ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5646

София, 04.12.2025 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1946 по описа за 2024 г. взе предвид следното

Подадена е молба от М. С. Б., чрез адвокат Т. П., за изменение на решение № 507 от 04.09.2025 г., постановено от състава на Върховния касационен съд по гр. д. № 1946/2024 г., в частта за разноските. Твърди се, че в решението грешно е определено, че в първа инстанция страната е платила адвокатско възнаграждение от 500 лв., докато в действителност сумата е 2800 лв.

Насрещната страна Военно формирование 32990 - Пловдив е получила препис от молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на 10.11.2025 г. Няма изразено становище.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е допустима – подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (на 24.09.2025 г., като решението на ВКС е обявено на 04.09.2025 г.). Страната е представила списъци за разноски във всяка от инстанциите по делото.

По основателността на молбата, съставът на Върховния касационен съд установи следното:

С влязлото в сила решение ВКС е осъдил Военно формирование 32990 - Пловдив да заплати общо на М. С. Б. сумата в размер на 1764,82 лв., сторени от него разноски по делото във всички инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. В мотивите съдът приел, че на ищеца следва да бъдат възстановени съдебноделоводни разноски съразмерно с уважената част от иска; прието е, че са представени доказателства за платен адвокатски хонорар от 500 лв., при уговорен размер от 2800 лв., за процесуално представителство в първата инстанция и за платен хонорар от 2 800 лв. за процесуално представителство в касационна инстанция. Съобразно изхода на спора работодателят трябва да възстанови на служителя сумата от 1764,82 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Предмет на проверка в настоящото производство е действително заплатения адвокатски хонорар от молителя в производството пред районния съд. Върховният касационен съд не е взел предвид доказателствата за извършено доплащане на уговорения хонорар, с което действително платената сума е в размер на уговорената – общо 2 800 лв.

При така установеното, допусната е очевидна фактическа грешка от касационната инстанция. Дължимата от ответника на М. Б. сума по чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно уважената част от иска, за производството във всички инстанции, е в размер на 2994,85 лв. Решението на ВКС следва да бъде изменено в указания смисъл.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, решение № 507/04.09.2025 г. постановено от състава на Върховния касационен съд по гр. д. № 1946/2024 г., в частта за разноските, дължими по чл. 78, ал. 1 ГПК от Военно формирование 32990 – Пловдив на М. С. Б. - от 1764,82 лв. на 2994,85 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: