ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5673

София, 04.12. 2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 3068 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Институт по философия и социология, чрез адв. П. против решение № 1530/14.03.2025 г. по в. гр. д. № 11619/2023 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 13106 от 26.07.2023 г., постановено от Софийски районен съд по гр. д. № 19052/2023 г., са уважени предявените от В. Д. П. срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ – за признаване на уволнението, извършено с едномесечно предизвестие, обективирано в уведомление ЛС-05-10/17.01.2023 г., връчено на 18.01.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 2 КТ, за незаконно и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „доцент“ в Институт по философия и социология.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон относно момента, към който се преценява законосъобразността на уволнение, извършено с предизвестие и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон с довод, че въззивният съд е допуснал нарушение на принципа на диспозитивното начало, като се е произнесъл по ненаведени в исковата молба основания за незаконност на уволнението– основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят в хипотезата на чл....