РЕШЕНИЕ
№ 117
[населено място], 29.04.2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г. ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
при участието на секретаря П. П. като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1547 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Амброзия 2015“ЕООД против решение № 220/28.02.2025 г. по в. гр. д. № 187/2025 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4581/19.11.2024 г. по гр. д. № 18998/2022 г. на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлен искът на касатора срещу К. Г. К. за осъждане на ответника да заплати на дружеството сумата от 19 124,57 лв., представляваща стойността на незаплатени СМР по договор за строителство от 27.02.2022 г. на обект: „Реконструкция на дървен гредоред и покрив на къща в УПИ VI-707 в кв. 74 по ПУП на [населено място], област Пловдив“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 29.12.2022 г. до окончателното изплащане.
В касационна жалба се излагат съображения за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Касаторът счита, че необосновано и в нарушение на материалния закон окръжният съд е направил извод, че възнаграждението се претендира за СМР, които не попадат в предмета на процесния договор и то не се дължи на това основание. При тълкуване на съответните договорни клаузи въззивният съд не е съобразил всички визирани в чл. 20 ЗЗД критерии. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на предявения иск с присъждане на разноските по спора.
Ответникът по касацията К. Г. К. е подал писмен отговор, в който оспорва основателността на касационната жалба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа доводите в отговора за обсъждане от въззивния съд на всички релевантни по чл. 20 ЗЗД критерии относно тълкуване волята на договарящите страни и правилно установяване на съдържанието й, като за обема на възложеното се е позовал и на приложение № 1 към договора. Счита, че съдът в съвкупност е обсъдил събраните по делото доказателства, за да направи извод, че претендираното възнаграждение е за СМР, които не попадат в предмета на договора. Иска присъждане на разноски за касационна инстанция.
С определение № 2977/23.10.2025 г. по т. д. № 1547/2025 г. на ВКС, I т.o. e допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: При спор между страните относно съдържанието на договорните клаузи, длъжен ли е съдът да извърши тълкуване на договора съобразно критериите по чл. 20 ЗЗД, съобразно които да изведе действителната им воля? за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, IVг. о., решение № 453/03.11.2011 г. по гр. д. № 634/2010 г. на ВКС, IVг. о., решение № 133/15.03.2021 г. по гр. д. № 3595/2019 г. на ВКС, III г. о. и мн. други.
С оглед становищата на страните и по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът е по иск на „Амброзия 2015“ЕООД срещу К. Г. К. за заплащане на сумата от 19 124,57 лв., представляваща стойността на извършени и незаплатени СМР по договор за строителство от 27.02.2022 г. на обект: „Реконструкция на дървен гредоред и покрив на къща в УПИ VI-707 в кв. 74 по ПУП на [населено място], област Пловдив“. Приел е за безспорно установено между страните сключването на договора за строителство, имащ правните характеристики на договор за изработка съгласно чл. 258 от ЗЗД. Обсъдил е заключението на съдебно-техническата експертиза, според което претендираните от строителя видове и количества СМР, описани в Акт № 2/13.06.2022 г. и Акт № 3/24.06.2022 г., са били изпълнени на обекта, технологично са необходими за цялостно и качествено изпълнение на обекта и са годни за ползване. Отчел е факта, че извършените на обекта СМР, като количество, са били повече от посочените в Приложение № 1 към договора за строителство. Съдът с оглед възраженията във въззивната жалба е счел, че спорът се концентрира в тълкуването на клаузите на сключения между страните договор във връзка с възложената работа и уговорената цена в контекста на въпроса дали извършената работа съгласно актове образец 19 № 2 и № 3 е част от съдържанието на договора или излиза извън неговия предмет. Посочил е, че предметът на процесния договор е бил ясно посочен в чл. 1, ал. 1 от същия, а именно: реконструкция на дървен гредоред и покрив на къща. По отношение на общата цена за договорените СМР е намерил, че договорът препраща към Приложение № 1, представляващо неразделна част от същия, в което е било уговорено, че доказването на количествата ще се извършва с акт образец 19. Констатирал е, че изрично в договора е посочено, че така определената цена е за цялостното извършване на договорените СМР и включва материали, труд, механизация, печалба и други. По отношение на извършването на допълнителни работи, които не са предвидени в техническата документация или произтичат от последващи изменения в нея, е било упоменато, че те се договорят и заплащат допълнително, за което се подписва анекс към договора. ПОС е разгледал Приложение № 1 към договора и е установил, че същото включва описание на конкретни видове и количества работи, единичната им цена, както и общата цена с включен ДДС– например: направа на нов дървен гредоред – 60 кв. м., единична цена 75 лева, общо 4 500 лева; монтаж на плоскости от водоустойчиво ОSB – 40 кв. м., единична цена 44,25 лева, общо 1 770 лева и други. Позовавайки се на правилото на чл. 20 от ЗЗД за тълкуване на договорите съдът е намерил, че предмет на процесния договор са единствено посочените в Приложение № 1 към договора видове и количества СМР, а общата цена от 24 733,44 лв. е крайната дължима от възложителя цена по договора. Извод за това е направен от съда на база: описани в Приложение № 1 подробно както видовете ремонтни дейности, така и конкретните количества, които са остойностени с единична и обща цена; клаузата на чл. 10, ал. 4 от договора, предвиждаща последващо писмено договаряне на извършването на допълнителни работи, каквото не се доказва в процеса; в противоречие с клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора техническа документация за извършване на ремонта не е била съставена, в каквато насока според съда са както гласните доказателства по делото, така и заключението на съдебно-техническата експертиза и позициите на страните /не твърдят такава да е съществувала/. Изложил е съображения, че в договора липсва уговорка, че посочените в Приложение № 1 количества са прогнозни, а не крайни, тъй като цената на договорените СМР изрично е била определена като „обща цена за договорените СМР“ в чл. 10, ал. 1 от договора. Не се касае до посочване само на видовете СМР и на единичната им цена, като количеството им да се установява допълнително. Обстоятелството, че в договора е предвидено доказване на количествата с актове образец 19, според съда не следва да се тълкува в смисъл, че крайната цена се определя според актуваните от изпълнителя количества, а единствено като форма за доказване пред възложителя на реалното изпълнение на предварително уговорените количества с оглед приемането на извършената работа. Посочил е, че касАторът претендира заплащане на видове работи, които изобщо не са предвидени в Приложение № 1, т. е. не става въпрос само за по-високи от прогнозните количества работи, а за качествено нови такива, които не са били предмет да договаряне между страните. Като краен извод съдът е приел, че възложената от ответника работа се изчерпва с посочените видове и количества СМР в Приложение № 1 към договора, а уговорената цена от 24733,44 лв. е крайната дължима от него цена по договора. Всеки друг вид работа или по-голямо количество от уговорената работа, следва да е предмет на последваща писмена уговорка между страните. Уточнил е, че по делото липсват твърдения и доказателства между страните да са постигнати последващи писмени уговорки във връзка с договора, с оглед на което е намерил, че извършените от изпълнителя СМР, които не са описани в Приложение № 1 към договора, не са предмет на процесния договор за строителство и тяхното заплащане не се дължи на претендираното от ищеца правно основание. Също така е посочил, че липсват доказателства за приемане на допълнително извършената съгласно Акт обр. 19 № 2/13.06.2022 г. и Акт обр. 19 № 3/24.06.2022 г. работа, като в тази насока са и възраженията на ответника за некачествено изпълнение, които са били предявени пред изпълнителя още преди образуване на делото.
По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
В цитираната съдебна практика на ВКС е посочено, че при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. С оглед конкретиката на отделния казус, съдът тълкува договора, изследвайки доколко буквалния смисъл на текста изразява действителната обща воля на страните; как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното и място в договора и общия му смисъл; може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора. При изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договора; поведението на страните преди и след сключването му – характера на преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.
Настоящият състав на ВКС споделя дадения отговор в практиката на ВКС по поставения правен въпрос.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС и на дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на решението на ОС - Пловдив.
