ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5630 гр.София, 03.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. частно гр. д.№ 3900 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 248 ГПК.

С молба вх.№ 20945/12.11.2025г., М. О. Л., чрез адвокат И. К. от САК, е поискал допълване на определение № 5182 от 12.11.2025 г. по ч. гр. д.№ 3900/2025г. на ВКС, ІV г. о., като съдът се произнесе по разноските, във връзка с обжалване на решение № 412/23.07.2025г. по в. гр. д. № 420/2025г. на Софийски окръжен съд, с което се потвърждава определение № 36520/11.09.2024 г. по гр. д.№ 6391/2024г. на Софийски районен съд, постановено по чл. 248 ГПК. В молбата се твърди, че с молба от 14.10.2025г. е поискано присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., за което е представен договор за правна защита и съдействие от 05.02.2024 г., по която съдът не се е произнесъл.

Молбата за допълване на определението, постановено по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, относно сторените разноски пред първоинстанционния съд е подадена в срока за обжалване, поради което е редовна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Производството по ч. гр. д.№ 3900/2025г. на ВКС, ІV г. о. е образувано по частна касационна жалба на Софийски градски съд срещу решение № 412 от 23.07.2025 г. по в. гр. д.№ 420/2025 г. на Софийски окръжен съд в частта, в която е потвърдено определение № 36520/11.09.2024 г. по гр. д.№ 6391/2024 г. на СРС, по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. С определение № 5182 от 12.11.2025 г по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд е приел частната касационна жалба за процесуално недопустима, тъй като се обжалва съдебен акт, който не подлежи касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК. При постановяване на определението, съдът е бил сезиран с молба от 14.10.2025 г. за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., по което липсва произнасяне, с оглед на което настоящият състав приема следното:

Правото на разноски е признато на страна по делото, която е постигнала желания за нея правен резултат при разглеждане на спора по същество, респ. при обжалване на съдебния акт. Съдът дължи произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция /чл. 81 ГПК/, но присъжда онези от тях, които страната е доказала по делото, че са извършени с надлежни писмени доказателства, във връзка с упражняването на процесуалните права. С оглед предмета на касационно обжалване по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, обаче, когато се решава възникнал спор за сторените разноски след приключване на делото в съответната съдебна инстанция, не се присъждат допълнително разноски поради пропуск или неправилното им разпределение от съда.

Предвид изложените съображения, искането на М. О. Л., чрез адвокат И. К. от САК, да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е неоснователно, тъй като такива не се дължат, когато съдът се произнася в производство по оспорване на присъдените разноски по чл. 78 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 20945/12.11.2025 г. на М. О. Л., чрез адвокат И. К. от САК, за допълване на определение № 5182/12.11.2025 г. по ч. гр. д.№ 3900/2025г. на ВКС, ІV г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.