ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5768

София, 10.12.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.10.2025 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 339/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Д. Т. и „Медицински център – д-р А. Т. ЕООД, чрез адвокат С. С., срещу определение № 2918 от 28.10.2024 г. по в. гр. д. № 1284/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е изменено решение № 1051 от 30.07.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

В частната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на обжалваното определение като постановено по недопустима молба, доколкото ищцата не е представила списък по чл. 80 ГПК, както и за неправилност поради нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение, по подадената частна жалба приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от надлежни страни /ответници по делото/, срещу определение на въззивен съд за изменение на въззивно решение в частта за разноските, което подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С решение № 1051 от 30.07.2024 г. по в. гр. д. № 1284/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, след отмяна на решение № 260141/13.08.2023 г. на Районен съд – Пловдив по гр. д. № 913/2018 г., са осъдени А. Д. Т. и „Медицински център – д-р А. Т. ЕООД да заплатят солидарно на Д. Г. Г. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени по повод извършена на 15.11.2016 г. планова хирургическа интервенция за уголемяване на бюста, чрез поставяне на силиконови импланти, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2016 г. до окончателното изплащане. Съобразно този изход от спора въззивният съд е осъдил ответниците да заплатят солидарно на ищцата и сумата от 1069 лв., представляваща разноски за производството пред първа инстанция, включващи платена държавна такса и възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 200 лв. – платена държавна такса за въззивното производство. Д. Г. е подала молба за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, като допълнително да бъдат присъдени разноски, сторени в първоинстанционното производство, до общия размер от 3 124 лв., описани в приложения по делото списък по чл. 80 ГПК.

С обжалваното определение № 2918 от 28.10.2024 г. въззивният съд е приел, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е частично основателна. Изложени са мотиви, че в списъка по чл. 80 ГПК са посочени разноски в общ размер от 3214 лв., включващи 1969 лв. - възнаграждение за експертизи; 1200 лв. - адвокатско възнаграждение; 40 лв. - депозит за свидетели и 5 лв. - разноски за издаване на съдебно удостоверение. Представени са обаче доказателства само за част от претендираните разноски: на л. 690 от първоинстанционното дело е приложен документ за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.; на л. 155, л. 617 и л. 618 са приложени доказателства за внесен депозит за възнаграждения на вещи лица за сумите от 200 лв., 369 лв. и 300 лв. (в общ размер от 869 лв.); представени са също доказателства за внесено възнаграждение за разпит на свидетели в размер на 40 лв. и 5 лв. - за издаване на съдебно удостоверение. Прието е също, че са представени доказателства за платена сума от 600 лв.- хонорар по договор за правна защита и съдействие от 10.01.2018г., за която е издадена фактура № 60/11.01.2018 г., но описаният във фактурата договор не е приложен по делото, не е посочен и номерът на делото, по което е заплатено това възнаграждение. Въззивният съд е посочил, че с протоколно определение от 14.12.2022 г. хонорарът на всяко от вещите лица е завишен с 1000 лева, но не са представени доказателства по делото за внасянето на увеличения размер.

Съдът е приел, че при тези данни общият доказан размер на разноските възлиза на 1914 лв. (платена държавна такса - 400 лв., адвокатско възнаграждение - 600 лв., възнаграждения за вещи лица -869 лв., разноски за свидетели - 40 лв., както и 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение). По тези съображения въззивният съд е изменил постановеното по делото решение № 1051 от 30.07.2024 г., като е присъдил в полза на ищцата Д. Г. допълнително сумата от 845 лв. – разноски за първоинстанционното производство и е отхвърлил молбата по чл. 248 ГПК за разликата до общо претендирания размер от 3 214 лв.

Определението е допустимо и правилно.

В случая, във въззивното решение е налице произнасяне по надлежно заявеното от ищцата Д. Г. искане за присъждане на разноски за първоинстанционното и за въззивното производство, съобразно изхода от спора, поради което подадената от нея молба по чл. 248, ал. 1 ГПК носи характеристиките на такава за изменението му в частта за разноските. Съгласно правилото на чл. 80, изр. 2 ГПК страната, която не е представила списък на разноските най-късно до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба, че ищцата Г. не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което молбата по чл. 248 ГПК е недопустима, тъй като списък на разноските, направени в първоинстанционното производство, е представен и приложен на л. 688 от делото. С атакуваното определение въззивният съд е констатирал пропуска си да присъди всички разноски, чието извършване е доказано в производството (т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), като законосъобразно е изменил постановеното от него решение, осъждайки ответниците да заплатят на ищцата допълнително сумата от 845 лв.

Неоснователни са и доводите в частната жалба, че съдът не е съобразил изявлението на ищцата, направено във въззивното производство, че не претендира присъждане на разноски. Действително, в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд е направено изявление от процесуалния представител на ищцата, че не претендира разноски, като впоследствие е конкретизирано, че се претендират такива само за заплатената държавна такса за обжалване. Това изявление обаче касае само въззивното производство. Отказ от направеното искане за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд не е направен, а такива изрично са заявени и се претендират, вкл. и с подадената въззивна жалба.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2918 от 28.10.2024 г. по в. гр. д. № 1284/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: