РЕШЕНИЕ
№ 713
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ИВО ДАЧЕВ
при секретаря И. П. като разгледа гр. дело № 522 по описа за 2025 година, докладвано от съдията Дачев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Жандармерия, специализирани операции и борба с тероризма – МВР“, чрез юрк. И. В., срещу решение № 5997 от 04.11.2024 г. по в. гр. д. № 1224/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 18013 от 03.11.2023 г. по гр. д. № 28196/2023 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от К. Е. С. против касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и уволнението й е признато за незаконно, ищцата е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност „Системен оператор (завеждащ регистратура)“ и й е присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода 03.05.2023 г. до 03.11.2023 г. в размер на 2790,70 лв., ведно със законната лихва.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост, претендира се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
Ответната страна К. Е. С. чрез процесуалния си представител адв. И. оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в депозирания отговор и в писмено становище.
И двете страни не изпращат представител в открито съдебно заседание.
С определение № 3647 от 11.07.2025 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: кой е органът, който е компетентен да трансформира длъжност, определена за заемане по трудово правоотношение, в такава за държавен служител и по служебно правоотношение в рамките на утвърдено щатно разписание.
По правния въпрос, обусловил касационното обжалване:
Според съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 383 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 504/2014 г. на ВКС, ІV г. о., която се споделя от настоящия състав, по силата на чл. 2, ал. 2 от Закона за държавния служител длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в Държавен вестник. В съответствие с тези разпоредби в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, в сила от 01.07.2012 г., е дадено легално определение на понятието „длъжност в администрацията“ – това е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Тълкуването на посочените разпоредби налага еднозначен извод, че единственият орган, оправомощен да определя длъжностите, които се заемат по служебно правоотношение, а и всички длъжности в администрацията, е Министерският съвет. На ръководителя на съответната държавна администрация е предоставено правомощието да определя конкретните длъжности, които ще се използват в нея, чрез утвърждаването от него на длъжностно разписание при спазване на Класификатора, разпоредбите на НПКДА и специфичните изисквания, определени с нормативен акт (чл. 11 НПКДА).
По същество на касационното производство:
С оглед отговора на поставения въпрос въззивното решение се явява неправилно, тъй като съдът не е провел разлика между определяне на длъжност по Клсификатора и трансформиране на длъжностно разписание и в резултат - необосновано е приел, че липсва надлежен акт за определяне на заеманата от ищцата длъжност в такава за заемането й от държавен служител, въпреки заповедта на министъра на вътрешните работи за утвърдения щат на ГД „ЖСОБТ“ – МВР.
В случая не се налага повтаряне на извършени или извършването на нови съдопроизводствени действия, ето защо спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция.
По силата на трудов договор от 27.05.2019 г. ищцата е заемала при ответника длъжността „Системен оператор“, като впоследствие е сключвала допълнителни споразумения, последното от 24.02.2023 г., за длъжността „Системен оператор (обща регистратура)“ в сектор „Защита на класифицираната информация в регистратура“ на отдел „Координация и административно обслужване“ на ГД „ЖСОБТ“. С. З. № ***/03.05.2023 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, което е мотивирано с разпоредбите на чл. 41, ал. 4 и чл. 159, ал. 2 ЗМВР, както и със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121К-4107/03.05.2023 г. за утвърдения щат на ГД „ЖСОБТ“ – МВР. С последната е изменен утвърденият щат на ГД „ЖСОБТ“, като от двете щатни бройки в отдел „Координация и административно обслужване“ в сектор „Защита на класифицираната информация и регистратура“, за длъжността „Системен оператор (завеждащ регистратура)“, за лица, работещи по трудово правоотношение, една щатна бройка се трансформира в такава, която се заема от държавен служител – младши експерт, V младши ранг. Посочените две заповеди са издадени по надлежния ред и в изискуемата форма в съответствие с приложимите нормативни разпоредби на ЗДСл, ЗМВР и НПКДА, без издалите ги лица да са превишили компетентността си. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗМВР министърът на вътрешните работи утвърждава, а следователно има правомощие и да изменя щатовете на структурите по чл. 37 ЗМВР, където са посочени главните дирекции, сред които е и ГД „Жандармерия, специализирани операции и борба с тероризма“. За целта министърът издава заповед съобразно чл. 33, т. 9 ЗМВР. При издаването на процесната заповед № ***/03.05.2023 г. за изменение на утвърдения щат е спазено изискването на чл. 11, ал. 2 НПКДА да се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, при спазване Класификатора на длъжностите в администрацията. С трансформирането в новото щатно разписание на длъжността „системен оператор (завеждащ регистратура)“, заемана по трудово правоотношение, в длъжност „младши експерт“, която да се заема по служебно правоотношение, министърът на вътрешните работи не създава нова длъжност, която самоволно да определя за заемане от държавен служител. В действителност такава длъжност фигурира под номер 290 в Класификатора на длъжностите в администрацията, където е посочено, че се заема по служебно правоотношение. Следователно, новият щат е изцяло съобразен с Класификатора, като промяната е и мотивирана.
Тъй като при определяне на длъжността за заемане от държавен служител тя не се съкращава, а единствено се променя редът, по който ще се регулират отношенията при предоставянето на работната сила, работодателят може да упражни потестативното си право, като прекрати трудовото правоотношение със заемащия длъжността, без да е ограничен от задълженията, възникващи при предварителна закрила по чл. 333 КТ или тези за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ (в този смисъл решение № 50195 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 4534/2021 г. на ВКС, III г. о. и решение № 36/16.03.2020 по гр. д. № 2592/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.). Единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение, в който смисъл е трайната е непротиворечива съдебна практика, опредметена в решение № 117/23.04.2012 г. по гр. д. № 967/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 182/13.6.2014 г. по гр. д. № 479/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и мн. др. Уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови или губи част от старите. От представените по делото длъжностни характеристики се установява, че длъжността, заемана досега по трудово правоотношение, за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си характеризиращи я трудови функции. След като е издаден валиден акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, занапред да се заема по служебно правоотношение от държавен служител, фактическият състав на чл. 325, т. 12 КТ е осъществен, като съдът не може да проверява целесъобразността на конкретното решение, дадена длъжност с преимуществено технически характер да бъде заета занапред от експерт.
По посочените съображения визираното в заповедта уволнително основание е налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Ето защо, въззивното решение следва да се отмени и предявените искове – отхвърлени.
При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред трите съдебни инстанции в размер на 300 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 5997/04.11.2024 г. по в. гр. д. № 1224/2024 г. на Софийски градски съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К. Е. С. с ЕГН-[ЕГН] против Главна дирекция „Жандармерия, специализирани операции и борба с тероризма – МВР“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението й със Заповед № 484з-1727/03.05.2023 г., за възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност „Системен оператор (завеждащ регистратура)“ в сектор „Защита на класифицираната информация в регистратура“ на отдел „Координация и административно обслужване и секретариат“ при ответника и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода 03.05.2023 г. до 03.11.2023 г. в размер на 2790,70 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К. Е. С. с ЕГН-[ЕГН], да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Главна дирекция „Жандармерия, специализирани операции и борба с тероризма – МВР“ сумата 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред трите съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.