на въззивния съд относно конкретен правно-релевантен факт по делото. Така поставените от жалбоподателя въпроси относно преценката на конкретни обстоятелства и произтичащи от тях конкретни правни изводи по съществото на материалноправния спор, относно приложимия по него закон и относно конкретни процесуални нарушения на въззивната инстанция, не могат да бъдат обсъждани в селективната фаза по чл. 288 от ГПК на касационното производство – като основания за допускане на касационното обжалване, а биха подлежали на разглеждане от касационната инстанция по реда на чл. 290 от ГПК – с касационното решение, но едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК.

Въпроси №№ 4, 5 и 9 (налице ли е заобикаляне на закона и налице ли е опрочаване на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, след като работодателят не депозира заповед за прекратяване на трудовия договор в срок и не уведомява трети страни и държавни органи; може ли да се приеме, че е била налице заповед за прекратяване на ТПО, след като няма депозиран екземпляр пред държавен орган; и при какви условия се приема, че ответникът е манифестирал пред държавен орган и НОИ, че е налице прекратяване на трудовото правоотношение със своя служител) са материалноправни въпроси, формулирани с достатъчна степен на абстрактност, но не са обуславящи правните изводи на въззивния съд, тъй като по никакъв начин такива въпроси не са обсъждани в мотивите към обжалваното решение. Въпросите са и без значение за изхода на материалноправния спор по делото, тъй като законът не свързва прекратяването на трудовото правоотношение с уведомяване на държавен орган или с представяне пред такъв на заповедта за дисциплинарно уволнение (каквато е постановката на тези въпроси), а с връчването на заповедта на уволнения работник или служител (чл. 195, ал. 3 и чл. 335, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ), както е приел и въззивният съд в решението си.

Първата част от въпрос № 10 (може ли да се счита за прекратен трудов договор при условията на „отказ“ да бъде получен…) е неясно формулирана от правно-логическа гледна точка, но касаторът очевидно има предвид връчването при отказ за получаването й на заповедта за дисциплинарно уволнение, а не на трудовия договор, какъвто е буквалният прочит на тази част въпроса. Но и така уточнен, въпросът не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като втората му част (…при наличието на свидетели, които твърдят, че въобще не знаят за какво иде реч и какви документи са връчени на служителя) също по никакъв начин не кореспондира с приетото за установено от въззивния съд при обсъждането на свидетелските показания по делото, а изхожда единствено от становището на жалбоподателя за съдържанието на тези гласни доказателства. Както стана ясно от изложеното по-горе, несъгласието на касатора с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, дори когато то е формулирано като въпрос, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване.

Формулировката на въпрос № 3 (налице ли е привидно (симулативно) заобикаляне на закона, за да се избегне правната норма) е абсолютно неясна и въпросът не може да бъде уточнен, поради което и той не удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно посочените по-горе указания и разяснения, дадени с ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Отделно от горното, в изложението на касатора само е възпроизведен текстът на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, без да са изложени каквито и да било съображения, формулираните от него въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението се поддържа още, че въззивният съд се произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, с което се сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка се сочи и цитира решение № 403/23.01.2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, в което е възприета трайно установената практика на ВКС относно правомощието на въззивния съд да осъществява решаваща (а не контролираща) правораздавателна дейност, при което е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, както и да направи собствени правни изводи, включително по възраженита и доводите на страните. Тази практика на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2, във вр. с чл. 269, изр. 2 от ГПК е напълно неотносима към формулираните в изложението въпроси на касатора, а и самият той не сочи никаква връзка между тях и цитираното от него решение на ВКС. Това отсъствие на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, само по себе си също е достатъчно касационното обжалване да не се допуска, дори и поставените от касатора въпроси да удовлетворяваха общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК – т. 2 и т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 271/05.12.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 624/2025 г. на Добричкия окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: