ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5771

София, 10.12.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 03.12.2025 година в съста

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 4434/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на К. И. А. и И. П. А., чрез адв. М. К., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 676/13.11.2024г., постановено по гр. д. № 2474/2023г. на Върховния касационен съд, второ г. о., както и на определение № 3540 от 09.07.2024г. , постановено по ч. гр. д. № 2280/2024г. на Върховния касационен съд, второ г. о.

От ответниците по молбата не е постъпил отговор.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на молбата за отмяна до разглеждане по същество.

Иска се отмяна на постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 3540 от 09.07.2024г. по ч. гр. д. № 2280/2024г. на Върховния касационен съд, второ г. о., с което е потвърдено определение № 2025 от 24.04.2024 г. по гр. дело № 2474/2023 г. на ВКС, II г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от К. И. А. и И. П. А. касационна жалба.

Според т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 31 юли 2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи развитието на делото, с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иска. Определението, чиято отмяна се иска, не попада в изключението по т. 6 на цитираното тълкувателно решение, поради което и постъпилата молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане .

По молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 676/13.11.2024г., постановено по гр. д. № 2474/2023г. на Върховния касационен съд, второ г. о. :

Твърденията на молителите са, че в хода на производството по гр. д. № 2474/2023г. на Върховния касационен съд, второ г. о., както и след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, са постановени Решение № 3 от 23.04.2025г. по к. д. № 18 от 2023г. на Конституционния съд на РБ; Решение № 6 от 05.06.2025г. по к. д. № 28/2024г на Конституционния съд на РБ ; Решение № 11 по к. д. № 11/2024. на Конституционния съд на РБ; Решение № 14 по к. д. № 10/2024г. на Конституционния съд на РБ; определение № 7 от 24.07.2023г. по к. д. № 9/2023г на Конституционния съд на РБ; Тълкувателно решение №1/2022г. по тълк. д. №1/2022г. на ОСГТК на ВКС, както и решения на СЕС по дела: С -818/21г.; С-83/19, C- 127/19, C-195/19,C-291/19, C-355/19г.

Производството за отмяна на влязло в сила решение е допустимо само на изрично посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания. Задължение на молителя е да изложи фактически твърдения, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК, а ако молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК, същата се оставя без разглеждане, в който смисъл е т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложените в молбата за отмяна фактически твърдения не обосновават хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, съобразно която отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Т. е. такива, които са съществували към момента на разглеждане на делото, но въпреки положените усилия страната не е могла да се снабди с тях своевременно преди приключване на съдебното дирене по делото.

Решенията на Конституционния съд на РБ не могат да се подведат под соченото от молителите основание по чл. 303, ал. 1, т 1 ГПК или пък по някои от останалите основания за отмяна, уредени в 303, ал. 1, т. 2 – т. 7 ГПК. Според т. 2 от решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/19 г. на КС на РБ по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Т. е. с решенията на КС, с които се установява противоконституционност на закон, действието на закона се отменя занапред и не се засягат уредените по окончателен начин правоотношения и съответно тези решения не съставляват юридически или доказателствени факти по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито пък са писмено доказателство по смисъла на посочената норма. Същите не са и друго влязло в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, защото не разрешават със сила на пресъдено нещо конкретен материалноправен спор.

Постановяването на посоченото от молителите Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС също не може да обоснове наличието на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - в т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК но ВКС е прието, че последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

Решенията на СЕС също не са нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, т. 1 ГПК, като и по отношение на тях е приложимо разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК но ВКС.

Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че молбата по чл. 303 ГПК е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Без уважение следва да се оставят и исканията за спиране на настоящето производство и за отправяне на искане до Конституционния съд на Р. Б. за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 108 ЗС поради противоречието й с чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал.З и чл. 56 от Конституцията, чл. 17, т. 1 ХОПЕС, чл. 1 от ДП №1 към Конвенцията, чл. 17, т. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека, както и за отправяне на искане до Председателя на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по приложението на чл. 108 ЗС поради противоречието й с чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал.З и чл. 56 от Конституцията, чл. 17, т. 1 ХОПЕС, чл. 1 от ДП №1 към Конвенцията, чл. 17, т. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека.

Според чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. В определение № 2/13.03.2024 г. по к. д. № 8/2024 г. на Конституционния съд са дадени разяснения по приложението на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, като е посочено, че за да е допустимо искане на съда по чл. 150, ал. 2 от Конституцията, то следва поставеният въпрос да е от значение за решаване на конкретното дело, и да определи приложимото право, да има за предмет установяване на противоконституционност на действаща законова уредба, приложима по делото. Искането следва да се основава на убедеността на съда, че оспорената норма е противоконституционна, мотивирано чрез приведени доводи за това, а не на съмнение за противоконституционност. В случая тези предпоставки не са налице –нормата на чл. 108 ЗС е неприложима в настоящия спор, образуван по постъпила молба за отмяна по чл. 303 ГПК. В производството по отмяна на влязло в сила решение съдът на първо място се произнася по допустимостта на подадената молба и в случай, че същата се допусне до разглеждане по същество, подлежи на преценка дали са доказани фактите, на които се основава. Съдът не се произнася по съществото на материалноправния спор, разрешен с влязлото в сила решение. Неприложимостта на разпоредбата на чл. 108 ЗС по настоящето дело е достатъчно основание за оставяне на искането без уважение. Освен това настоящият състав и не намира, че оспорената норма е противоконституционна.

Искането за предложение за постановяване на тълкувателно решение също е неоснователно. Молителите не са посочили конкретен въпрос, относим към производството по чл. 303 ГПК и имащ значение за настоящето дело, образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение, по който да е налице противоречива съдебна практика. Искането им касае приложението на чл. 108 ЗС, която разпоредба по изложените по - горе съображения, в случая е неприложима.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. И. А. и И. П. А. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 676/13.11.2024г., постановено по гр. д. № 2474/2023г. на Върховния касационен съд, второ г. о., както и на определение № 3540 от 09.07.2024г. , постановено по ч. гр. д. № 2280/2024г. на Върховния касационен съд, второ г. о.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на К. И. А. и И. П. А. за спиране на настоящето производство и за отправяне на искане до Конституционния съд на Р. Б. за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 108 ЗС поради противоречието й с чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал.З и чл. 56 от Конституцията, чл. 17, т. 1 ХОПЕС, чл. 1 от ДП №1 към Конвенцията, чл. 17, т. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на К. И. А. и И. П. А. за спиране на настоящето производство и за отправяне на искане до Председателя на Върховния касационен съд за постановяване на тълкувателно решение по приложението на чл. 108 ЗС поради противоречието й с чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал.З и чл. 56 от Конституцията, и с чл. 17, т. 1ХОПЕС, чл. 1 от ДП №1 към Конвенцията, чл. 17, т. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека.

Определението в частта му, с която молбата за отмяна е оставена без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: