ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51
гр. София, 07.01.2026 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: Д. Д.
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваните от съдия Николаева ч. гр. дело № 4145 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 116057/07.10.2025 г., идентична с частна жалба с вх. № 118099/10.10.2025 г. на И. И. А. срещу определение № 17930 от 25.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 9900/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 23563 от 30.05.2025 г. по гр. д. № 6240/2025 г. на Софийски районен съд, с което исковата молба на жалбоподателя срещу Е. Д. Г., Кмета на община Самоков и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с която е предявен иск за установяване несъществуването на развод между И. А. А., починал на 20.10.2022 г., с канадската гражданка М. О. К., е била върната на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на иска.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като се моли за неговата отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на делото по същество.
С частната касационна жалба касаторът А. подава и молба с вх. № 116060 от 07.10.2025 г., озаглавена „молба – конституционна жалба по чл. 150, ал. 2 КРБ“, съдържаща искане за сезиране на Конституционния съд на РБ с искане за установяване на противоконституционността на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 СК поради несъответствието й с чл. 46, ал. 1, чл. 56, чл. 117, чл. 121 и чл. 122 от Конституцията на Република България (КРБ). По ел. поща на ВКС е постъпила молба-допълнение с вх. № 22066 от 27.11.2025 г., озаглавена „касационна жалба“ от назначения на жалбоподателя А. от първоинстанционния съд особен представител по ЗПП - адв. В. К., в която са изложени допълнителни оплаквания за неправилност на атакуваното определение, свързани с неправилно приложение на чл. 76 ЗН, чл. 9, чл. 124, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 117 – чл. 124 КМЧП. С молба с вх. № 22188 от 28.11.2025 г., подадена от касатора И. А., последният е уточнил, че не поддържа подадената от адв. К. „касационна жалба“, като моли касационният съд да съобрази единствено основанията за допускане на касационно обжалване, обективирани в подаденото към първоначалната жалба изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, както и оплакванията за неправилност в първоначалната частна жалба.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване (такива не се съдържат в молба-допълнение с вх. № 22066 от 27.11.2025 г., озаглавена „касационна жалба“), касаторът И. А. навежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следните въпроси:
1. „Има ли интерес за наследника на общи сънаследствени имоти, по време на дело за делба, да бъде установено несъществуването на развода от първия брак на неговия чичо с цел да бъде унищожен втория брак, така че А) първата съпруга на чичото да бъде включена в делбата и в удостоверението за наследници като наследник, Б) втората съпруга да бъде изключена от делбата поради двубрачие, В) наследникът на общите имоти и племенник да поиска обявяване на относителна недействителност на завещанието, с което чичото е завещал целия общ имот, включително дяловете на ищеца в полза на втората съпруга - като се имат предвид: а) чл. 47, ал. 3 СК, според който иск за унищожаване на брак могат да предявят само съпрузите и прокурора; б) чл. 76 ЗН, който сочи, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата; в) Тълкувателно решение 1/2004 на BKC, което сочи, че чл. 76 ЗН е в полза на сънаследника, който желае в делбата да участват само сънаследниците и че “актът на разпореждане на сънаследник с наследствена вещ е относително недействителен” и г) решение на Съда на Европейския съюз, според което исковете за унищожаване на брак, предявени от трето лице след смъртта на единия от съпрузите, попадат в обхвата на Регламент 2201/2003?“;
2. „Има ли интерес за наследник на общи сънаследствени имоти, по време на дело за делба, да бъде установено несъществуването на развода от първия брак на неговия чичо с цел да бъде унищожен втория брак, така че наследникът и племенник да наследи своя чичо, ако бъде установено, че първата съпруга и децата на чичото са починали, или че чичото няма деца (както твърди втората съпруга), или че тези деца (родени в К.) не са записани в българския национален регистър на населението, като се има предвид, че до сега тези деца отсъстват в Национална база данни - НБД и Министерството на външните работи отказва да ги запише в НБД и да изпълни чл. 71 от Закона за гражданската регистрация?“;
3. „Може ли въззивният съд да обосновава липсата на правен интерес с постановление за отказ да се образува досъдебно производство и проверка, според която канадски съд в [населено място] е прекратил брака между чичото и неговата първа съпруга през 2011, като се има предвид, че канадският съд е прекратил този брак за К., но не и за България и че канадският съд няма правото и юрисдикцията да се произнася за територията на България относно развод? (чл. 7 КМЧП сочи, че брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин; чл. 117 КМЧП сочи, че решенията на чуждестранните съдилища се признават и изпълнението им се допуска, когато чуждестранният съд е компетентен според българското право; в НБД е допусната грешка и е записано, че И. А. е разведен още през 2008г., без никакви доказателства за развод, няма нито съдебно решение, нито дори дата на развода)“;
4. „Кой съд е международно компетентен да се произнесе относно развод, ако един от съпрузите е български гражданин и живее в България, а другият е канадски гражданин?“;
5. „Може ли иск по чл. 76 ЗН да се предяви за завет и за завещание, при които последиците настъпват след смъртта на завещателя, тоест дали ищецът може да обоснове правния си интерес чрез възможността за предявяване на конститутивен иск/възражение по чл. 76 ЗН в делбеното дело, ако в първата фаза, между две поредни заседания, ответникът, негов чичо е завещал целия делбен имот в полза на жена, за която е бил оженен след няколко дни и след още няколко дни е починал?“;
6. „Може ли само посочването от ищеца, че починалият му чичо е оставил низходящи (наследници от първа степен), и поисканото от ищеца тяхно включване в делбата да се приема от въззивния съд като доказателство за тяхното съществуване и обосноваване на липса на правен интерес, като се има предвид, че те не са записани нито в Национална база данни, нито в удостоверението за наследници?“;
7. „Може ли наследствената квота на ищеца да зависи от това кои и колко са наследниците на чичо му - ако първата съпруга и децата на чичото са починали, или ако има документи, преведени в смисъл, че чичото няма деца (предоставени от втората съпруга)?“, и
8. „Как племенникът може да наследи своя чичо - включително ако първата съпруга на чичото е починала и децата на чичото (родени в К.) отсъстват в Националния регистър и няма никакви годни доказателства за тяхното съществуване?“.
Касаторът навежда като допълнително основание по горепосочените въпроси това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, сочейки че са разрешени в противоречие с определение пo ч. гр. д. № 5316/2013 на ВКС, ІV г. о.; определение № 135 по ч. гр. д. № 4923/2022г. на ВКС, ІV г. о.; определение № 454 от 21.10.2019 по ч. гр. д. № 3446/2019 г. на ВКС, ІV г. о., ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС; решение по гр. д. № 130/2012 на ВКС, І г. о., решение № 757 от 22.07.2011 г. по гр. д. № 1879/2009 на ВКС, І г. о., решение № 44 по гр. дело № 3117/2016 г. на ВКС, І г. о.. Релевира като допълнително основание за допускане на касационния контрол и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, във връзка с което обаче не поставя конкретен въпрос, а излага единствено доводи за противоречие на направения от въззивния съд извод за липса на интерес на трето лице от иск за унищожаване на брак с практиката на СЕС, обективирана в решение на СЕС, втори състав, от 13.10.2016 г. по дело С-294/15 по преюдициално запитване на Варшавски апелативен съд.
Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на въззивния съд, т. е. тя е допустима. Разгледана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, намира, че спрямо нея не са налице релевираните основания за допускането й до касационен контрол.
Производството по делото е образувано по предявен от жалбоподателя И. И. А. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че брачната връзка между И. А. А. (чичо на ищеца) и канадската гражданка М. О. К. не е била прекратена чрез развод, докато И. А. А. е бил жив и към момента на сключване на втория му брак с ответницата Е. Г.. С исковата молба и подадените уточнителни молби ищецът твърди, че е син на И. А. А. (починал през 1974 г.), който е брат на И. А. А., последният приживе в брак с канадската гражданка М. О. К., от който брак има родени две деца - А. и К.; че след като се прибрал в България през 2008 г., чичо му И. А. е декларирал пред българските власти, че е разведен, но не е представил никакви документи за развод; че макар все още да се е намирал в брак с М. К., през 2022 г. чичо му И. А. е сключил брак с ответницата Е. Д. Г., като дни преди това е оставил в нейна полза нотариално завещание за дворно място с къща в [населено място], С., а няколко дни след сключването на този брак е починал. Ищецът поддържа в исковата си молба, че вторият граждански брак на чичо му И. А. е незаконен, тъй като е сключен, без да е бил прекратен първият му брак, т. е. чичо му е починал в положение на двубрачие. Касаторът - ищец обосновава правния си интерес от предявения установителен иск с довода, че втората съпруга на неговия чичо не е наследник по закон на последния, тъй като не е била негова законна съпруга поради недействителността на брака им и като такава тя няма право да участва в производствата по делба на сънаследствени между него и чичо му недвижими имоти, придобити на основания наследяване по закон от дядо му А. А.. Счита, че ако и двете съпруги на чичо му участват в делбата, това ще намали дяловете на останалите наследници в съсобствените имоти, вкл. дела на ищеца. Поддържа още и че предявеният иск е предпоставка да може да иска обявяване на недействителността на нотариалното завещание, съставено от чичо му в полза на незаконната му съпруга Е. Д. Г., на основание чл. 76 ЗН в делбеното производство, считайки че ако това завещание бъде зачетено в делбения процес, то ищецът И. А. би получил по-малък дял от съсобствеността, отколкото ако завещанието бъде обявено за недействително.
Въззивният съд е приел, че ищецът - жалбоподател няма правен интерес от предявения установителен иск, тъй като не притежава право на иск за унищожаване на сключения между И. А. А. и Е. Д. Г. граждански брак. Това е така, тъй като съгласно чл. 47, ал. 1, т. 3 СК конститутивен иск за унищожаване на брак поради двубрачие може да бъде предявен от съпрузите по втория брак, съпруга по първия брак или от прокурора, а установителен иск по чл. 47, ал. 3 СК при смърт на двубрачния за установяване на съществувалото обстоятелство за унищожаване на втория брак може да бъде предявен от съпруга по първия брак, съпруга по унищожаемия брак или от прокурора, като и в двете хипотези изброяването е изчерпателно. Ищецът като трето лице, непосочено в нормите на чл. 47, ал. 1, т. 3 и ал. 3 СК не е легитимиран да предявява горепосочените искове. СГС е допълнил, че липсата на правен интерес се обосновава и с представеното от ищеца постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.01.2022 г. на Районна прокуратура – С., в което е посочено, че след извършена проверка прокуратурата е установила, че Върховният съд на Торонто е прекратил брака между И. А. А. и М. О. А. (К.) с акт, който е в сила от 28.04.2011 г..
Отделно от гореизложеното, въззивният съд е разгледал евентуален правен интерес за ищеца от предявения установителен иск и с оглед поддържаната от него възможност за предявяване на конститутивен иск или възражение по чл. 76 ЗН в производството по иск за делба досежно завета (нотариалното завещание), оставен от И. А. А. в полза на Е. Д. Г.. Счел е, че такъв правен интерес за ищеца отсъства, тъй като искът или възражение по чл. 76 ЗН може да се предяви само по повод на такава сделка, която произвежда действието си при сключването, т. е. приживе на разпоредилия се сънаследник, но не е приложима за завещателни разпореждания, при които последиците настъпват едва след смъртта на завещателя. В този контекст е заключил, че чл. 76 ЗН не е приложим при завещателни разпореждания и това изключва интерес от оспорване на завета на основание чл. 76 ЗН. Същевременно, СГС е посочил, че чрез завета на чичото на ищеца в полза на ответницата Г., не се засягат наследствени или други права на ищеца, тъй като ако чичото И. А. е завещал чужд имот, то заветът му ще е недействителен на основание чл. 19, ал. 1 ЗН, което обстоятелство ще следва да бъде съобразено в първата фаза на делбата. Въззивният съд е подчертал още, че предвид наведените от самия касатор – ищец твърдения, че починалият му чичо И. А. А. е оставил низходящи (наследници от първа степен – двама сина от съпругата М. К.), които е поискал да бъдат включени в делбеното производство, наследственият му дял или делът му в съсобствеността, формирана от имуществото на дядо му А. И. А., не зависи и не се влияе от обстоятелството колко са наследниците на чичо му И. А. А.. Ищецът наследява на основание чл. 10, ал. 1 ЗН по право на заместване от своя баща И. А. А., като наследява такава част от имуществото на дядо си А. И. А., каквато е била наследствената квота на баща му И. А. А.. При наличието на съпруга и низходящи на чичо му и брат на баща му, ищецът не може да участва в наследяването на наследствения дял на чичо си И. А.. Това как последният дял се разпределя между наследниците по закон или по завещание на чичо му по никакъв начин не може да се отрази на правата на ищеца във възникналата съсобственост. Последните се равняват на наследствения дял на баща му И. А.. Поради това, в никоя от наведените в исковата молба хипотези, според въззивния съд, ищецът няма правен интерес да търси установяване на несъществуването на брака между чичо си и канадската гражданка М. К..
