ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5319

гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2644 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България срещу въззивно решение № 425/11.04.2025 г. по възз. гр. д. № 540/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 155/13.01.2025 г. по гр. д. № 10935/2024 г. на Районен съд – Пловдив и прокуратурата е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Д. Х. М. сумата 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от водено срещу нея сл. д. № 365/2020 г. по описа на ОСлО при ОП – Пловдив за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, завършило с постановление за прекратяване, със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

Въззивното решение е влязло в сила в останалата си част, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до предявения размер на сумата 24 990 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на въззивното решение, като се сочи, че определеният размер на обезщетението е неоправдано завишен, респ., че според съдебната практика справедливият размер обезщетение е сумата 2 000 лв. В изложението си касаторът поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси за необходимостта от доказване на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и воденото наказателно производство и за приложението на принципа за справедливост по...