ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3613

гр. София, 18.12. 2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2479 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Потребителна кооперация „С. К.“, [населено място] чифлик срещу определение № 2806 от 08.10.2025 г. по т. д. № 1767/2025 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 13901/16.05.2025 г. на кооперацията срещу решение № 285 от 17.03.2025 г. по в. гр. д. № 1293/2023 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 171 от 18.01.2023 г. по гр. д. № 11811/2021 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Потребителна кооперация „С. К.“ срещу В. Н. Х. и Р. И. Х. искове с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на сумата общо от 12 000 лв., представляваща увеличената пазарна стойност на земеделския имот, предмет на договор за аренда № 113/27.03.2004 г., в резултат на извършените със съгласието на арендодателя в периода 2004 г.-2005 г. подобрения, изразяващи се в засаждане на трайни насаждения – ябълкови дървета, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 12.08.2021 г. до окончателното й заплащане и е прекратено производството по т. д. № 1767/2025 г. на ВКС, ІІ т. о.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Оспорват се изводите на състава на ВКС, че делото е търговско и с оглед цената на предявените искове подадената касационна жалба е недопустима. Частният жалбоподател излага съображения, че се касае до спор за вземания по чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на увеличената стойност на недвижим имот в резултат на извършени от арендатора подобрения със съгласието на арендодателя, като договорът за аренда не е търговска сделка и потребителната кооперация не е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ. Счита, че спорът е свързан с гражданскоправно облигационно отношение, като страните по договора за аренда не са търговци, договорът не е сключен по занятие и искът е за обезщетение, а не за търговска печалба, поради което изводът на състава на ВКС, че се касае за търговско дело е неправилен. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Ответниците по частната жалба В. Н. Х. и Р. И. Х. са подали отговор на жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразяват становище за неоснователността й.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като прецени данните по делото и заявените доводи, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да остави без разглеждане касационната жалба на Потребителна кооперация „С. К.“ срещу въззивното решение, съставът на Второ търговско отделение на ВКС е приел, че обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело при цена на исковете под 20 000 лв., поради което то не подлежи на касационен контрол съобразно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК. Изложил е съображения, че вземанията, които са предмет на предявените кумулативно субективно съединени осъдителни искове, са породени от договор за аренда, като една от страните по него е търговец – кооперация, поради което представлява относителна (субективна) търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, като за нейното сключване, действителност, изпълнение и прекратяване са приложими специалните нормативни правила, уреждащи търговските сделки.

Извършената от състава на ВКС преценка за недопустимост на касационната жалба е правилна.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че обективен критерий за различаване на видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото. Като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност. Наред с делата, които попадат в обхвата на търговските спорове по чл. 365 ТЗ, търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка.

В случая е обжалвано въззивно решение, с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт, с който са отхвърлени предявените от Потребителна кооперация „С. К.“ срещу В. Н. Х. и Р. И. Х. искове с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на сумата общо от 12 000 лв., представляваща увеличената пазарна стойност на земеделския имот, предмет на договор за аренда № 113/27.03.2004 г., в резултат на извършените със съгласието на арендодателя в периода 2004 г. - 2005 г. подобрения, изразяващи се в засаждане на трайни насаждения – ябълкови дървета. Вземанията, предмет на исковете, са свързани с последиците от прекратяването на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ – договор за аренда, който е обвързвал потребителната кооперация ищец – търговец /чл. 1, ал. 2 ТЗ/ и ответниците физически лица, и делото е търговско /чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК/. Договорът за аренда е сключен от ищцовата кооперация във връзка с упражняваното от нея занятие и по естеството си е субективна търговска сделка. Цената на предявените субективно съединени искове, определена съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, поради което подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима.

Неоснователно при обосноваване на тезата си за допустимост на подадената касационна жалба частният жалбоподател се позовава на определение № 2108 от 04.07.2025 г. по т. д. № 918/2025 г. на ВКС, І т. о., като сочи, че в него съставът на ВКС е приел, че споровете по искове по чл. 12, ал. 2 ЗАЗ са граждански, когато ищецът е потребителна кооперация. В определението по т. д. № 918/2025 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, е извършена преценка за допустимост на касационната жалба, като следва да бъде съобразено, че предмет на обжалване е било въззивно решение, постановено по иск по чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на сумата от 23 800 лв., представляваща стойността на подобрения в земеделски имот, съответно цената на иска е била над установения в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация за търговски дела. В акта на касационната инстанция липсват изложени съображения, че спорът за вземане по чл. 12, ал. 2 ЗАЗ във връзка с прекратяване на договор за аренда е граждански.

По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2806 от 08.10.2025 г. по т. д. № 1767/2025 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.