Касаторът не е формулиран правен въпрос, удовлетворяващ общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е правен въпросът следва да е от значение за решаващите правни изводи в атакувания съдебен акт и за крайния изход на делото. От множеството поставени от касатора въпроси може да бъде изведен един обобщен въпрос: Има ли правен интерес наследник при делба на наследствена съсобственост да установява двубрачие на друг наследник от друго коляно с оглед недействителност на втория по време граждански брак и изключване от съсобствеността на втората съпруга и включването като съделител на първата съпруга, от която двубрачният е имал деца?. И така обобщен горепосоченият въпрос не съставлява общо основание за допускане на искания касационен контрол. Това е така, тъй като той изисква при отговора му да бъде изследвана конкретната фактическа обстановка по делото и изложените от ищеца твърдения в исковата молба и уточненията към нея, т. е. той е относим към правилността на атакуваното определение и релевираните в тази връзка нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, допуснати от въззивния съд. Изложените оплаквания за неправилност е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба – предмет на настоящото производство. Навеждането на допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, когато не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото последното изисква кумулативното осъществяване на общото и някое от допълнителните основания, визирани от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че с оглед отговора на горепосочения въпрос, който винаги изисква изследване на конкретните обстоятелства, обуславящи конкретен, а не абстрактен правен интерес от предявяване на установителния иск, от значение е качеството на ищеца – сънаследник и основанието, на което наследява общия наследодател в наследствената общност. Правният му интерес е ограничен от обема на възможните и допустими от закона негови наследствени права. Когато се касае до наследник по закон, който е от друго коляно, както е в случая, в сравнение с наследника, чийто втори брак е унищожаем на основание чл. 47, ал. 3 СК, поради двубрачие, следва да се изследва въпросът дали при унищожаване на този брак поради двубрачие е възможно ищецът да придобие права от двубрачния си роднина. Ако това според твърденията на самия ищец е невъзможно поради наличието на наследници по закон на двубрачния от ред на наследяване (първа съпруга и двама сина), който изключва реда на наследяване на ищеца (племенник), то тогава последният не би могъл да придобие нищо от двубрачния си роднина. Поради това, независимо от възможностите, предоставени от чл. 76 ЗН да се атакуват разпоредителни актове на двубрачния сънаследник, ако той е съделител, вкл. завещания, правен интерес за ищеца не е обоснован. Такъв биха имали единствено наследниците на двубрачния, които биха били призовани към наследяване при унищожаване на втория брак. Ако ищецът попада сред тях, той би имал правен интерес от установителния иск, вкл. в контекста на цитираното от касатора в касационната му частна жалба решение на СЕС. В конкретния случай, ищецът – касатор, който е племенник на твърдяния за двубрачен свой чичо, сам е въвел твърдения и ангажирал доказателства в настоящото и в делбеното производство, че чичо му има низходящи наследници по закон, които заедно с първата му съпруга, следва да участват като съделители в делбения процес под страх от нищожност на делбата. Съдържащите се в поставените въпроси в изложението към касационната жалба вероятни хипотези, неосъществени по казуса, че първата съпруга и двамата й сина от И. А. са починали, не могат да бъдат обсъждани в настоящото изложение, тъй като са без значение за изхода на конкретното дело, а и дори да се приемат за осъществени, от тях не следва извод, че ищецът би наследил чичо си, доколкото евентуално починалите съпруга и синове също могат да имат наследници по закон, като по отношение на съпругата ще е от значение и дали е починала преди или след И. А..
Поради отсъствието на общо основание за допускане на исканото касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, такова не следва да бъде допуснато.
Съдържащото се в частната касационна жалба искане за сезиране на Конституционния съд на РБ за обявяване на противоконституционност на чл. 47, ал. 3 СК, настоящият съдебен състав намира, че не следва да уважава. Жалбоподателят поддържа, че заложеното ограничение в разпоредбата на чл. 47, ал. 3 СК на лицата, които са легитимирани да искат унищожаването на брака, сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1 СК, противоречи на разпоредбите на чл. 46, ал. 1, чл. 56, чл. 117, чл. 121 и чл. 122 КРБ.
В определение № 2/13.03.2024 г. по к. д. № 8/2024 г. на Конституционния съд на РБ е посочено, че с промяната на КРБ от декември 2023 г. (ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.) е изменен чл. 150, ал. 2, като възможността за сезиране на Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и КРБ е предоставена на всеки съд, действащ по своя инициатива или по искане на страна по делото, вкл. на състави на ВКС и ВАС. По същността си, новата редакция на разпоредбата разширява кръга от сезиращи субекти, като запазва конституционно ограничената сезираща компетентност по чл. 150, ал. 2 КРБ, изискваща спазване на установената практика на Конституционния съд относно допустимостта на исканията.
За да е допустимо искане за упражняване на възприетата в КРБ специфична форма на инцидентен контрол за конституционосъобразност, то следва да е от значение за конкретното дело и да бъде обосновано не от съмнение за противоконституционност, а да се основава на достигнатата убеденост на съда, изразена чрез приведени доводи. В конкретния случай, настоящия съдебен състав намира, че предявеният иск е различен от този по чл. 47, ал. 3 СК, поради което твърдението за противоконституционност на конкретната правна норма, е без значение за произнасянето по настоящия спор. Независимо от това намира, че не може да бъде изведена и обоснована противоконституционност на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 СК като противоречаща на разпоредби от КРБ. Съгласно тази разпоредба когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие.
На първо място следва да се отбележи, че КРБ не установява универсално право на всяко лице да предявява всеки вид иск. По правило, правото на защита по чл. 56 КРБ принадлежи само на лица, чиито собствени права или законни интереси са засегнати, като в разглежданата хипотеза на чл. 47, ал. 3 СК това са съпругът от първия брак и съпругът от унищожаемия брак. В определени, изрично посочени в закона случаи, законодателят допуска иск за защита на чуждо материално право да бъде предявен от трето лице. В случая по чл. 47, ал. 3 СК това е прокурорът, като това разрешение е наложено с оглед защитата на обществения интерес и законоустановените функции на Прокуратурата по неговото опазване. Законодателят е приел, че други третите лица, не са носители на лично и семейно право, в резултат на което и не са включени в кръга по чл. 47, ал. 3 СК. От изложеното следва, че не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 56 КРБ. Не се установява и противоречие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 КРБ, уреждаща брака като доброволен съюз между мъж и жена, нито с тази на чл. 121 КРБ, гарантираща равенство и състезателност между страните в процеса, но незадължаваща законодателя да допуска неограничен кръг лица да придобият качеството на страна. Липсва противоречие и с чл. 117 КРБ, тъй като определянето на процесуална легитимация е част от конституционно допустимата законодателна компетентност и не представлява вмешателство в съдебната независимост, както и с чл. 122 КРБ, който гарантира право на обжалване на съдебни актове, но не създава самостоятелно право на иск. Лицата, включени в кръга по чл. 47, ал. 3 СК, разполагат с всички процесуални гаранции, включително право на обжалване, което показва, че конституционният стандарт е спазен. Предвид изложеното липсва основание за сезиране на Конституционния съд по чл. 150, ал. 2 КРБ.
Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17930 от 25.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 9900/2025 г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. И. А. за сезиране на Конституционния съд на РБ за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 СК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: