ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5564

София, 02.12.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осемнадесети ноември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М. ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

EМ. Д.

като разгледа докладваното от съдия К. М. ч. гр. д. № 3956 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 12808/08.07.2025 г., подадена от К. Д. К., П. Н. К. и К. Е. К., чрез упълномощения от тях адв. З. В., против определение № 3159 от 19.06.2025 г. по гр. д. № 961 по описа за 2025 г. на Върховния касационен съд, I г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите касационна жалба против решение № 1533 от 17.12.2024 г. по гр. д. № 2923 по описа за 2024 г. на Пловдивския окръжен съд и производството по касационното дело е прекратено.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, иска се отмяната му и разглеждане на касационна жалба вх. № 41903/19.12.2024 г.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна С. Е. К.-И. е подала писмен отговор, чрез адв. Е. С., в който изразява становище за неоснователност на частната жалба, както и, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателите против решение № 1533 от 17.12.2024 г. по гр. д. № 2923 по описа за 2024 г. на Пловдивския окръжен съд. С последното: 1/ е потвърдено решение № 3123 от 11.07.2024 г. по гр. д. № 12139 от 2023 г. на Пловдивския районен съд за уважаване на предявения от С. Е. К.-И. срещу К. Е. К., К. Д. К. и П. Н. К. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на прехвърлени с договор за замяна, обективиран с нотариален акт № 17 от 12.01.2023 г., идеални части от четири недвижими имота, а именно: 1. 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], обл. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-820 от 25.11.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], м. „Ч.“, с площ от 1998 кв. м.; 2. 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], обл. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-820 от 25.11.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], м. „Ч. к.“, с площ от 13 336 кв. м.; 3. 1/4 ид. ч. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], обл. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-820 от 25.11.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], м. „Ч.“, с площ от 3000 кв. м. и 4. 1/4 ид. ч. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], обл. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-820 от 25.11.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], м. „С. д.“, с площ от 3499 кв. м.; 2/ е потвърдено определение № 10470 от 23.08.2024 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на К. Е. К., К. Д. К. и П. Н. К. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и са присъдени съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция, като подадена срещу неподлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Прието е, че цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК въз основа на данъчната оценка на имотите – предмет на договора за замяна от 12.01.2023 г. и на иска за изкупуване. Видно от посоченото в самия нотариален акт № 17 от 12.01.2023 г., общата данъчна оценка на прехвърлените с този нотариален акт идеални части от четирите имота е 770,31 лв. От представените по делото удостоверения за данъчна оценка, находащи се на л. 18, л. 19, л. 20 и л. 21 от първоинстанционното дело, е установено, че данъчната оценка на всеки един от четирите имота е следната: 337,80 лева за имот с идентификатор ***; 1306,90 лева за имот с идентификатор ***; 507,20 лева за имот с идентификатор *** и 591,50 лева за имот с идентификатор ***. Или общо четирите имота са с данъчна оценка от 2743,40 лева, а данъчната оценка на прехвърлените части от тези имоти възлиза на 770,31 лева.

Изводите на предходния тричленен състав на ВКС са законосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящия случай както иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, така и евентуалният иск по чл. 17, ал. 1, вр. с. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, съединен с иск за изкупуване чл. 33, ал. 2 ЗС имат облигационен характер – при първия се касае за упражняване на право на изкупуване, а при втория се иска прогласяване недействителността на посочената в исковата молба сделка, поради нейната привидност – прикриваща действителен договор за покупко-продажба и упражняване на право на изкупуване. Тъй като договора за замяна има за предмет вещни права върху недвижим имот, то цената на всеки от исковете ще се определи по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във връзка с т. 2 ГПК, а именно въз основа на данъчната оценка на имота, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право. Данъчна оценка на процесните имоти сиреч прехвърлените идеални части, дори и сумирана е далеч под прага за достъп до касационно обжалване от 5000 лева, както е установил ВКС се равнява на сумата 770,31 лева. Предявените искове не са вещни, нито в конкретния случай са съединени с вещен иск, тоест не са обуславящи за предявен в производството иск за собственост, какъвто е вложеният от законодателя ясен смисъл на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, неправилно тълкувана от жалбоподателите. Постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, както е посочено в него. Разпоредбите на процесуалния закон са императивни и съдът и страните са задължени да се съобразяват с тях.

Правилни са изводите на предходния състав на ВКС, касателно обжалването на решението в частта му имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 10470 от 23.08.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, по гр. д. № 12139 от 2023 г. на Пловдивския районен съд, което по аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК също не подлежи на обжалване.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди.

Настоящият състав намира, че направеното с частната жалба възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Предвид, предмета на делото пред настоящата инстанция, което не се отличава в особена фактическа и правна сложност, както и, че извършената от адвокат С. работа се изразява само в изготвяне и подаване на отговор на частната жалба, в който е обоснован единствено облигационния характер на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС (който характер е безспорен в правната теория и съдебната практика), претендираното от С. Е. К.-И. адвокатско възнаграждение от 704,10 лева следва да се намали до сумата от 120 лева с включен ДДС, за която следва да се осъдят частните жалбоподатели.

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3159 от 19.06.2025 г. по гр. д. № 961 по описа за 2025 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.

ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН [ЕГН], П. Н. К., ЕГН [ЕГН] и К. Е. К., ЕГН [ЕГН] да заплатят общо на С. Е. К.-И. разноски за настоящото производство в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: