ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2283

София, 30.04.2026 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч. гр. дело № 923 по описа за 2026 г. взе предвид следното

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Б. К. С. и С. Б. С. срещу определение № 1648 от 11.11.2025 г., постановено от Софийския апелативен съд по в. гр. д. № 1628/2023 г., с което производството по делото е спряно на осн. чл. 229, т. 4 ГПК, като е прието, че предмет на разглеждане по друго гражданско дело се явява въпрос от преюдициален характер спрямо правилното решение по настоящия спор, а именно – относно качеството на кредитор на лицето, предявило иска по чл. 135 ЗЗД по настоящото дело. Съдът е приел, че по гр. д. № 1152/2025 г. на ОС – Благоевград ответникът в настоящото дело “П.“ ЕООД /в ликвидация/ е предявил иск по реда на чл. 439 ГПК, с който иска от съда да установи, че вземането, което легитимира кредитора в настоящото дело, е погасено по давност, което има значение за това имат ли качеството на кредитори ищците в настоящото производство.

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е неправилно.

Насрещната страна “П.“ ЕООД /в ликвидация/, представлявана от ликвидатора Б. Т., чрез адвокат И. М.-К., отговаря в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, че частната жалба е неоснователна и обжалваното определение е правилно.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение от 28.02.2023 г. по гр. д. № 14002/2018 г. на СГС е...