За да се извърши преценка относно обема и вида на възложените работи, следва да се съобрази предметът на процесния договор – необходими строително-монтажни работи за „реконструкция на дървен гредоред и покрив на къща в процесния недвижим имот“ /чл. 1, ал. 1 и 2 от договора/ с препращане по отношение на СМР, предвидени в утвърдена техническа документация и в Приложение № 1, което е неразделна част от договора. Въззивният съд в недостатъчна степен е отчел свързаността на горните клаузи с останалите такива по договора. Така в чл. 1, ал. 3 изрично е регламентирано процесното задължение на възложителя да заплати на изпълнителя извършената работа и вложените материали по цени, при условия и в срокове, уговорени в договора. Съответна на това е уговорката по чл. 10, ал. 2 дължимата цена да е за цялостно извършване на договорените СМР. Следователно по волята на страните като релевантна е изведена връзката – необходими за цялостното изпълнение на описания по-горе предмет на договора за изработка работи, които следва да се заплатят по цени, посочени в подробната разбивка в Приложение № 1. Следва да се отбележи, че клаузата по чл. 10, ал. 1 от договора не посочва изрично, че крайната и окончателна цена е тази отразена като обща в Приложение № 1. Волята на страните е общата цена, дължима от възложителя, да се изчисли по начина, указан в Приложение № 1, т. е. според отразените в него единични цени за отделните видове работи. Ето защо и за конкретните количества извършени СМР е предвидено да се доказват между страните чрез А. О. 19. ПОС не е отчел, че съгласно чл. 10, ал. 4 от договора допълнителни работи са само тези, които не са предвидени в техническата документация, т. е. стоят извън необходимите за цялостното изпълнение на възложения предмет. От значение за разграничаване на основен предмет на договора за строителство и допълнителни на уговорените СМР е и приетото в практиката на ВКС разрешение, че е възможно при изпълнение на договора за строителство извършване на непредвидени при сключване на договора строителни работи, които са технологично необходими - поява на непредвидени при сключването на договора обстоятелства, преодоляването на които е технологично наложително за изпълнението на последващите строителни работи. Така в решение № 154/30.09.2013г. по т. д. № 1263/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е прието, че когато допълнително извършените работи от изпълнителя са били необходимо условие за функционалното единство на обекта и въвеждането му в експлоатация, те не се явяват допълнителни по смисъла на договора и за тях не е необходима писмената форма, предвидена при необходимост от изменения, които могат да се отнасят до срок, цени и др. Друга причина за изменение на количеството СМР може да бъде грешно изчисляване на количествата работи, необходими за завършване на възложената работа. Следва да се приеме, че в горепосочените случаи изпълнението на допълнителните СМР или увеличения обем работи и заплащането на съответното възнаграждение се дължат на основание сключения между страните договор за СМР.
Не е съобразено от въззивната инстанция и поведението на страните при сключване на договора и след това в процеса на неговото изпълнение. Видно от заключението на СТЕ по делото не е приложена техническа документация, като и двете страни съобщават, че такава не е била изготвена. Съответно единствено подписано е Приложение №1, което се възприема и от вещото лице, като включващо прогнозни видове и количества работи. Изрично в отговора си по т. 2 от заключението вещото лице Х. констатира, че СМР по актове обр. 19, № 1, 2 и 3 /всички претендирани от ищеца като изпълнени от него по договора/ са технологично необходими за цялостното и качествено изпълнение на обекта с предмет договор за стрителство „Реконструкция на дървен гредоред и покрив на къща“. Неосчетоводяването от страна на касатора на оспорените от възложителя СМР по актове №2 и 3 не може да се тълкува в поддържания от ответника по касационното производство смисъл – работите по тях не са били включени в договора и не са били извършени. От една страна фактически наличността им на обекта се установява от заключението на СТЕ, а от друга страна – вещото лице по ССЕ разяснява, че в сложилата се практика по договорите за строителство предварителната сметка никога не е точна и възникват обстоятелства в посока намаляване или увеличаване на разходите, поради което във връзка с осчетоводяването на приходите и разходите от строителя се прави преценка за вероятността от икономическа изгода от договора на съответния етап от изпълнението му. Последното е в съответствие с дадените обяснения по реда на чл. 176 ГПК от управителя на дружеството-касатор, че осчетоводяването е било извършвано при одобрение от страна на възложителя на актуваните дейности, като актове № 2 и 3 не са били одобрени, поради което и не са съставяни фактури за вземанията по тях. Следователно в случая предприемането или не на действия във връзка с воденото от строителя счетоводство не е индиция за съдържанието на волята на страните при сключване на договора.
Предвид изложеното неравилен се явява изводът на въззивния съд, че претендираните с исковата молба работи, отразени в съставените от строителя А. О. 19, № 2 и 3 са извън предмета на договора и за тях не се дължи възнаграждение на договорно основание.
