ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3654
Гр. София, 19.12. 2025г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.
ЧЛЕНОВЕ: М. Ж. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 1708 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ПИ СИ ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД и „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД чрез процесуалния им пълномощник – адв. П. М., срещу въззивното решение № 246/07.05.2025г., постановено по в. т.д. № 229/2025г. на Софийски апелативен съд, ТК, 5 - ти състав, с което е потвърдено решение № 145/26.01.2024г. по т. д. № 147/2023 г. на СГС, VI - 8 състав в обжалваната му част, с която двамата касатори са осъдени да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 849 250,50 лева, дължима на отпаднало основание поради прекратяването на сключения между страните договор за обществена поръчка № 23-00-110/21.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2023г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД да заплатят сумата от 42 226,62 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 849 250,50 лв. за периода от 31.01.2022г. до 28.07.2022г.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано. Считат, че правилно въззивният съд е приел, че развалянето на договора не е извършено с писмото от 28.01.2022г., тъй като към онзи момент не е било налице виновно неизпълнение от ответниците и е имало забава на кредитора. Касаторите твърдят, че е неясно защо съдът е потвърдил въззивното решение в частта по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, след като е приел, че задължението за връщане на исковата сума поради разваляне на договора, извършено с исковата молба, е възникнало след датата на депозирането й в съда. Касационните жалбоподатели изтъкват, че необосновано съдът е приел, че поканата за доброволно изпълнение от 28.01.2022г. е правопораждащ факт за задължението им, при положение, че по договора има краен срок за изпълнение – месец март 2022г. и без да е налице виновно неизпълнение от тях към горепосочената дата. Поддържа се в жалбата, че е налице забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД с последиците по чл. 96 ЗЗД и възложителят е неизправна страна, тъй като не им е оказал съдействие в нарушение на чл. 25, т. 5 от договора. Касаторите сочат, че на съдружниците в обединението не може да бъде вменена вина за предсрочното прекратяване на договора за обществена поръчка и че възложителят го е прекратил без основание. Касационните жалбоподатели считат, че всички суми по възражението за прихващане съставляват необходими разноски, направени при подготовката и изпълнението на договора и им се дължат от съконтрахента. В касационната жалба се твърди, че възложител по процесния договор за обществена поръчка по ЗОП от 21.12.2020г. е Министерство на младежта и спорта, но следвало възложител по ЗУТ да е О. П. тъй като при изпълнение и завършване на строежа на физкултурния салон, правата ще са на общината, от което следвало, че е налице договор в полза на трето лице съгласно чл. 22 ЗЗД. Касаторите изтъкват, че в случая е необходимо действие от третото лице – О. П. - приемането на изградения физкултурен салон, но ако се установи отказ, е налице задължение на ищеца да ги обезщети за разходите по обекта, в това число за всички закупени строителни материали. По подробно изложените доводи касаторите претендират допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси:
1. „Необходимо ли е изрично волеизявление за разваляне на договора от страна на кредитора, за да бъде поставен длъжникът в забава при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и възможно ли е длъжникът да изпадне в забава за връщане на даденото при наличие на отпаднало основание, без да е налице разваляне на сключения между страните договор преди датата на подаване на исковата молба, съответно дължи ли мораторна лихва за забава преди процесният договор да бъде развален?“, по който въпрос се твърди произнасяне в противоречие с Тълкувателно решение № 5/2017г. от 21.11.2019г. на ОСГТК на ВКС, решение № 417/20.03.2020г. по гр. д. № 1488/1999г. на ВКС, 5 г. о., решение № 47/31.03.2011г. по т. д. № 706/2010г. на 2 т. о. на ВКС, решение № 347/06.03.2018г. по гр. д. №34/2017г. на 4 г. о. на ВКС;
2. „Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни?“, по който въпрос касационните жалбоподатели твърдят произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 815/15.02.2010г. по гр. д. №1713/2009г. на ВКС, 4 г. о., решение № 581/30.09.2010г. по гр. д. № 1019/2009г. на ВКС, 3 г. о., решение № 157/08.11.2011г. по т. д. №823/2010г. на ВКС, 2 т. о., решение №411/27.10.2011г. по гр. д. №1857/2010г. на ВКС, 4 г. о., решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, 2 т. о., решение № 76/12.06.2012г. по т. д. №377/2011г. на ВКС, 2 т. о.;
3. „Освобождава ли се длъжникът от последиците на забавата, когато е налице забава на кредитора? Следва ли длъжникът да дължи мораторна и/или законна лихва за забава на кредитора, когато самият кредитор е в забава и не е оказал необходимото съдействие съгласно чл. 95 ЗЗД? Следва ли кредиторът да поеме отговорността за направените от длъжника в резултат на забавата необходими разноски?“, като се сочи разрешаване на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 428/18.01.2012г. по гр. д. №1097/2010г. на 3 г. о., решение № 671/20.10.2008г. по т. д. №290/2008г. на 2 т. о., решение № 749/28.09.2001г. по гр. д.№130/2001г., 2 г. о., решение № 147/05.10.2008г. по гр. д. №4347/2017г., 3 г. о.
Ответникът по жалбата – Министерство на младежта и спорта оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 01.08.2025г., подаден чрез процесуалния му представител – адв. В. Й.. Изтъква като довод, че сключеният договор е и за инженеринг, поради което още със забавата за изготвяне на адаптиран проект за процесния имот, ответниците – двамата касационни жалбоподатели, са в неизпълнение. Счита, че съдът не е съобразил, че в договора е уговорено прекратително условие, а именно изтичане на 12 - месечния срок по същия. С оглед изложеното поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между ищеца Министерство на младежта и спорта като възложител и ответниците “Пи си ем пропърти“ ЕООД и „Политрейд кънстръкшън“ ЕООД - участници в ДЗЗД “ПИ ЕМ ПИ ПАНАГЮРИЩЕ”, е сключен договор за обществена поръчка № 23-00-110/21.12.2020 г., както и че по договора ищецът е заплатил на съдружниците в гражданското дружество сума в размер на 849 250,50 лева с включен ДДС – авансово плащане съгласно фактура № 00000001/04.01.2021г. С договора за обществена поръчка, сключен по реда на чл. 112 ЗОП, на ответниците е възложено извършване на СМР с обект: Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Средно училище „Нешо Б.“ - [населено място], срещу парично възнаграждение от общо 849 250,50 лева с ДДС. Задължението на ответниците е поето от тях в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Пи Ем Пи Панагюрище“, възникнало като неперсонифицирано дружество на основание писмен договор за създаване на консорциум от 01.09.2020 г. при уговорена солидарна отговорност.
По отношение на възражението за забава на кредитора, САС е приел, че съгласно чл. 161 ЗУТ възложител би следвало да е О. П. но е допустимо възложител по Закона за обществените поръчки /ЗОП/ да бъде не само собственик на имота, в който се строи с публични средства, но и финансиращият орган ( по аргумент от чл. 6, ал. 2 ЗОП). Отчел е, че на Министерство на младежта и спорта по силата на Постановление на Министерския съвет № 32/28.02.2020 г. са отпуснати финансови средства от държавния бюджет именно за изграждане и оборудване на физкултурни салони в българските училища. Софийски апелативен съд е направил извод, че съгласно чл. 27, т. 1 от договора Министерство на младежта и спорта е поело задължение да осъществява контрол при извършване на строителството на обекта, при спазване разпоредбите на действащото законодателство, което включвало да осигури и строителен надзор.
Въззивният съд е приел, че от писмо на ответниците до ищеца от 17.12.2021г. се установява знанието им, че на 25.11.2021 г. е бил подписан договор за строителен надзор с „Л. Е. ООД за процесния обект, поради което, макар и със забава, консултант по строителен надзор от страна на възложителя е осигурен. Във въззивното решение е посочено, че според чл. 2, ал. 1, т. 2 от договора срокът за извършване на възложените СМР е 81 дни от откриване на строителната площадка, а според чл. 157 ЗУТ такава се открива в присъствие на лицето, упражняващо строителен контрол, т. е. следва да се приеме, че строителна площадка е могла да бъде открита след 25.11.2021 г., когато е преустановена забавата на кредитора и от тогава е започнал да тече срокът за извършване на дължимите СМР, който при всички случаи е изтекъл в началните месеци на 2022 г. Апелативният съд е счел, че след като не са изпълнили в този срок, ответниците са в забава, която е виновна, и липсват обстоятелства, които да изключват виновното им поведение.
Въззивният съд е приел, че с писмото от 28.01.2022 г. Министерство на младежта и спорта не е дало срок за изпълнение на ответниците, нито недвусмислено е заявило, че след изтичането му разваля договора, а същото съдържа единствено покана за връщане на платената сума с оглед прекратяване на договора поради изтичане на срока му. Софийски апелативен съд е направил извод, че поради забавата за осигуряване на строителен надзор от страна на ищеца към датата на писмото - 28.01.2022г. не е било налице виновно неизпълнение от ответниците, както и че не може да се приеме, че е налице хипотезата на разваляне на фикс сделка по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. САС е счел, че предявявайки исковата молба с претенция за връщане на даденото по процесния договор и с изявление за развалянето му поради неизпълнение, (каквото вече е било налице и същото вече е виновно), ищецът е развалил договора. Съдът е възприел, че развалянето е станало с връчване на препис от исковата молба на ответниците на 01.02.2023г., когато изявлението е достигнало до тях, поради което поради отпадане на основанието, на което е платена исковата сума, тя следва да бъде върната от ответниците, с оглед на което искът за главницата е основателен.
Въззивният съд е приел, че е неоснователно възражението за прихващане на въззивника „П. К. ЕООД за направени разноски за изпълнение на договора. Посочил е, че ответниците са имали сключени няколко договора за изграждане на физкултурни салони (четири на брой), за което са били необходими сходни материали за изпълнение на СМР. С. апелативен съд е направил извод, кредитирайки експертното заключение по съдебно - техническата експертиза, че по делото не е установено дали и в какво количество материали са закупени във връзка с процесния обект, съответно какви разноски са сторени за подготовка и изпълнение именно на договора за салона в [населено място], тъй като не са представени товаро - съпроводителни документи, приемо - предавателни протоколи, складови разписки и други, които да удостоверяват придобиването на активи от „Пи Ем Пи Панагюрище“ ДЗЗД, респективно от „П. К. ЕООД с отношение към предмета на процесния договор. Съдът е счел, че няма никакви доказателства, че по някакъв начин ищецът се е обогатил или възползвал от материалите и проектите (нищо по договора не е изпълнено, а адаптираният проект е за друг съседен имот, не за процесния), за да е основателно възражението за прихващане на „П. К. ЕООД. С така изложените мотиви съдът е потвърдил решението в обжалваната част.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта по иска за главницата по следните съображения:
Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът не следва да го извежда от изложението, а може само да го конкретизира и уточни.
Първите два въпроса по т. 1 от изложението към касационната жалба са свързани със становището на касаторите, че въпреки възприемането от въззивния съд, че развалянето на договора е извършено с исковата молба, на ищеца е присъдено обезщетение за забава в размер на законната лихва за период преди подаването й. Първият въпрос по т. 1 не съответства на данните по делото, защото апелативният съд не е приел, че развалянето на договора би могло да се извърши без изрично волеизявление от кредитора, а е счел, че това е направено с исковата молба. Не е обуславящ и въпросът по т. 3 от изложението, тъй като Софийският апелативен съд не е отрекъл наличието на забава на кредитора и последиците й, като е отчел, че поради неизбирането на лицензирана фирма за строителен надзор до 25.11.2021г. ищецът като кредитор не е оказал съдействие на изпълнителите и е бил в забава по чл. 95 ЗЗД със съответните последици. Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение и въпросът относно възражението за прихващане с направените разноски по изпълнение на договора, тъй като САС не е приел, че не се следват такива по принцип, а че с оглед кредитираното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза по делото не се установява да са сторени разходи именно във връзка с процесния договор и обект и/или същите да са използваеми / адаптираният проект е за друг имот/. Преценката на направения фактически извод на въззивния съд е по правилността на решението и не може да бъде осъществена във фазата по селекция на касационната жалба. Съгласно задължителните указания, дадени по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В Тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение / чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/.
С оглед горното тези въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на иска за главницата и съответно възражението за прихващане.
Поставеният от касаторите процесуален въпрос за задълженията на въззивния съд е обуславящ, поради което удовлетворява общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По същия не е налице допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което се позовават касационните жалбоподатели. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по т. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК / цитираните от касатора, както и служебно известните на настоящия състав решение №183/21.11.2018г. по т. д. №542/2018г. на ВКС, I т. о., решение №93/27.11.2020г. по т. д. №2013/2019г. на ВКС, I т. о., решение №125/15.01.2020г. по т. д. №1204/2018г. на ВКС, II т. о., решение №240/15.01.2019г. по т. д. №518/2018г. на ВКС, I т. о., решение №209/20.02.2018г. по т. д. №1096/2017г. на ВКС, I т. о., решение №112/28.10.2020г. по т. д. №2029/2019г. на ВКС, I т. о. и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Съгласно последователната практика на Върховния касационен съд, съдът основава решението си на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. В настоящия случай обжалваното въззивно решение е постановено при подробно обсъждане на доводите и възраженията на страните и на доказателствения материал, събран по делото. Апелативният съд, анализирайки всички събрани по делото доказателства, е приел, че след като след исковата молба, явяваща се изявление за разваляне на договора, е налице виновно и пълно неизпълнение на ответниците по договора, независимо от предходната забава на техния кредитор, те дължат връщане на получената авансово сума.
Становището на касационните жалбоподатели, че не е обсъдено твърдението им, че сключеният договор е такъв в полза на трето лице – О. П. не може да обоснове допускане на касационно обжалване на решението в частта за главницата, тъй като не би довело до промяна на правния резултат. Независимо от това дали е налице договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД и съответно отказ от соченото трето лице да приеме твърдяното изпълнение, въззивният съд е счел, че не са представени доказателства от ответниците за надлежно извършени разходи във връзка с договора, които да подлежат на овъзмездяване. САС е отчел, че по същия няма никакво изпълнение – нито се установява да са закупени материали за конкретния обект съобразно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, нито адаптираният проект да е използваем, тъй като е изготвен за друг имот, а не за процесния. Предвид горното и по този процесуален въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска за главницата.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД, първият поставен в изложението към касационната жалба въпрос е релевантен и отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Той следва да бъде обобщен и уточнен съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС като един обобщен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди от кой момент се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, търсена като връщане на даденото по договор на отпаднало правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД?“ Налице е практика на ВКС, обективирана както в сочените от касатора решения / решение №47/31.03.2011г. по т. д. №706/2010г. на 2 т. о. на ВКС, както и цитираната в него практика, а именно: решение № 1442/04.11.2003г. по гр. д. № 336/2003г., решение № 1528/31.07.2003г. по гр. д. № 1285/2002г. и решение № 417/20.03.2000г. по гр. д. № 1488/99 г., така и служебно известни на състава като например решение №270/06.07.2015г. по гр. д. №5923/2014г., 4 г. о. на ВКС, решение №113/29.08.2012г. по т. д. №396/2011г. на 2 т. о. на ВКС и др., според която при положение, че няма определен ден за изпълнение на задължението за връщане на сумата, дължима след развалянето на договора с исковата молба като дадена на отпаднало основание, то длъжникът изпада в забава след връчване на покана от кредитора, от когато се дължи и лихва - обезщетение върху нея съгласно чл. 86 ЗЗД. За проверка на съответствието на разрешението на въззивния съд в частта по иска за лихва с горепосочената практика на ВКС, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в тази му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение в частта по иска за главницата, а допускането на касационно обжалване в частта по иска за лихва на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва обсъждането на доводите. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от същия, без да се налага обсъждане на доказателствата и процесуалните действия на съда. Очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; който е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма; който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила и който е постановен при нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Касаторът твърди, че решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд бил постановил съдебен акт, който не бил съобразен нито със събраните по делото доказателства, нито с изразените в производството становища на страните. В случая фактическите констатации на съда от значение за правните изводи не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. С оглед горното не се установява квалифицираната форма на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК по отношение на частта от въззивното решение, за което не се допуска касационно обжалване, а именно по иска за главницата.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта по иска за главницата, но следва да бъде допуснато в частта по иска по чл. 86 ЗЗД. С оглед горното касаторите следва да представят вносен документ за държавна такса съобразно материалния интерес, предмет на обжалването, възлизаща на сумата от 844,53 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 246/07.05.2025г., постановено по в. т.д. № 229/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 145/26.01.2024г. по т. д. № 147/2023 г. на СГС, VI-8 състав в частта, с която на основание чл. 86 ЗЗД „ПИ СИ ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД и „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта, сумата от 42 226,62 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 849 250,50 лв. за периода от 31.01.2022г. до 28.07.2022г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 246/07.05.2025г., постановено по в. т.д. № 229/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 145/26.01.2024г. по т. д. № 147/2023 г. на СГС, VI - 8 състав в частта му, с която „ПИ СИ ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД и „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта, сумата от 849 250,50 лева, представляваща получена сума на отпаднало основание поради прекратяването на сключения между страните договор за обществена поръчка № 23-00-110/21.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
УКАЗВА на касаторите „ПИ СИ ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД и „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 844,53 лв. / осемстотин четиридесет и четири лева и петдесет и три стотинки /, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено в частта, в която е допуснато касационно обжалване.
Да се изпрати съобщение на касаторите с горепосочените указания.
След представяне на вносен документ за държавна такса, делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните – касаторите „ПИ СИ ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД и „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД и ответник - Министерство на младежта и спорта.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.