ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2282

София, 30.04.2026 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч. гр. дело № 4164 по описа за 2025 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от М. И. Ч., чрез адвокат С. Н., срещу въззивно решение № 316 от 18.07.2025 г. на Плевенския окръжен съд, по въззивно гр. д. № 290/2025 г., в частта, с която е потвърдено определение № 1257/2025 г. по чл. 248 ГПК, постановено от на РС – Плевен, по гр. д. № 4045/2025 г.

Насрещната страна “Пр. и д. на н. и г.“ АД, [населено място], представлявана от изпълнителните директори Л. Ч. и П. Н., чрез пълномощника С. Г., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че частната жалба е просрочена, евентуално, не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага и допълнителни съображения за правилност на въззивния съдебен акт.

Частната жалба е подадена в срок, доколкото, въззивният съд не е дал указания, че решението, в частта, с което потвърждава определението по чл. 248 ГПК, подлежи на обжалване по друг съдопроизводствен ред, различен от касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280 и сл. ГПК. Налице е хипотезата на чл. 62, ал. 3 ГПК – частната жалба е подадена преди да изтече даденият от въззивния съд по-дълъг от законния срок за обжалване– един месец, считано от съобщението.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява допустима.

Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебният акт, имащ характера на определение, е неправилен. Не дължи възстановяване на суми за заплащане на съдебна експертиза, защото счита, че тя не е била необходима – съдът...