Конкретно изпълнените като видове и обеми работи /актувани като видове от изпълнителя/ са установени от в. л. Х. и отразени в таблица № 3. Съобразно уточнението в съдебно заседание във връзка с изслушването на експерта, следва за СМР, които са били обективно необходими за цялостното изпълнение на възложения предмет, но като видове работа не са посочени в Приложение № 1, да се приеме, че същите възлизат на 3073,50 лв. с ДДС /по средни пазарни цени/. В резултат на което общата цена за всички констатирани като изпълнени на място СМР е в размер на 42 217,07 лв. с ДДС /т.I от заключението на СТЕ/. Не се спори, че стойността на включените в А. О. 19, №1 работи – 23 472 лв. е платена на строителя от възложителя. Разликата от 18 745,07 лв. /равностойни на 9 584,20 евро/ се дължи на изпълнителя при наличие на предпоставките по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В случая въззивният съд без да изследва доказателствата във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за некачествено изпълнение е приел, че самото оспорване в този смисъл е основание да се откаже плащане. Не е съобразил свидетелските показания и обясненията по чл. 179 ГПК на ответника, че той има достъп до къщата като неин собственик, макар и да не я ползва според предназначението й, поради субективното си възприятие за сериозни дефекти в сторителството, които застрашават живота на обитателите. Не е разгледал оплакването във въззивната жалба, че обектът „дървен гредоред и покрив“ според заключението на СТЕ е завършен и годен да функционира по предназначението си и че свидетелските показания установяват, че възложителят е възприел цялостното изпълнение на работата. Видно от изложеното в отговора на исковата молба възложителят поддържа в процеса становище за некачествено изпълнение на възложената работа до степен компроментиране здравината на конструкцията на цялата сграда, като при земетръс има опасност покривната конструкция и оттам цялата сграда да се срутят. Същото възражение следва да се квафицира по чл. 265, ал. 2 ЗЗД. С оглед събраните доказателствата по делото – заключение на СТЕ и обяснения на вещото лице в съдебно заседание на база професионална оценка на обследвания обект /поради което и същите се кредитират съпоставени с показанията на разпитания свидетел К. – съпруга на ответника по иска/, категорично се установява, че като система изпълнената конструкция би понесла товари като вятър и други сеизмични сили, няма напуквания, няма размествания на пластове, няма размествания на елементите. Изработеното е годно да бъде ползвано. Поради което съдът намира, че не се установява цялостно компроментиране на изпълнените на място СМР. От доказателствата не се констатира и частични недостатъци в качеството на изпълнените възложени работи.
С оглед на така установеното от доказателствата по делото в полза на ищеца е възникнало право да получи възнаграждение за претендираните с исковата молба и изпълнени от него СМР по процесния договор в размер на 9 584,20 евро. Налага се частична отмяна на решението на ПОС и ПРС постановяване на друго за уважаване на иска за сумата от 9 584,20 евро /равностойни на 18 745,07 лв./, като в частта за отхвърляне на иска за разликата над 18 745,07 лв. до 19 124, 57 лв. въззивното решение следва да се остави в сила. Следва да се отменят решенията на ПОС и ПРС в частта на разноските, като съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция се дължат следните разноски: Съобразно уважената част от иска, респ. въззивната жалба и касационната жалба в полза на „Амброзия 2015“ЕООД се дължат разноски – 1 125,09 евро / равностойни на 2200,50 лв./ за първа инстанция; 792,83 евро /равностойни на 1550,65 лв. / за въззивна инстанция и 1314,08 евро за касационна инстанция или 3 232 евро общо. В полза на К. Г. К. съобразно отхвърлената част от иска, респ. от въззивната и касационната жалба следва да се присъдят разноски, Както следва: за първа инстанция – 26,04 евро / равностойни на 50,93 лв./, за въззивна инстанция – 21,47 евро /равностойни на 21,47 лв./ и за касационна инстанция – 22,28 евро / равностойни на 34,58 лв./ или общо 69,79 евро.
По изложените съображения, съставът на ВКС, Първо т. о.
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 220/28.02.2025 г. по в. гр. д. № 187/2025 г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него решение № 4581/19.11.2024 г. по гр. д. № 18998/2022 г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен искът на „Амброзия 2015“ЕООД срещу К. Г. К. за осъждане на ответника да заплати на дружеството сумата от 9 584,20 евро / равностойни на 18 745,07 лв./, представляваща стойността на незаплатени СМР по договор за строителство от 27.02.2022 г. на обект: „Реконструкция на дървен гредоред и покрив на къща в УПИ VI-707 в кв. 74 по ПУП на [населено място], област Пловдив“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 29.12.2022 г. до окончателното изплащане, както и в частта на разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Г. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на „Амброзия 2015“ЕООД сумата от 9 584,20 евро /равностойни на 18 745,07 лв./, представляваща стойността на незаплатени СМР по договор за строителство от 27.02.2022 г. на обект: „Реконструкция на дървен гредоред и покрив на къща в УПИ VI-707 в кв. 74 по ПУП на [населено място], област Пловдив“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 29.12.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 220/28.02.2025 г. по в. гр. д. № 187/2025 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е потвърденото решение № 4581/19.11.2024 г. по гр. д. № 18998/2022 г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен искът на „Амброзия 2015“ЕООД срещу К. Г. К. за осъждане на ответника да заплати на дружеството разликата над 9 584,20 евро / равностойни на 18 745,07 лв./ до 9 778,23 евро /равностойни на 19 124,57 лв./.
ОСЪЖДА К. Г. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на „Амброзия 2015“ЕООД сумата от 3 232 евро, представляваща сторените от дружеството разноски за всички инстанции, съобразно уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Амброзия 2015“ЕООД да заплати на К. Г. К. ЕГН [ЕГН] сумата от 69,79 евро, представляваща сторените от последния разноски съобразно отхвърлената част от иска за всички инстанции, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: