Определение №5551/01.12.2025 по гр. д. №3053/2025 на ВКС, ГК, IV г.о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5551

София, 01.12. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.11.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3053 /2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Сопот срещу въззивно решение № 461 /22.04.2025 г. по въззивно гр. д. № 531 /2025 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 453 /23.12.2024 г. по гр. д. № 609 /2024 г. на Карловския районен съд, с което са уважени искове на С. Д. Н. срещу жалбоподателя община Сопот с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3 КТ: признато е за незаконно и е отменено уволнение на С. Д. Н., извършено със заповед № РД–09–43 /09.02.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, служителят е възстановен на заеманата длъжност – пазач в звено „Държавни дейности – отбрана и сигурност по 159 ПМС“ и ответникът е осъден да заплати на ищеца 7 211.16 лева обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за периода от 09.02.2024 г. до 09.08.2024 г.

Ответникът С. Д. Н. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

Въззивният съд е приел, че през 2017 г. след заболяване ищецът е бил освидетелстван от ТЕЛК. Поставена му е водеща диагноза: исхемична кардиопатия, определен му е процент намалена работоспособност – 50 % за срок от 3 години. Посочени са противопоказания – тежък физически труд, психическо напрежение. Ищецът е постъпил на работа на 11.05.2018 г., т. е. при постъпване на работа е страдал от посоченото заболяване. С ЕР на ТЕЛК от 10.06.2020 г. ищецът е преосвидетелстван, определени са му 40 % трайна нетрудоспособност за срок от три години при същата диагноза и в противопоказанията е посочено: тежък физически труд, нощен труд. Следващото преосвидетелстване на ищеца е извършено през 2023 г. с ЕР на ТЕЛК № 90351 от 28.06.2023 г., с което на ищеца са определени 58 % намалена трудоспособност за срок от една година, посочена е същата диагноза, като в т. 14 от решението изрично е посочено, че работата е подходяща за здравословното му състояние. Посочени са и противопоказания – без тежък физически труд и нощен труд.

Видно от производствена характеристика на ищеца, той полага нощен труд (л. 399, т. 11). Производствената характеристика е била изготвена от ответника на 22.05.2023 г., а решението на ТЕЛК е от 28.06.2023 г., поради което характеристиката е била взета предвид при предписанията на здравния орган.

Със заповед № РД–09–43 /09.02.2024 г. на кмета на община Сопот, връчена на същата дата, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ поради невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност. В заповедта е посочено, че в ответната община няма друга подходяща длъжност за заемане от ищеца.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели – П. Б. и Н. Ц., от които се установява, че ищецът работи при ответника от 2018 г. като невъоръжена охрана, на смени.

При тези фактически констатации въззивният съд е направил следните правни изводи:

За да е законно уволнението на ищеца, трябва да са налице три кумулативни елемента: невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност; заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което да фигурира болестта и изрично е посочено, че това състояние поражда невъзможност за служителя да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение; липсата на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Позовал се е на чл. 78 от Наредбата за медицинската експертиза. За да е налице болест, довела до трайно намалена работоспособност, трябва на служителя да е призната неработоспособност 50 % - въпрос, който е от компетентност на ТЕЛК.

В случая се установява, че ищецът още при постъпването му на работа през 2018 г. е бил освидетелстван с 50% намалена трудоспособност, а в етапа на преосвидетелстване, предхождащо прекратяване на трудовото правоотношение, в експертното решение на здравните органи изрично е посочено, че изпълняваната от него длъжност е подходяща за здравословното му състояние, като пред самите органи е била представена производствена характеристика, изготвена от ответната община, в която нощният труд е изрично посочен.

Въпросът дали дадената длъжност е подходяща за заемане от конкретно лице с определен процент намалена работоспособност, е изцяло медицински и е от компетентността на ТЕЛК. В случая с решението на ТЕЛК № 90351 от 28.06.2023 г. не е посочено, че С. Д. Н. не е в състояние да изпълнява конкретната длъжност. Напротив здравният орган изрично е посочил, че заеманата от ищеца длъжност е подходяща., т. е. такава, каквато трудоустроеният поради болест работник може да изпълнява при здравословното му състояние.

Предвид изложеното, не се установяват предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ спрямо ищеца.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е необосновано, т. к. в решението на ТЕЛК № 90351 /28.06.2023 г. изрично е написано, че за ищеца е противопоказан нощен труд, а работата, която е заемал, се изпълнява на смени, т. е. полага се нощен труд. Решението на ТЕЛК е ясно – С. Д. Н. не трябва да полага нощен труд, а неговият работен процес е бил организиран именно по график – на дневни и нощни смени. Необосноваността е довела да неправилност на решението.

Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречието му с посоченото от жалбоподателя решение № 251 /28.09.2016 г. по гр. д. № 1278 /2016 г. на III г. о. на ВКС по правния въпрос, уточнен от съда по реда, предвиден в т. 1 от ТР № 1 /2010 г. по тълк. д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, дали дадена длъжност, която се изпълнява денонощно на смени, включително и нощни, по създаден от работодателя непрекъсваем денонощен процес, е подходяща за заемане от работник с призната трайно намалена работоспособност - 50% или повече, когато в решението на ТЕЛК е написано, че за освидетелстваното лице е противопоказан нощен труд?

Касационният жалбоподател следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната му жалба и да представи доказателствата по делото за това в едноседмичен срок.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на въззивно решение № 461 /22.04.2025 г. по въззивно гр. д. № 531 /2025 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 453 /23.12.2024 г. по гр. д. № 609 /2024 г. на Карловския районен съд.

Указва и дава възможност на О. С. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса в размер на 177.23 лева (сто седемдесет и седем лева и двадесет и три стотни) за разглеждане на касационната му жалба, като му указва, че в случай, че в определения срок не представи доказателства за заплащане на държавната такса, производството по делото ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване или за прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това без държавната такса да бъде платена.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Дело
Дело: 3053/2025
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Четвърто ГО

Други актове по делото:
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...